Петко Огойски ( За биографични данни за автора натиснете ТУК)

БЗНС И СЪСТОЯНИЕТО МУ ДНЕС (Безпощадната истина).

След рухването на тоталитарния режим, огромното мнозинство от българския народ очакваше държавното управление да бъде оглавено от най-дълбококоренната народовластническа организация—БЗНС, в лицето на жестоко репресираната му част--БЗНС-Н.Петков.

Цели години след вътрешнопартийния преврат на 10 ноември 1989 г. и настаналата свобода, отвсякъде се чуваше:”Обединете се вие земеделците и всички сме с вас!”… Това пожелание отправяха към нас не само безпартийните граждани, но и хиляди от редовите членове на Комунистическата партия, членували в нея не по убеждение, а притиснати от жизнените си потребности.

Но, ние не успяхме да се обединим и това стана трагедия не само за нас самите, но и за народа ни и държавата ни като цяло.

Защото отсъствието на единен и силен Земеделски съюз позволи на политическата арена да се борят за власт само главно два полюса:От една страна все още живите първо поколение номенклатурци в съюз със своите наследници от второто поколение правоимащи, и от друга страна тяхното трето поколение правоимащи, но “дисиденти”, в съюз с остатъците от потомците на старата буржоазия.

Първите превръщащи политическата си власт в икономическа, а вторите, в ролята на новодемократи, оспорващи им първенството в това направление… Първите “леви”, вторите “десни”, цели десет години разиграваха “острите си противоречия” в трагикомедията “Двуполюсен модел” на “прехода” от диктатура към демокрация.

Но това не им попречи, след дребни словесни хватки, да върнат в частни ръце едрата градска собственост вместо земята на селяните, да дадат данъчни облекчения за адвокатите вместо за книгоиздателите, да облекчат вноса на леки коли вместо на селскостопански машини, да направят висшето образование финансово недостъпно за обикновените хора, а техните потомци да учат в чужбина. Взаимно внедриха и непозната терминология:пладнешкия грабеж на народните богатства е “приватизация”, създаването на паразитна класа е “реституция”, а “дилъри”, “брокери”, “мениджъри” и т.н. съвсем объркаха народа.

А ЗАЩО НЕ УСПЯХМЕ ДА СЕ ОБЕДИНИМ Е ФАТАЛНИЯТ ВЪПРОС?

Още в първите месеци и години след рухването на болшевизма, на политическата сцена в България се възправиха ДВАТА ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗА—Казионния БЗНС, битувал във властта заедно с комунистите през 45 години тяхно властвуване, и опозиционния БЗНС-Н.Петков на хилядите репресирани земеделци, набрал за месеци към 100 000 членове (казионния също наброяваше над сто хиляди членска маса).

БЗНС-Н.Петков имаше моралното право да оглави един обединен БЗНС, а от там и държавното управление, но нямаше възможност за това, защото се оглавяваше по цялата страна от жестоко репресираните свои членове, които бяха вече над 60, 70, до 80 годишни и бяха в периода на спомените, а не на действието. При това те и потомците им бяха интелектуално обезглавени защото висшето образование беше за тях недостъпно.

БЗНС-казионен, като морално съотговорен за тоталитарния режим, се усещаше гузен и объркан и се съгласяваше безпрекословно за обединение. При това, в неговите редове имаше хиляди агрономи, лекари, икономисти, инженери, журналисти, писатели и други, повечето под 50 години, докато онези, които през 1945 бяха виновни за репресиите над нас, бяха или починали или пенсионери.

Ето защо, само съчетанието на моралното право на нас, репресираните, с интелектуалната възможност на казионните земеделци, беше идеалното, нужното положение. Още повече, че тези казионни интелектуалци бяха повечето потомствени земеделци и не бяха допускани до МВР и войската, а само на стопански постове. Те имаха членството си в казионния съюз като едно убежище от репресиите. Там бяха се приютили почти всичките потомци и на светите за Съюза фамилии:Стамболийски, Забунови, Церковски, Даскалови, Агови, Петрини и други…

Те още в края на 1989 и в началото на 1990 г. отрекоха съюза си с БКП, свалиха от поста Петър Танчев и прогласиха писаните от Стамболийски “Принципи на БЗНС” за свое верую, като ги отпечатаха в хиляди екземпляра.

Но, ние от БЗНС-Н.Петков не ги приехме искрено като свои. Не можахме да простим, че години през решетките сме гледали как на първомайските манифестации и деветосептемврийските тържества се носят и нашите, земеделски оранжеви знамена, че някои от тях са “ударници” и “отличници” в производството и службата си.

Обвинението, че “ докато ние бяхме в лагери и затвори, те бяха на меките кресла”, се повтаряше на всички събрания, конференции и конгреси.

Това обвинение беше постоянно и повсеместно, въпреки, че формално и ние прогласявахме нуждата от обединение и приемането на “невинните редови наши братя” сред тях.

Но те не искаха да идват като виновни защото и на онези които поединично идваха при нас често им се напомняше:”Ти като не знаеш какво беше на остров Персин не си никакъв земеделец”…

Те искаха организационно обединение в самостоятелен и необвързан с никого БЗНС. А ние, БЗНС-Н.Петков бяхме тогава в коалиция със СДС, сред 16 партии, партийки, клубове, съюзи и движения, състоящи се почти само от ръководства, без членска маса. Но тогавашната наша Ръководна петорка от съвсем възрастни страдалци беше се съгласила на такъв статут в СДС, при който всяка партия от коалицията има при решенията един глас. Така по-младите, енергични, образовани и често агресивни наши партньори иронично ни хвалеха за теглата ни и ни наричаха “гръбнакът на СДС”, а си решаваха какво искат…

Тогава братята от казионния БЗНС логично ни упрекваха:През 1945 и по-късно, ние сме останали с БКП от страх от репресиите, вие сега от какъв страх сядате подчинени сред потомците на комунистите? СДС не ли състои именно от потомците на комунистите, обогатили се в червено и остатъците от потомците на старата буржоазия? Не извършвате ли сега и вие някогашната наша грешка?

И на заседание, на 30 март 1990 г., предложиха да излезем от СДС, в който случай приемат всички други наши предложения.

-Вие искате да разедините опозицията!-рязко отказа нашата ръководна петорка (с изключение на бай Йосиф Петров).

А в разговори помежду ни направо твърдяха, че “ония са по-учени и ще ни отнемат първенството” въпреки, че и в момента съвсем неземеделците в СДС ни бяха отнели първенството.

Ако страданията ни бяха дали ореола на героични мъченици, то бяха ни отнели пък логиката на политици!

Петко Огойски е роден на 1.ХІ.1929 г. в с. Огоя, Софийско. През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за “вражески стихове и заговорническа дейност” която присъда изтърпява в разни затвори и в Белене. Живее в софийския квартал Чепинци. Следва в Историко-филологическия факултет на СДУ на което следване слага край повторно осъждане на две години през 1962 г. Депутат от СДС(от квотата на БЗНС Н.Петков) в VІІ ВНС. Бил е главен редактор на в-к Земеделско знаме. Член е на СБП, на СБЖ, на Българското историческо дружество и на Съюза на краеведите в България. Женен, с три деца и шест внучета.

     Обратно