|
Димитър Баталов.
ВЪПРОСИТЕЛНИ и ДИСОНАНСИ под разиграните есенни багри.
Поде се инициатива от съюзни членове и ветерани за единодействие на всички земеделци и отново много закани пронизват целебната мисия от погрешния прочит на Принципите, което предизвикваше разнобой. Длъжни сме да огледаме онази част от нашия път която е повредена, да се ана-лизират поетите политически ангажименти от отделните формации- най-вече онези,кои-то се разминават или конфронтират с общите земеделски интереси. Някой има ли спомен за успехи при зависимост или вътрешни противоречия ? От камък в пазвата ? Със заплеменяваща наивност авансираме с доверие чуждици, когато всеки от нас носи белезите на безумния кураж при пробега на тоталитаризма, а стотици сътвориха безсмъртие. Безсъние подпираше очите ни десетилетия в голямата битка, а днес няма кой да събуди душите ни, виновно засрамени. Ще осъзнаем ли, че разединението е един престъпен разход на енергия ? Ще докажем ли най-после историческата значимост на БЗНС и приобщената народна воля ? Ако нашата идеология е своеобразна религия трябва да ни прави истински побратими ! Само еднопосочната дейност ще ни вае душевно единни. Иначе ще изгубим изцяло земеделската си душа и независимост. У нас най-силно е вдъхновението да се властва и от това произтичат злините, а нашите сърца кървят пробългарски. Изключително пробългарски ! Не познавам дейност без политическа мисъл. Не зная дали началото бе слово, но словото превърнахме в под-чинение и хленч за депутатско местенце, за сребърници подредени в скъп поднос. Затова отново питам : Ще пропуснем ли и този шанс да утвърдим БЗНС като синхрон с народа, с активната гражданска позиция в момент, когато държавата абдикира от всички нацио-нални проблеми ? Ето защо считам, че бягството от единодействие е криминален акт, а не политически. Второ столетие тече откакто земеделците бродят и се бранят. Съвестта земеделска отново е пламнала ! Пътеката е зрима-единство ! Нека забравим обидите ! Да не ревнуваме за първенството на идеята ! Да не спорим за мястото на срещата, по подреждането на имената в списъка, за да не останем само най-лекомислените символи със сервилен манталитет на историческите везни. Проклятие ще достигне онези, които отварят вратата на нашия дом за похи-тителите. Такива изповедни истини изцеждат и дните, и кръвта ни по-жестоко от годините, когато бяхме сред влага, цимент и камък; когато вятърът отнасяше покъртителния плач и солените сълзи на майки, сестри и вдовици из райския кът на планетата. За кого няма място в единствения Съюз, освен за онези, които отдавна са избягали от него с помрачен меркантилен поглед и морал ! Споделих мисли, които ме карлюшкат в пространството и времето.
София, 19 октомври 2004 г.
|