Петко Огойски - За биографични данни за автора натиснете ТУК

ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ДНЕС

Политическата обстановка в България днес е в такова състояние, в каквото не е била през целите 15 години от ПРОМЯНАТА настъпила у нас след 10 ноември 1989 г.
   Това е някакво състояние “затишие пред буря”, защото хем за сега няма повод за каквито и да е еуфории, хем е момент на “набиране на страсти” за предстоящата битка.
   Само след около 8 месеца предстоят парламентарни избори и в тях, все още не са се оформили страните в двубоя. Както констатират наблюдателите, левицата, в лицето преди всичко на Българската социалистическа партия, е заела позиция за предстоящето и с ирония гледа на боричканията в дясното пространство. Но, според мен, това е твърде предварителна оценка. Защото БСП е представена в сегашния парламент като “Коалиция за България”, в която има цял букет от групи с отенък на социалисти, социалдемократи /Н.Камов/, “коренни социалдемократи” /Петър Ангов/ и гравитиращи в тази посока /Ал.Томов/.
   При очакването да имат мнозинство от гласовете, боричканията над кандидатските листи няма да минат гладко.
     Десницата е за сега в съвсем окаяно състояние. Там, някъде по средата на тези партии, съюзи и движение, стои един загадъчен Сфинкс—НДСВ, който уж “вдясно гледа, пък наляво върви”. Освен с досегашния си партньор, ДПС, този грубо издялан сфинкс не дава признаци за други предпочитания. Структурите му по места по време на местните избори през 2003 г. съвсем безогледно се съюзяваха с партньори от всички посоки. Този прагматизъм подстори и всички други да влязат в играта. Дори рязко кълнящите се като противници на БСП, на разни места влязоха в сътрудничество с нея в разните комитети за този или онзи град или село..., за да изберат кметове или съветници, “колективни” по принадлежност.
    Неясно е отношението към НДСВ на някои от десницата. Това я прави още по-аморфна. В тази връзка нека изброим основната част от организациите на десницата, за да стане по-ясно какви са позициите по този въпрос на ръководствата им.
    На първо място, за сега и по влияние, е СДС начело с Надежда Михайлова, която напоследък негласно оттегли рязкото си отношение спрямо управляващото НДСВ, дори с намеци за възможно партнъорство. Иванкостовите “Демократи за силна България”  за сега са ярки противници на Сакскобурготски, като това им служи и за претекст да не участват в насрочената среща на десните сили на 10 ноември. Позовават се, освен на “омекналото” отношение на СДС към НДСВ, но главно на това, че ССД, партията на Стефан Софиянски и той лично заяви, че ще подкрепи Симеон Сакскобурготски за нов премиерски мандат... А Ст.Софиянски е един от най-рано поканените на посочената среща на 10 ноември. Това прави деликатно и положението на БЗНС-НС, защото там имат най-ясно и категорично отрицателно отношение към НДСВ и лидера му, родов наследник на царската династия на която се вменява вина за деветоюнския преврат от 1923 г. и убийството на Ал.Стамболийски. Оше по-сложно става че преди посоченото изявление на Ст.Софиянски, БЗНС-НС имаше открито проведена среща с него и ВМРО, с уговаряния за искрено сътрудничество преди или след изборите...
    На свой ред, Демократическата партия, която е коалиционен партньор на БЗНС-НС, остава в неясна позиция въобще по тези предизборни процеси, колебаеща се между Иван Костов и Надежда Михайлова.
    Въпросите за обединението на десницата събраха на предварителна среща на 12 октомври в хотел Радисън редица от очакваните на 10 ноември партии и коалиции. Но и там не се оказа да има нещо обнадеждаващо. Защото цяла навалица от участници като : СДС, БЗНС-НС, ССД, Движение “Гергьовден”, ВМРО, Български демократичен форум, Либерален съюз, Нова социалдемократическа партия, БЗНС-Никола Петков, дори някаква Обединена демократична алтернатива-ОДА, китка от някакви файтонни партии, дообърка представите ни за някакъв изход.
