Изказване на Георги Хинчев пред конгреса на БЗНС-НС.

Уважаеми дами и господа, драги съидейници,

много отдавна и мисля, че за първи път толкова отрано , в страната се разгоря мащабна и амбициозна предизборна кампания. Това е така, защото пътят на България към Европейския съюз—е да се надяваме!—необратим и всички политически сили неистово искат да прекрачат прага на европейското семейство не като опозиция, а като управляващи...Напълно естествено, разбира се, защото това нещо го искаме и ние. Големият въпрос е по кой начин можем да се доберем до успеха и в този смисъл отговорът, който делегатите на конгреса ще дадът по този въпрос, ще бъде съдбоносен.

В предизборната еуфория, на политическия пазар необратимо е въвлечена и нашата организация и няма съмнение, че нейното ръководство полага усилия да открие най-печелившия вариант за успешно влизане и в следващия, нека го наречем европейски парламент на България...Но, тъй като дясноцентристкото пространство, към което ние, безспорно, принадлежим, вече не е това което беше, сега са в ход какви ли не двустранни, тристранни и многостранни разговори, преговори, пазарлъци и надхитряния, и то—без каквито и да било гаранции за успех, защото това пространство е разбито на няколко пространства и ако има някакъв успех—дано има!—на лагера, в който ще попаднем ние, той ще бъде минимален...

Така или иначе пред нас стои тежката задача да изберем един от няколкото варианта, които бяха формулирани на последното заседание на Управителния съвет и аз приветствам неговото решение да бъде посочен един от тях тук, на конгреса, с тайно гласуване...Аз признавам добрите страни на всички варианти и уважавам аргументите в тяхна защита, но сега ще се опитам да изложа пред вас предимствата на най-достойния и най-предпочитания между тях, а именно—общото участие на всички земеделски организации с една бюлетина.

Драги съидейници, вие много добре знаете, че по-голямата част от земеделската маса в България е объркана и обезверена, че тя се е дистанцирала от политическия живот и тъкмо затова—изпаднала в летаргия... Другата, по-малката част, се намира в състава на различни земеделски формации, които се включват в какви ли не коалиции, намиращи се понякога на противоположни позиции, но странното и жалкото е, че никога помежду си... Тази липса на себеуважение е просто обидна за нашите хора, защото БЗНС е, така да се каже, коалиция по дефиниция. Нашите предтечи много добре са знаели различията помежду ни и тъкмо затова са ни нарекли съюз, защото още по-добре са знаели и каква е общата ни цел, която само заедно можем да постигнем... А една коалиция на земеделските организации е най-печелившия ход и спокойно може да се каже, че е солидна гаранция, че Земеделският съюз като цяло ще влезе в Парламента... Защото когато се съберем за общо участие, резултатът няма да бъде само механичен сбор от разпиляните досега гласове, а много по-голям. Той ще се увеличи от мощния психологически ефект на самостоятелното участие, тъй като именно по този начин ще се привлече голяма част от категорията на негласуващите, на нежелаещите да прахосват гласовете си или пък подавали се досега безволево на не винаги рационалния инстинкт да се върви след победителите...

Всичко това може да стане именно сега, когато политическото пространство е разпокъсано и в него се образуват какви ли не конюктурни и дори безпринципни коалиции. Защото хората търсят нова алтернатива и тъй като май само ние, земеделците, не сме изхабени от властта, защо да не станем ние тая алтернатива?... Ще пропуснем ли и този път отворилата се за нас ниша в дясно от центъра на политическия живот, в резултат от нестабилната обстановка или отново ще позволим да се настани в нея поредната кукувица?...Това не бива да го допускаме!

Драги приятели, как смятате вие—избирателите повече ли обичат Движението за права и свободи от нас, та те неизменно успяват? Аз не вярвам в това и съм сигурен, че хората ни обичат и болеят заради нас, но споменатото движение печели техния вот защото е едно... И ако ние, без да нарушаваме себичните си организационни структури, се съберем в една земеделска коалиция, ще постигнем далеч по-голям резултат!... Това е толкова просто и ясно, че дори е неудобно да го доказвам...

Затова ви призовавам да премислите всичко това и преди да дадете своя съдбовен отговор, да послушате единствено собствената си съвест... И да помните, че никой не може да ни помогне, ако не си помогнем сами! На нас не ни трябват пръснати по двама трима депутати в различните кьошета на Парламента. Ние се нуждаем от самостоятелна парламентарна група в Народното събрание, която да отстоява твърдо и последователно нашите дълбоконародностни демократични принципи. Аз не мога да си представя как сега, когато започва една уникална и гигантска по своите размери аграрна реформа, тя ще бъде извършена без участието на един мощен земеделски съюз. Това би било невероятно и несправедливо, след като на политическата сцена се качват и слизат различни екзотични политически партии, а Земеделският съюз вехне и вегетира, макар да има дълбоки корени в народната гръд... А сега настъпва времето, когато и земеделието, и земеделското движение се връщат, според мен, на изходната си позиция отпреди сто години и новите фармери ще се нуждаят от един искрен учител, помощник и защитник, каквато може да бъде само една дееспособна земеделска организация... Те вече са свободни собственици и отдавна не се страхуват от болшевишките текезесарски партийни секретари...

Желая ви успех във вашата благородна и високоотговорна мисия! Бъдете мъдри и смели! И дано Архангел Михаил, около чиито свят ден по създала се вече традиция се провеждат нашите земеделски форуми, този път бъде по-благосклонен към нас и под своя ласкав покров ни осени с божественото прозрение, че само единни ще заслужим човешкото благоволение!

 

София, 13.11.2004 г.