Доц. д-р Веселин Бояджиев; СУ “Св.Кл.Охридски

Четете за автора >>

Изборната култура е важен елемент на гражданската култура, която е в основата на поведението на съвременния човек. В образователните системи в САЩ и във все повече западни страни още в детска възраст се възпитават принципите на съревнованието, на субсидиарността, на уважение към институциите и най-вече към личната активност и позиция. Доста науки обръщат поглед най-вече към човека и никак не е случайно, че още преди години започна да се налага мнението, че 21-ви век ще бъде векът на хуманитаристиката.

И у нас вече отминаха тъмните години на тоталитарната организация и сега все повече се утвърждава изборността като основен принцип при осъществяване на мандатността във властта. Изборите навлизат все по-широко и в трите властта, преминават вътрешнодържавните, а при местните избори в Европейския съюз и границите между държавите-членки. След 2007г всеки български гражданин, който пребивава в друга страна от ЕС, ще може да гласува на “техните” местни избори, както и обратното у нас.

Интересът към изборите е оправдано огромен. Много хуманитарни науки и математиката са се съсредоточили и имат свои “електорални”/изборни/ съставки. Интересът към изборите в много голяма степен се дължи на цялата изборна система: от правото да избираш и да бъдеш избиран до разпределението на резултатите и поемането на властта. Обяснимо е защо се твърди, че когато свършат едни избори започват следващите. Властта трябва да бъде призната за законна по възможно най-представителния начин и тук е една от тайните за “правилните”, за “справедливите” избори. Не е тайна, че в избирателните системи могат да се прилагат редица действия, които да подведат сигурния в победата си. Като географ мога да спомена класическия случай от САЩ, когато сенаторът Джери е избран за втори мандат след изкусно прекрояване на границите на изборните райони. От тогава “джеримендърингът” се преподава в университетите и се използва при удобен случай. Възможност за джеримендъринг у нас съществува в Кърджали, където е достатъчно няколко от традиционно гласуващите за ДПС села да бъдат изборно насочени в съседна община, където ДПС със сигурност печели без значение с какъв %. В община Кърджали обаче ще натежи делът на градското население, което ще доведе до съвсем законна победа на партия или коалиция без ДПС.

Въпреки общата цел- избор с признати резултати- системите за организация на изборите и изчисление на получените резултати са най-разнообразни. Това произтича от различното време и различните обществени условия, при които са се зародили различните изборни системи. В тях има много правни, географски, математико-статистически и други особености. Влияе дори и климатът при провеждане на изборите.

Десетките избирателни системи могат да бъдат групирани на три: мажоритарни, пропорционални и смесени. Това произтича технологията и от крайния резултат/ дали се избира един или няколко кандидата/. Най-стари са различните мажоритарни избирателни системи. Днешният им модерен вид идва от средните векове и особено от резултатите от Великите географски открития, които разклащат традиционния ред на католическата цивилизация. Привидно тя се утвърждава, завладявайки света, но новите открития допринасят за създаването на новото общество, наречено капиталистическо. Зараждат се нови, изчезват постепенно стари обществени слоеве. Ново е стопанството, в което парите, стоките и колониите започват да играят все по-важна роля. Властта на католическата църква и на най-важния владетел, папата, губят влияние. Оформят се етносите, нациите, създават се националните държави, езици, в международните отношения се разгръща колониализма. Властта постепенно се изплъзва от църквата, но това не е революционен акт, а бавен процес, в които църковните правила и принципи постепенно се трансформират в граждански. Така се разгръща и Реформацията с многобройните й разновидности. В мажоритарната/ от мажор, майор, мейджър-първи, най-голям/ система по подобие на вътрешноцърковния избор се избира един властелин. Той разполага с цялата власт, с което напомня за папската и после за кралската власт. Не е случайно, че модерен пример за голяма власт в демократични условия е тази на американския президент. Както правилно изтъква нашия колега д-р Ц.Данев, по дух американската конституция е монархическа, защото при нейното създаване тя е черпила опит от британската монархия. Американският президент прилича на крал с голямата си власт, която обаче е в рамките на мандата. Изкушението към подобна власт е голямо и то се проявява в много държави. Следсъветска Русия, Следнаполоенова Франция и други държави също залагат на президентската република, в която са втъкани доста монархически елементи. Концентрацията на власт при мажоритарните системи носи предимствата на специализацията, комбинирането и кооперирането, но има и редица недостатъци, особено риска от еднолична власт и преходът към диктатура. При мажоритарния избор спечелилият с един глас, дори при милиони гласували, получава всичко, а изгубилите-нищо. В този случай минималната разлика действително ли показва по-голяма сила. Не, защото тя е с толкова малка относителна тежест, че в много природни и обществени процеси при такива малки разлики те се приемат за нула. А това вече удря по справедливостта, към която са насочени изборните системи. По начало е интересно да се знае, че колкото една система е по-справедлива, толкова е по-сложна. Нейната реализация изисква много време, разходи, енергия, които не винаги са по силите на големите обществени групи, особено на целия народ. Ето защо е важно да се подбере не само справедлива, ни и реална по отношение на време за изпълнение, точност и способност да бъде разбрана и усвоена от избирателите изборна система. Представете си, че у нас президент се избира по системата за избор на домакин на олимпийските игри или за президент на международната организация на шахматистите. Там не се бърза, средствата и енергията не са от значение. Изборите се провеждат в толкова тура, колкото е броят на кандидатите, минус 1. Това е бавна и много справедлива, но неприложима при избора на президент система. Тя не може да се разпростре върху милионите гласоподаватели.

