|
ЗА ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
Личните амбиции и самодоказването са силен стимул в полето на знанията, идеите, духовния и материалния напредък. Но за да се занимава човек с политика, преди всичко трябва да го води родолюбието и служенето на общите интереси. Нали близостта на вижданията за по-доброто настояще и бъдеще на собствения народ определя съюзяването на група хора в политически партии, макар мислителите да са оставили много афоризми от рода на „Най-големите престъпления се вършат все в името на народа”. Наред с чистите хора в политиката (за жалост незабележими) мнозина по света са доказвали по различно време, че „Рибата се вмирисва откъм главата”. А на наша почва знаем веруюто на бай Ганьо за келепира и за Солунската митница, пък и досега по-често се случва да четем списъци на част от „всички са маскари”, отколкото за почтените, неомърсени и неизкушени хора, които, дори да са близо до меда поради положението си в обществото, държавата или икономиката, въпреки това не си облизват пръстите. През последните месеци ние публикувахме няколко статии за дейността на БЗНС в изгнание, а също и за положението в България. Трябва да се знае истината, за да се гради бъдещето на Родината на здрави основи, а не върху потрошени патерици и изкривени факти. От водачите на земледелските секти не може и не бива да се очаква нищо. Те понякога се продават много евтино дори за едно местенце в Народното събрание. Също не могат да видят и разберат, че в днешния свят на глобализма всички национални организации са обречени на унищожение и особено БЗНС, ако не изведат в програмата си общозначими цели, свързани с екологията, природните богатства, околната среда и изхранването. Повечето от днешните така наречени ръководители на дузината БЗНС-та в страната са или поставени от чужди сили, или пък кроят как само да се доберат до върховете, за да си напълнят гушите и банковите сметки като останалите държавни и политически мъже. Тях обаче само управлението ги интересува и забравят споразумението между Буш и Горбачов от остров Малта, където бе решено както властта, така и държавните имущества да останат на тяхно разпореждане. И започна голямата разпродажба – заводи, фабрики, предприятия, земя, индустрия, вода, енергия, производства, търговия... Българинът – инициативният, образован, практичен и разгърнат – остана само в ролята на изпълнител. Други взеха да печелят от нашата земя, от нашия труд, от надарената ни нация, от нашите блага и суровини, от материалните ни и духовни ресурси, от минералните ни лечебни курорти, от плодовете на златната ни земя, от забележителната комбинация между климат, почва, умения и опит. Като кажем БЗНС, трябва да мислим не за някаква си политическа партия, а преди всичко за българското село и за българската земя. Тя уж е скъпа на всички, но не я ли смятат мнозина само за един красив пейзаж – високи върхове, сенчести гори, златни плажове, тучни ливади, прохладни реки и езера, китни, идилични селца с кукуригане и звън на овчи хлопки? В представите и програмите на родните ни политици селото трябва да се издигне до населено място със сигурност за живеещите в него, без грозящата опасност от нощни набези на крадци и насилници. Земята отново трябва да стане родилка, а не запусната яловица, потънала в тръни, боклуци и празни училища. Днешните селски стопани да се трудят не само с пот на челото, а и с добра техника и познания за световните изисквания, със застраховка на продукцията и директно изкупуване, без опасващите синджири на прекупвачите, точещи се като свински черва и многократно оскъпяващи зърното, плодовете, млякото, месото, зеленчука. Непостижим е вкусът и ароматът на нашите домати, чушки, ягоди, ябълки и всичко, което е поело силата на слънцето и земята ни, затова престъпление е селското стопанство да бъде доведено до невъзможност да изхрани страната и да трябва да се внася храна отвън. А чуждите зеленчуци знаем какви са – лъскави и едробузести, но безвкусни като гума.
Затова нашият апел към младите българи и земледелци е да вземат участие в това единствено по рода си издание и напишат своето мнение как, с какви мерки и по какъв начин можем да спасим България и да осигурим доброто състояние на народа. Дали нито един българин или земледелец, дали нито един журналист и историк не са прочели или чули за голямата съпротива и хилядите жертви, които нашият народ даде в борбата срещу болшевиките. БЗНС под ръководството на Никола Петков, д-р Г. М. Димитров и Петър Сърбински имат най-голямата заслуга за тази съпротива. Кой сега си задава въпроса докъде стигнаха болшевишките престъпления? А какво правеше през това време българската буржоазия или така наречените десни партии според днешното им название? Най-богатият и известен тогавашен български търговец Тевекелиев подари седем милиона лева за построяването на печатница за вестник „Работническо дело”. Колко от тези, все още наричани ръководство на една или друга партийна група, са завършили своето образование без ОФ бележка? Трябва да спрем да говорим за ланшния сняг. Необходими са общи усилия и единство. Нашият призив е към младите да проведат революционно движение за спасяване на нацията. Не е ли дошъл моментът да си отговорим дали не напразно хиляди българи си дадоха живота за демокрацията и по-специално за Америка? Няма да мине много време и ще намерим отговор на този въпрос.
Земеделско Знаме 06/06/2008
|