БЗНСГалерияЗа насПишете ниДокументи на БНКВидео архив

Българският Национален Комитет се регистрира не само като антифашистка, но и като антикомунистическа организация и получава признание от западните държави като единствен официален представител на българската политическа емиграция по света

Българските демократични политически организации в изгнание 

 1.     БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ
                                СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ 

     

Идеята да съберем снимки от политическия и организационен живот на българската демократична емиграция ни подтикна да опишем накратко и нейната дейност по широкия свят, която продължи десетки години. За разлика от друга една емиграция, далеч по-малобройна, повече единична и станала емиграция след победата над Хитлерова Германия, българската демократична емиграция се появи малко по-късно след обесването на Никола Петков и разтурянето на легалната опозиция в България. След края на 1947 година в България нямаше вече никаква възможност за легална политическа дейност - депутатите от опозицията бяха арестувани, голяма част от тях изпратени в затвори и лагери, ръководителите на двете партии БЗНС и СДП, също арестувани и малтретирани. Под пряката диктовка на съветските специални служби, Българската комунистическа партия беше в решително настъпление по всички фронтове. Окончателно бяха погазени  правата и свободите на българския народ.

    Какво оставаше на  белязаните ?

    Или да хванат балкана но за балкана беше още рано, - или да минат в емиграция. С надеждата, че в чужбина съществува вече ядро от опозиционери, което ще позволи да се продължи борбата. И най-вече с вярата, че Свободният свят тогава не беше пресилено да се пише с главна буква няма да остави стотици милиони човешки същества в лапите на съветския тоталитаризъм.

    След 1948 година настъпи масово нелегално преминаване на българи в емиграция. До тогава имаше по-скоро единични случаи, и най-вече  в Турция или в Гърция. Но след скъсване на отношенията между Москва и Белград много българи, преди всичко от Северозападна и Западна България се насочиха към Югославия. За още по-масово преминаване в годините 1948-1951 допринесе и насилственото колективизиране на земята, придружено от неизбежните полицейски мерки, арести и малтретиране на селяните.

    Това  масово емигриране продължи и през следващите 1949-та, 1950-та, 1951-ва, 1952-ра година, вече не само към Югославия, но и към Турция и Гърция. В скоро време и в трите съседни на България страни се намериха няколко хиляди  политически емигранти, получили там временно убежище. В  очакване да бъдат прехвърлени или в други европейски страни, или в новия свят : САЩ, Канада, Южна Америка, Австралия

*     *     *

    По това време д-р Г. М. Димитров, бивш депутат и организатор на съпротивата в 1941 г., политически изгнаник,  се намираше вече в емиграция. Той знаеше, че борбата ще бъде безпощадна и че в тази борба между двата свята решителната роля ще играят Съединените Американски Щати, единият от победителите във Втората световна война. Затова лично той се установи там, там установи малко по-късно и седалището на Българския Национален Комитет  Свободна и Независима България .

    Българският Национален Комитет бе обявен официално през втората половина на януари 1949 година. По-точно, той беше възстановен. Защото Комитетът  беше създаден още в 1941 година, но предимно от земеделци. А сега се налагаше една по-широка коалиция - БНК трябваше да представлява  България, а не само земеделската организация.

    Но как да се посочат членовете му ? Не ставаше въпрос за гласуване в емиграция. Избра се другата формула : членове ще бъдат онези личности, които имат някаква представителност. С други думи, за които са гласували в България. Т. е.  депутатите от опозицията, както и някои бивши политически ръководители от други партии, или интелектуално изтъкнати личности.

    Първият състав на БНК е от 16 члена. В него преобладават земеделците. Eто и списъкът на членовете му от януари 1949 година:

    Д-р Г. М. Димитров, председател, главен секретар на БЗНС,

    Димитър Мацанкиев, бивш народен представител, член на Постоянното присъствие на БЗНС,

    Милка Генадиева, секретар на Женската секция,

    Ценко Барев, секретар на Академичния младежки съюз при БЗНС,

    Васил Юруков, бивш пълномощен министър и представител на Звено,

    Проф. Д-р Никола Долапчиев, бивш пълномощен министър и подпредседател на Българската Академия на Науките,

    Георги Петков, професор при Варненския университет и народен представител от Социалдемократическата партия (Лулчев) във Великото народно събрание,

    Цвятко Пенев, представител на Социал-демократическата партия в чужбина,

    Иван Тодоров, запасен генерал,

    Никола Балабанов, бивш пълномощен министър,

    Милю Хр. Милев, бивш пълномощен министър,

    Христо Бояджиев, бивш легационен съветник,

    Константин Шопов, бивш областен директор и народен представител във Великото народно събрание от земеделската Парламентарна група с председател Никола Петков,

    Инж. Тончо Тенев, бивш директор на мина Перник, народен представител във Великото народно събрание от земеделската Парламентарна група с председател Никола Петков.

   Емил Антонов, Народен представител във VI Велико Народно Събрание.  Член на постоянното присъствие на Младежкия Земеделски Народен Съюз.

    Стратия Скерлев, народен представител във Великото народно събрание от земеделската Парламентарна група с председател Никола Петков,

    Георги Колев, народен представител във Великото народно събрание от земеделската Парламентарна група с председател Никола Петков,

    Представители на Армията и на Църквата.

        През многолетната си дейност съставът на БНК претърпя чувствителни промени. Едни от членовете излизаха и техните места се заемаха от нови. Но това е неизбежно особено за един толкова дълъг период в живота и в дейността на една политическа организация.

    През същия месец, когато бе обявен Комитета т.е. януари 1949 година излезе и първият брой на органа му  в.  Свободна и Независима България . През годините вестникът също претърпя известни промени. Променяше се и неговата периодичност, с оглед преди всичко на материалните възможности, необходими за неговото издаване.

    За дейността на Българския Национален Комитет може да се пише много повече. Това сигурно ще сторят бъдещите историци, когато ще пишат историята на българската политическа емиграция. Тук искахме само да нахвърлим някои общи мисли и да припомним обстоятелствата на неговото създаване.

    В тази поредица ще се спрем по-късно и на три други политически организации, които работиха в тясно сътрудничество с ръководството на БНК.

    А именно :

    - Временното ръководство на БЗНС в изгнание

    - Младежката секция към БНК.

    Ще се спрем също и на друга една политическа организация Българското Освободително Движение, която бе създадена  след смъртта на д-р Г. М. Димитров, както и на неговата дългогодишна  дейност. Защото БОД продължи да работи за българската кауза до годините на формалното срутване на комунизма !

 

*     *     *

 

 

 

web analytics