Никак не е случаен фактът, че мажоритарните системи системи имат най-стара традиция във Великобритания. Та нейният владетел пръв изземва властта от папата и до днес църквата в Обединеното кралство се подчинява на владетеля. Износването на католическата власт с нейните репресивни институции и желанието за радикални промени раждат не само Реформацията, но и Великата френска революция и постепенно поставят въпроса за властта на множеството вместо на владетеля. При това желаещото власт множество е част от новото трето съсловие и то разчита на собствените си възможности. Вътрешната му сила му дава основание да се нарече народ. Колкото по-плавно властта минава от католическата църква към гражданската власт, толкова по-често се налагат мажоритарните системи. Колкото преходът е по-радикален, революционен, толкова по-често започва да се използва и по-младата, пропорционалната система. Нейното утвърждаване е съпътствано с отказа от робството, с въвеждане правото на гласуване от страна на жените. Пропорционалната система е по-подходяща за бързо развиващата се капиталистическа икономическа и политическа система, защото открива пътя към властта на новите главни обществени слоеве: собственици на капитали от една страна и собствениците на специфичния капитал работна сила от друга. Така носителите на едноличната власт, тръгваща от бога и минаваща през католическата църква и просветения крал, губят притегателност. В света се разпространяват пропорционалните системи. Тяхната сила е въвличането в активна обществена дейност на широки народни маси и разгръщане на новите главни обществени организации- политическите партии. Националните и международните партийни системи са пътят към зрелостта на съвременното общество. Именно политическите партии са в основата на съвременната политическа система и техните предпочитания в преобладаващата степен са на страната на пропорционалната система. Чрез кандидатските листи партиите реализират своята кадрова политика и показват на избирателите ясно своите намерения. В една кандидатска листа добре се композират различия, чието съчетание ще даде най-добър резултат. Търсят се различни пътища за композиция на листите,- предварителни допитвания, референдуми, анкети. Листите дават възможност повече кандидати да се включат активно в процеса и да получат публично признание. Обикновено в листите се оформят сектори според вероятността за успех. Създават се и квоти за нечленуващи в партията, членове или симпатизанти на съюзни партии или колективни членове, където това е възможно. Чрез кандидатските листи се гарантира изборът на ръководството, чиито представители са водачи. Гражданският контрол дава възможност на всеки от кандидатите да получи поръчения за цялата кандидатска листа. Пропорционалните системи дават възможност за провеждане на сложни електорални комбинации, особено с възможността за изборни коалиции и изчисление на резултатите им. Например в някои страни когато се гласува за коалиция има възможност да се посочи за коя партия в коалицията или за нея по принцип се гласува и после вътре в коалицията се извършва разпределение на спечелените общи резултати. Или с динамичните листи, при които гласуващият има възможност да избере своя/своите/кандидати. Това показва, че и пропорционалните системи, които по принцип са по-желани от центристките и левите сили, не са лишени от недостатъци. Проблемът тук не е в “изгорелите”гласове, както при мажоритарните системи, а в партийния избор на подреждане при твърдите листи. Тогава почитателите се лишават от възможността да избират между по-широк кръг кандидати на своята партия. В твърдите листи партийното ръководство не винаги се съобразява с кадърността, а с предаността на кандидатите. По-верните отиват по-напред. Мажоритарните кандидати често проявяват самостоятелност, която дразни партийното ръководство, докато при пропорционалните избраници често се наблюдава такова послушание и липса на инициатива, че някои от избраните чрез тях после с пасивността си се приемат като пълнеж.

Има и други предимства и недостатъци, но те не променят общата картина на търсене най-добрата комбинация с надеждата плюсовете да са много повече от неизбежните недостатъци. И тъй като фундаменталните варианти имат и ярки привърженици и такива отрицатели, на бял свят постоянно се експериментира с така наречените смесени системи. В тях е надеждата да се съчетаят предимствата и на мажоритарните и на пропорционалните системи, а отрицателните им страни взаимно да се елиминират. Има случаи, както у нас през 1990г при избора за Велико народно събрание или при изборите за органи на местно самоуправление/кмет и съветници по общини/, смесената система да е едно успоредно използване на пропорционален и мажоритарен вариант. Действителността знае и по-сложни варианти, например немския, който сега има вероятност да бъде възприет у нас. Например, гласува се пропорционално и се изчислява в %, а после разпределението придобива и мажоритарен елемент.

