Георги Хинчев ( За биографични данни за автора натиснете ТУК)
След прекомерното разчленяване на политическото пространство в страната в резултат на сериозното разклащане на политическата система в България по време на управлението на НСДВ и ДПС, продължаването на безпринципното включване на различните земеделски организации в конюнктурни и конфронтиращи се предизборни коалиции е безперспективно и още повече задълбочава и без това сериозния разрив в земеделското движение. И тъкмо за това единственият изход за преодоляване на по-нататъшното обезличаване на земеделските организации е събирането им в коалиция помежду им за общо участие в парламентарните избори с една бюлетина. Образуването на предизборна коалиция между земеделските организации е единственият изход за преодоляване на тяхното унизително обезличаване. То ще има огромен психологически ефект, който единствен може да доведе до избирателните урни по-голямата част от земеделците и техните симпатизанти, които недвусмислено показаха до сега, че са се разграничавали и дистанцирали. А успешното влизане в Народното събрание и формирането на собствена парламентарна група след пренебрегвания до сега потенциал на земеделското движение, ще се превърне в първата голяма крачка към неговото истинско обединение. Защото именно тогава ще се види, че благодарение на безразсъдното му самоунищожение мястото на Земеделския съюз в Парламента е било заето от причудливи “политически” образувания без социална база и без корени в българската народопсихология. И дори без членска маса… И ето, че точно по време на неимоверните усилия на една инициативна група от представители на различни земеделски организации да се чуе автентичният и повелителен глас на преобладаващата земеделска маса на вече две представителни национални земеделски срещи и по този начин да принуди ръководните органи на основните земеделски организации да обърнат сериозно внимание на идеята за общо участие в изборите с една бюлетина, се случи нещо, което е дълбоко обидно за цялото земеделско движение, за изпълнените със светли идеали честни и добронамерени земеделци. Нещо, което показва къде е истинският корен на разцеплението и саморазрушаването на Земеделския съюз… В края на ноември т.г. в един български вестник беше публикуван за първи път един достоверен списък на 120 български граждани, които по предложение на дясната ръка на комунистическия диктатор Тодор Живков Милко Балев са били одобрени на закрито заседание на ЦК на БКП през май 1989 година и са поели задължението да участват във формирането на една бутафорна опозиция, която зад фасадата на някаква половинчата демократизация да подпомогне оцеляването на комунистическия режим… Ето, това е една от причините за мъчително удължения път на България към евроатлантическите структури, по който провокаторите непрекъснато са ни тикали в глуха и задънена улица… Това е отговорът и за изкуствено разпалените крамоли и ежби в Земеделския съюз, защото в този списък фигурират и осем ръководни земеделски дейци, по-голямата част от които депутати в Седмото Велико Народно Събрание, а трима от тях—главни секретари на двете най-големи земеделски организации след започване на демократичните промени в страната през 1989 година… Което обяснява защо между тях беше разпалена изкуствена вражда и защо се водеше яростна, но режисирана конфронтация помежду им… Аз няма да посочвам техните имена, защото те лесно могат да се открият, а и не е трудно всеки да се досети кои са…По-важно е доказателството, че братоубийствената война между земеделците се разгаряше подло и коварно под ръководството на “техните” завербувани лидери, които в същото време безскрупулно се радваха на почит и уважение… А тъй като немотивираното разделение—не така яростно както в първите години на прехода към демокрация и пазарна икономика—продължава и днес, това означава, че част от влиятелните днешни ръководители на някои от земеделските организации може би са участници в същата щафета на предателството и за разлика от своите духовни, или по-точно идейни наставници, сигурно фигурират в някой друг, много по-секретен списък… …Въпреки лъжите, демагогията и предателствата, доверчивите земеделци не само се надяват, а настояват твърдо ръководствата и лидерите на земеделските организации да се съобразят с желанието на преобладаващата част от членовете на Земеделския съюз като цяло за общо участие в изборите, защото в противен случай ще се наложи да понесат историческата отговорност за обезличаването и отмирането на земеделското движение. И обратното—те ще получат признанието на днешното и идното поколение, ако проявят мъдрост и далновидност и допринесат за неговото консолидиране и извисяване… Както постъпиха къде-къде по-големите антикомунисти от нас полски земеделци, които още преди петнадесет години проявиха мъдрост и далновидност, сложиха кръст на жестокото минало и превърнаха своята аграрна партия в основен политически стълб на обновената си по европейски модел държава.
Георги Хинчев е роден през 1936 г. в Плевен, но израства и учи в Луковит, в семейство на учители и на земеделци. През 1964 завършва УНСС в София и става журналист. Повече от 30 години работи във вестник “Земеделско знаме” където изкачва стълбицата от окръ-жен кореспондент до главен редактор след демократичните промени през 1989 г.Избран е за депутат в VІІ ВНС като представител на БЗНС от Ловешкия многоомандатен район. Преди пенсионирането си работи в Министерството на земеделието като пресаташе. Членува в СБЖ и в Съюза на независимите български писатели. Участва в повече от десет сборника. Автор е на книгите: “Димитър Кемалов”—Биогр. оч. С.,1980,68с. “Живот край златна Панега”—С.,1999,194 с. “Към Брюксел или Бузлуджа?”—С.,2001,141 с. “Един век по-късно”—С.,2003,182 с. Живее в София със съпругата и дъщеря си.
|