ДА ТАЧИМ И ДА ПОЗНАВАМЕ МИНАЛОТО,
НО ДА РАБОТИМ ЗА ДНЕС И НАЙ-ВЕЧЕ ЗА БЪДЕЩЕТО !

Четете за автора >>
 

    Раздвижването сред  земеделските среди през последните седмици е един положителен факт. Да се надяваме само, че то няма да бъде краткотрайно. От онова, което можахме да прочетем в печата се вижда, че двете най-големи земеделски политически организаци са добре структурирани, имат ръководства, които разискват, спорят, изказват идеи. Това е добре и то e признак за демокрация в самите организации. Жалкото е, че има две земеделски организации, а не само една.

    Идните месеци ще бъдат от особена важност за вътрешния политически живот на страната. България ще бъде включена в Европейския съюз през следващите две или три години, това е повече от  очебийно. Можем да спорим до утре и да доказваме, че ако се бяхме включили по-рано, и най-вече по-добре подготвени,  нямаше да се явим днес пред един напреднал Запад със сравнително ниска покупателна мощ, с разбита индустрия и с лошо платени консуматори. Иначе казано, днес можехме да очакваме едно много по-бързо изравняване на жизненото ни ниво по отношение на по-старите членове на Европейския съюз. И  вместо да се превърнем само в доставчици на евтина работна ръка, щяхме да изнасяме много повече, и най-вече много по-конкурентни произведения.

    Неоспоримо е също, че ние имаме много да се учим от другите. Тук ще приведем само един пример. Много често хората от Запада ни правят забележка, че България не прави почти никаква реклама на онова, което произвежда. Да не говорим за туризма, където наистина има едно печелившо перо, но което е съвсем слабо познато извън страната.

    Но нека да се върнем на чисто земеделските въпроси. Там има много  да се говори и пише. И преди всичко за идеологията на Земеделския съюз. Ако искаме земеделските идеи  да останат жизнени и необходими и за днешното време и за хората днес, трябва да се опитаме да ги пригодим наистина към днешното време.

    Преди сто години земята у нас беше притежание на дребни земеделски стопани, което им осигуряваше  що-годе човешко съществувание. Но това беше преди сто години. Днес в напредналите страни земята е уедрена, а в изостаналите тя никога не е била раздадена на широк кръг от земеделски стопани. Познаваме предимствата на уедреното земеделие, което позволява механизираното и много по-рентабилно обработване на земята, но познаваме също и изхвърлянето на милиони земеделски стопани към претъпканите вече големи градове, където невинаги има работа за тях. Знаем също по какъв начин с насилственото създаване на ТКЗС-та стотици хиляди български земеделски стопани  бяха принудително откъснати от земята и заставени да търсят работа по фабриките в градовете. И все пак, преди петдесет години все още се намираше работа във фабриките, защото машината не беше налязла още така масово в производството.

     Но днес ?

    Така че, много има да се пише по земеделската идеология, да се предлагат идеи, да се търси. Естествено, миналото трябва да се тачи и да се познава, но една политическа организация не може да живее само с миналото си. Тя има нужда да хвърли поглед далеч напред и да открие нови хоризонти за българите.

    Тук именно нашата  свободна трибуна по Интернет може да изиграе своята важна рола. Да нахвърли идеи за бъдещето, да търси, да предлага. Няма готови решения,  всеки има право да търси и всеки има право на мнение. 

Земеделско знаме по Интернет