В света най-бързо нараства авторитетът на смесените системи. Разбира се зависи и броят на местата, за които се прави изборът. В този смисъл при големите корпуси надделяват пропорционалните и смесените, а при избор за едно или малко места натежават мажоритарните варианти.

Практиката за търсене на представителност и опростяване на процедурите е наложила и други, усложняващи, правила. Това са различни ограничения. В миналото големи борби са били нужни, докато се наложат правните принципи на всеобщо, равно, пряко и тайно гласуване. Сега ограниченията идват от закона, който засяга изборното право/възраст, ценз или друга особеност/. Самият изчислителен механизъм може да включва граница/праг/, под която получените резултати отпадат и не продължават в избора. Не по-малък е проблемът с негласувалите или гласувалите по една или друга причина с недействителни бюлетини. Използват се различни коефициенти/Хеър, д’Онт и др/ за преразпределение на гласове и мандати.

Изборните системи са многобройни, динамични и са обект на много сериозни научни изследвания, подкрепяни от практиката на обществения живот. Идеален вариант няма и няма и да има. Същественото е частните цели да се сближават с целите на колкото може по-голяма част от избирателите.

И накрая нещо по българската избирателна система за Народно събрание. За нейните недостатъци сме писали в други издания. Сега само по актуалния въпрос за гласовете от чужбина. Все пак нашият електронен вестник се чете и зад граница, при това без ограничение по ИНТЕРНЕТ. Така че няма никакви ограничения или цензури. Гласовете от чужбина са проблем, голям при това. Никой не знае колко са българските граждани зад граница и дори отговорни хора от статистиката и централните избирателни органи говорят предполагаеми цифри с разлики от поне по 100 000 избиратели. Другият проблем е дали изобщо да бъдат зачитани такива гласове, още повече, че има държави, които не разрешават на тяхната територия да се гласува за чужд/в случая за български/ парламент. Да, трябва да се гласува, защото бъдещето на България е все повече европейско и отворено към света. По време на парламентарни избори все повече българи ще са зад граница. Никакво затваряне. Третият проблем е как да се отчитат гласовете от чужбина. Досега това става ненаучно, напълно субективно от няколкото члена на Централната избирателна комисия, които са назначени политически, както и да го обяснява иначе Президента или някой друг. Последните парламентарни избори от 2001г преляха чашата. Комисията решила гласовете от Турция да отидат в Добричкия район, очаквайки “по своему” обичайния брой гласове. Обаче Движението за права и свободи, не без турска помощ, “осигури” повече гласове и те пак бяха натъпкани в Добрич. В резултат на това БСП остана без депутат, въпреки по-голямата местна подкрепа. Тук моето отношение към БСП е друга работа, още повече че социалистическото ръководство си замълча и спря местните протести, защото по този начин бе лишен от депутатски мандат проф.Ал.Лилов, което устройваше моментното ръководство на БСП. Приведеният пример показва ниското равнище на качество на нашата изчислителна система и нейната географска несправедливост. Тия дни г-н Ахмед Доган от Движението за права и свободи промълви по медиите, че ще е справедливо да се разпределят гласовете от чужбина в повече изборни райони. Това не променя досегашната несправедливост. Не споделям и мнението на големия специалист проф.М.Константинов, който предлага да се придадат гласовете от чужбина към районите с най-висока избирателна активност. По този начин да се удължи тяхната депутатска листа и те да бъдат “наградени” заради по-високия процент избиратели, отишли до урните. Но така системата няма да насърчи, а ще прекърши електоралното съзнание. Излиза, че на най-активните ние им “изпращаме” гласовете от чужбина. Още повече, че е твърде вероятно тяхното мнение да е съвсем различно от това зад граница. Не бива да жертваме регионалния д’Онт като се уповаваме на справедливостта на прилагания преди него национален. Моят вариант е по-справедлив:Първи вариант--При твърд брой от 240 депутати на национален мащаб и предварителна дължина на регионалните листи гласовете от чужбина да се разпределят равномерно по 31-те избирателни райони според партийното разпределение в чужбина в %, а броят на гласовете да е според броя на депутатите в дадена листа. Втори вариант--По подобие на Търновската конституция дължината на националната листа да не е твърда, а да се променя според броя на населението. Така ще има по-добра съразмерност за всички гласове, включително и за тези от чужбина. Във всички случаи гласовете от чужбина или трябва съразмерно да се разпределят по цялата страна или да се предвиди национална листа според техния брой, от която по съответните изчисления да има избрани депутати “от чужбина”. Второто е по-нежелано, макар и по-ясно като изчисление и яснота на резултата.

София, 15 декември 2004 г.