През1948г. Българският Национален Комитет се основава от Г.М.Димитров и се регистрира не само като антифашистка, но и като антикомунистическа организация и получава признание от западните държави като единствен официален представител на българската политическа емиграция по света.
Българският Национален Комитет е задграничен център на земеделски дейци по време на Втората световна война (1939-1945 г.). Формиран е през пролетта на 1941 г. в Ерусалим от водители на БЗНС "Александър Стамболийски" в лицето на д-р Г. М. Димитров (Гемето) и др. Обявява се против обвързването на България с държавите от хитлеристката общност. Не одобрява и репресивната вътрешна политика на българските управници. Пропагандната си дейност разгръща посредством радио-предавателя "Свободна и независима България". Скоро след учредяването си Българският Национален Комитет премества седалището си в Кайро, където поддържа най-тесни контакти с представители на държавите от антихитлеристката коалиция и най-вече с тези на Англия. Търси сближение и със сродни организации и движения на Балканите - Дража Михайлович в разгромена Югославия и др. Прекратява съществуването си през септември 1944 г., когато в резултат на станалите промени в политическия живот на България д-р Г. М. Димитров решава да се завърне в нея. След края на Втората световна война Българският Национален Комитет възстановява отново дейността си. На 11 август 1948 г. отново се регистрира. В програмата му залягат като главни задачи: борба срещу установената в България отечественофронтовска власт и възстановяване на Търновската конституция. В редовете му се включват членове на БЗНС, БСДП, Демократическата партия, Политически кръг "Звено", както и независими интелектуалци. Седалището му е във Вашингтон. Изгражда свои подкомитети в Германия, Франция, Италия, Австрия, Швейцария, Турция, САЩ, Канада, Австрия и Израел. По-късно френският подкомитет поема функциите на постоянно представителство на Българския Национален Комитет в цяла Европа. От 1956 г. се появяват и негови младежки секции с център Париж. Българският Национален Комитет разгръща и оживена международна дейност - установява контакти с редица международни антикомунистически организации. Член и съучредител на Международната организация на бежанците към ООН (ИРО), Общата световна емигрантска организация (ИНКОПОР), Международния селски съюз (МСС), Събранието на поробените европейски народи (СПЕН) и др. Печатен орган на комитета е в. "Свободна и независима България", чийто пръв главен редактор е д-р Г. М. Димитров, а след неговата смърт (1972 г.) редактирането му се поема от Искър Шуманов. Първоначално (1949-1951 г.) излиза във Вашингтон, а след това - в Мюнхен (1951-1956 г.). Комитетът издава и свое списание "Освобождение", в което помества статии не само по политически въпроси, но и с културна проблематика. Младежките секции също имат свои печатни издания: в. "Младежка борба" и в. "Народна борба". След промените в България през ноември 1989 г. значителна част от ръководните дейци и членската маса на Българския Национален Комитет постепенно се завръщат в страната, поради което той отново прекратява дейността си.