РАЗМИШЛЕНИЯ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

 

    Обикновено преди всички парламентарни избори в България винаги се заговорва за прегрупиране на политическите сили, за конгреси и обединения, за нови парламентарни съюзи, определят се квоти и се правят  пазарлъци - кой колко кандидати  да има, колко да са на избирами места и колко да стоят само за форма... И най-често борбата  е за избираемите места и никой не иска да отиде на опашката. От лична гледна точка това е човешко и разбираемо, но то не е в интерес на организациите, в които, божем, всички се кълнем!

    За обединение се заговори отново и в земеделските среди. Това е добре. Но онова, което не е добре,  то е че тези приказки ще траят само няколко месеца - до следващите избори. И след това всеки ще се върне отново в партийното си гнездо, откъдето ще продължи да  куткудяка и да кукурига... до следващите парламентарни избори !

    Земеделската организация има най-голяма нужда от обединение. Защото е най-разединена. Защото известни земеделски ръководители носят най-голяма вина за днешното разцепление. Имена няма да цитираме - всеки от тях да сложи ръка на сърцето си и да каже : Това не се отнася за мен ! Земеделските ръководители - уви ! сто пъти - уви ! - носят до голяма степен историческа вина и за днешното катастрофално положение на страната. За връщането на « величеството » на власт и за онова, може би  още по-страшно, което ни  очаква в утрешния ден.

   Да,  ние  сме абсолютно убедени, че ако земеделската организация се беше сплотила и упражнила през изминалите петнадесет години и с всичката отговорност оная власт в управлението на страната, която й се припадаше, нямаше никога да стигнем до днешното положение - да се превърнем в мафиотска страна от най-жалък вид, където крадците на народната пот и на народните пари  се избиват по улиците като най-долни джебчии и престъпници !

    Да, драги земеделци ! Да, братя по съдба и по обща вяра ! Вие, които изстрадахте като никой друг по лагери и затвори, които бяхте герои зад решетките, вие не се оказахте на нужната висота, когато се намерихте на свобода ! Ето резултатите, ето днешната ви трагична съдба ! Едно време поне умирахте за идеите си, а сега в края на живота си с право се питате : Защо беше всичко това ?

    Но понеже оставаме и днес непоправими оптимисти и тъй-като се опитваме да гледаме само напред, ще си позволим да споделим с вас някои мисли за бъдещето. За бъдещето на организация, а оттам и за бъдещето на България.

    1. Обединение и общ конгрес ? - Разбира се, той е абсолютно необходим ! Но на общ конгрес се отива без задни мисли. Само когато днешните ръководители : главни секретари, членове на постоянни присъствия и на всички партийни инстанции се проникнат от тази мисъл, само тогава от техния  труд и от техните идеи ще се роди нещо полезно.

    2. И още нещо, също важно : не се делете на « десни » и « « леви » земеделци, на « пладняри » и « гичевисти », и на не знам още на какви. В една голяма организация като земеделската има място за всички. Какво от туй, че едни ще бъдат малко по-наляво, а други малко по-надясно ?

    3. Третото и най-важното : подмладяването на земеделска организация ! В различните « съюзи » липсват достатъчно млади хора и сили. И особено на отговорните места. Да не забравяме,  че политическите постове не са доживотни. Разбете го  вие, които не искате да  разберете ! Прелистете историята на организацията и  ще видите, че нейните създатели и нейните ръководители са били все млади хора.

    А вие, ръководители на днешните « съюзи », на колко години сте вече ? На шестдесет, на седемдесет, на осемдесет ? За безсмъртни ли се мислите ? Ще векувате ли в организацията ? И  все на отговорни места ?

    Нека да завършим с един кратък апел и с едно пожелание : всички бивши и настоящи ръководите да поемат тържествено обещание, ако наистина се състои обединителен конгрес,  че не ще приемат никакви отговорни постове в бъдещата единна организация !  Че ще помагат безкористно и със  съвети , с личния си опит, но само като обикновени членове ! Да обещаят искрено и честно, че в края на живота си са се отърсили от всички дребни лични  и партийни амбиции !

    Нашият апел не е анонимен, той е отправен към конкретни лица : към г-жа Анастасия Димитрова-Мозер, към г-дата Милан Дренчев, Георги Пинчев, Петко Илиев, Ценко Барев... Нашият апел е отправен общо към  всички бивши ръководители, които се смятат все още за бъдещи.

    Дайте път на младите ! Само тогава те ще изпитат необходимото уважение и почитание към вас !

    Дайте път на младите ! Защото само те притежават енергията и силите да приложат на дело  идеите, за които вие толкова много изстрадахте ! И само по този начин ще докажате, че вашите жертви не са били напразни !

 

Земеделско знаме по Интернет