ЗА НЯКОИ МОРАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД.

В живота на кое да е общество моралната система има първостепенна важност. Без нея социалните отношения закономерно носят белега на конфронтацията, на бор-бата за надмощие над другите хора, като не се подбират средствата за постигането на победата. Макар че моралът на една човешка общност не е всичко и той сам по се-бе си да не решава жизнените проблеми, историята показва, че без него тази общ-ност е осъдена на разпадане, като тя се превръща в социална джунгла. В такива случаи прогресивно нарастващите юридически правила не успяват да компенсират моралния дефицит и регулирането на човешкото поведение се извършва изключи-телно по външен начин. Дали външната регулация, е ефективна, зависи в най-висока степен от силовите структури на държавната организация. Ако, обаче, тези структури са наситени с хора, които с действията си би трябвало да бъдат клиенти на юриди-ческите закони, тогава те превръщат законите в “къс хартия” за себе си. Нещо по-вече—такива законодатели—дори създават закони , които им осигурявата комфорт при извършването на престъпни дела. А що се отнася до обикновените граждани, управленските структури показват към тях завидна взискателност и последователност в приложениeто на Наказателния кодекс.

В контурите на тази картина не е трудно да видим някои морални проблеми на българския преход от тоталитаризъм към демокрация. Преди всичко, този преход сил-но се характеризира с несбъднатите очаквания на хората за по-достоен живот. И ако обезличаването на човека в тоталитарни условия е обяснимо, как да се разбира това жестоко явление в установяващата се демокрация? Казва се, че всеки трябва да проявява инициативност в себеосъществяването, а се забравя, че цели поколения жи-вяха преди всичко в сферата на изпълнителската част на поведенческия меха-низъм. Генерирането на цели и вземането на решения за тяхното изпълнение се извършваше в един партийно-държавен център, който изключваше всяка идея на социалните слоеве, противоречеща, или най-малкото, не съвпадаща с установената комуни-стическа стратегия. Липсата на реална възможност обикновеният човек да взема ре-шения по социално значими въпроси утаи в душата му чувството на несигурност и предопределеност, а страхът се превърна в основно емоционално състояние.

В годините на прехода, обаче, тази духовно--нравствена характеристика на бъл-гарина се оказа несъответна, поради което хората с право очакваха новата държава да внесе справедливост в раздържавяването на социалистическата собственост. Става дума, всеки член на обществото ни да получи реален шанс да тръгне по пътя на сво-бодното и творческо доказване. Уви! Тези, които управляваха 45 години страната, в периода на преход към демокрация се превърнаха в банкери и собственици на индус-триалните масиви. Интелегенцията, работничеството и селяните се оказаха не-удачници и аутсайдери в потока на гръмогласното афиширане на демокрацията. Нима демокрацията се измерва с обслужването на шепата богаташи , незнайно как и за кратко време станали милионери и милиардери от огромното социално болшинство? Нима социалистическият гражданин е носил в душата си мечтата да робува не на тоталитарната държава, а на частния собственик—работодател? За българина е гавра един безпаричен и безимотен човек, който ляга да спи, като него беден, да се събуди сутринта богат и самонадеян. Има ли морал в такова обществено устройство? И без да ще, в съзнанието му проблясва страшният факт, че той, синовете му, че и внуците му, ще изплащат 12 милиарда долара дълг към западни банки. Къде са сега тези ми-лиарди ли? Вероятно у тези които са вземали убийствените заеми.

Но моралните проблеми на българския преход са свързани и с тоталитарната “месомелачка”, която се хранеше не само с долари, но и с кръвта на хиляди убити без съд и присъда. Кои бяха извършителите на тези престъпления? Получиха ли те очакваното и справедливо наказание? Какъв морал изповядват досегашните прави-телства на прехода, та не видяха основание да накажат поне един убиец—палач? И сега дълбоко оскърбително звучат думите на БСП—депутатката в VІІ ВНС Нора Анани-ева, по повод извършените престъпления от комунистическата партия, че нейната партия (БСП), като приемница на БКП, не се отказва дори от един ден от сто-годишната ù история.

Както за заробващите милиардни заеми така и за престъпленията против чове-чеството, извършени от тоталитарно—комунистическата номенклатура, мълчанието продължава и сега да утешава гузните съвести. Защо това е така, нека управленските структури влязат във функцията си и въздадът справедливост.

Това, че българският преход към демокрация е обременен с нерешени морални проблеми, се вижда и в явления, свързани с развитието на младата генерация. Прос-титуция, крадене, изнасилване, убиване, наркомания, търговия с деца, хомо-сексуализъм, самоубийства—ето характеристиките на реалния живот, който голяма част от юношите и младежите демонстрират в ежедневието. Особено фрапантни в това отношение са невероятните жестокости на непълнолетни момчета и момичета, проявени към връстници и родители. Ще бъде глупаво да се заобикалят такива факти в българското общество и да се утешаваме, че вече сме членове на НАТО, а в неда-лечно бъдеще—и на Европейския съюз.

В същност, за всеки честномислящ човек не е трудно да си обясни защо Бъл-гария е в такова окаяно положение, но за него, като обикновен гражданин, е невъз-можно да промени съществуващата социално—психологическа ситуация. Задълбо-чаващата се деморализация на обществото създава обърканост в добрите очаквания, а волята за променящи действия се парализира от отчайващия страх на самотността. Днешният българин изпитва чувството на несигурност и неверие в елейните слова на държавниците и политиците. В съзнанието му изкристализира убеждението, че се управлява от някаква тъмна сила, в която се съдържат всички партийни цветове. И левите, и десните, и центристките политически сили, се стремят към властта сякаш не да работят за благоденствието на нацията, а да се обогатяват чрез нея. Така само-нареклата се “политическа класа”, като че ли в центъра на своите действия слага не изпълнението на предизборните си обещания, а укрепването на високия си социален статус. За хората става съвсем очевидно, че бившите управления на българския пре-ход към демокрация по същество не се различават едно от друго.

Обедняването на широките социални слоеве се задълбочава и става все по- ре-лефно. И може би, защото управленците на България до сега не са показали, че са носители на високи морални стойности, за това нарастващата престъпност и коруп-цията се превръщат в основни конструкти на националния профил. Ако с тази ни “хубост” ни включат в европейското хоро, на българина остава да викне с пълен глас:

“ХВАЛА ТИ КУЛТУРНА ЕВРОПО! НИЕ СЕ ОБИЧАМЕ ЗАЩОТО СИ ПРИЛИЧАМЕ!