    А както е обичайно да се казва в такива случаи, “като капак на всичко това отгоре”, в Народното събрание се разглежда Закона за политическите партии, съгласно който ще се регистрират само партии и организации доказващи членски състав най-малко от 5 000 души. Много от посочените по-горе участници в предизборната шумотевица може би ще отпаднат от възможността да се регистрират.
    В резултат на всичко изброено, от настоящите процеси предхождащи очакваните с голям обществен интерес парламентарни избори (през юни 2005 г., може би ?), се очертава една странна алтернатива.
    И тя е, главни политически претенденти да оглавят държавното управление в България да са БСП, съюзена с нейните креации и НСДВ, почти сигурно съюзено с ДПС на Ахмед Доган...
    Ако се върнем една-две години назад във времето, тази алтернатива беше съвсем немислимо да се появи. Цяла година и половина от еуфоричната победа в изборите от НДСВ, беше време на прекършени надежди, на разочарование от очакванията за скоковиден възход, какъвто обещаваше С.Сакскобурготски. Ако тогава някой наложеше избори, НДСВ нямаше въобще да влезе в парламента.
    Но, в следващите две години от мандата му, махалото на Фуко като че ли застана някъде на средата, полюшвайки се наляво-надясно, но повече наляво... Разцеплението СДС отправи неговите привърженици или към Ст.Софиянски или директно към неочаквано опазилото се от сътресения НДСВ, защото неговите отцепници от “Новото време” са в някакво въртеливо движение и не го дестабилизираха осезателно.
    За да изчерпим по-основно темата си за ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ДНЕС, уместно е да посочим и един друг, малко забелязван фактор, който макар негласно, но осезателно влияе върху избирателите във всяка предизборна обстановка.
    Това е перспективата за евентуалния министър-председател който би оглавил управлението, ако тази или онази партия, съюз, движение или коалиция спечели изборите.
    А по всеутвърдената традиция, това лице ще е лидера на съответния победител в изборите : С.Станишев, ако това е БСП, Симеон, ако е НДСВ, Н.Михайлова, ако е СДС, Ив.Костов, ако е ДСБ, Ст.Софиянски ако е ССД.
    Видимо възможна е победата на БСП, но също така е видимо че нейният лидер не вдъхва някакси достатъчна привлекателност. Н.Михайлова, Ив.Костов и Ст.Софиянски, без да посочваме причините, са също изключени поради това че те не ще са победители в изборите. И отново остава С.Сакскобурготски да дели първенство с лидера на БСП...
   Съвсем неприемлив за мнозина поради непонятно слабото си словесно представяне, той за други, макар малцинство, е все пак нещо особено, но приемливо. И поради предопределението от своя родов корен може би, но най-вече поради липса на алтернативна личност в тези среди.
    В заключение от изложеното, изводите ни не могат да бъдат категорични по това, какво ще е управлението на България след осемте месеца до изборите.
    Може да се смята, че БСП и партньорите ù ще имат наистина най-много гласове, но не и достатъчно за да управлява сама с коалицията си. Трудно допустимо е, поне за мен, НДСВ да е втора по величина сила при изборите. Възможно е това да е някаква дясна коалиция, която сега се мъчат да създадът. Възможно е тя да е с близки по брой тласове с НДСВ и между да се постигне съгласие за съставяне на правителство, непредвидимо с кого начело...
    С други думи, всичко това не вещае някакъв нов етап на стабилно управление на страната и то в период когато България ще трябва да прави последни, но решающи стъпки за пълното си членство в Европейския съюз.

София, 2 ноември 2004 г.

Петко Огойски е роден на 1.ХІ.1929 г. в с. Огоя, Софийско. През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за “вражески стихове и заговорническа дейност” която присъда изтърпява  в разни затвори и в Белене. Живее в софийския квартал Чепинци. Следва в Историко-филологическия факултет на СДУ на което следване слага край повторно осъждане на две години през 1962 г. Депутат от СДС(от квотата на БЗНС Н.Петков) в VІІ ВНС. Бил е главен редактор на в-к Земеделско знаме. Член е на СБП, на СБЖ, на Българското историческо дружество и на Съюза на краеведите в България. Женен, с три деца и шест внучета.

Обратно