НЯКОЛКО РАЗЯСНЕНИЯ ОТ АВТОРА

В тая книга съм събрал една част от ежеднев­но обнародваните в опозиционната преса мои протести срещу оскърблението на човека и сре­щу отнемането на най-свещеното му достоя­ние - свободата.

Аз реших да ги издам в отделна книга, за да остане един траен документ на съпротивител­ното движение на българския народ, който вся­кога е носил дълбоко в сърцето си любов към свободата и който никога не ще се примири с участта на обезличените и поробени - от чужди и свои - народи.

Съпротивителната сила на българина, срещу оскърбителното за неговото човешко достойнс­тво политическо поробване, е огромно, макар и почти невидимо. Българският народ иска да за-

пази своята свобода на труда, иска да владее своята собственост, иска да урежда сам съдба­та си: и материална, и духовна. Той има право да бъде господар на земята и държавата си, съзна­ва това свое право и ще го добие, без всяко съмнение въпреки някои тежки обстоятелства. Едно от най-ярко проявените качества на бъл­гарина е неговият ръбест индивидуализъм. Бъл­гаринът е неспособен към стадни настроения, той размишлява, той е оригинален, той е с  голя­ма духовна култура.

Точно върху тези особености на българския характер се гради силата на нашето съпротив­ление и на решителния отказ да станем каша, удобна да се влее в калъп от политически и стопански фантазьори, които искат да изменя-ват историческия образ на нашия народ.

Тази книга е принос към борбата на българс­кия народ за свобода и документ за съпротиви­телното движение в сегашна България.

1945-1946 година.

ТР. КУНЕВ

 

СИТНИ-ДРЕБНИ...

КАТО КАМИЛЧЕТА

ПРОСТА НА ГЛЕД, НО ДЪЛБОКА ФИЛОСОФИЯ

В някое си царство-господарство, което се намирало нейде в обширните пространства на света, имало много лошо управление. Затворите били пълни с несправедливо задържани човеци, управниците ковели закон след закон, по-лоши един от други, и народът писнал кански от тях; свободата на мирните хора не се зачитала даже колкото счупен мангър и те, уплашени от въоръжените слуги на силните везири, не смеели да протестират, а гледали с ужас на сегашното си положение и на бъдеще­то, което ще наследят техните деца. Повелителят на това далечно от нашата страна царство обичал да се занимава с философия, затова издал строга заповед към големците, учените и философите, които заобикаляли царския му двор, да мислят дълбоко и да измислят едно важно философско изречение, което да важи за всяко време и за всяко човешко или държавно положение.

Мислили философите, мислили учените, мислили го­лемците и нищо не измислили: за тях било по-лесно да измислят лоши закони и тежки притеснения на народа си, отколкото умни изречения. Разсърдил се царят на големците и заповядал да съобщят на простия народ желанието му, като обещал и една голяма награда за оня мъдрец, който ще намери важната философска мисъл. След три дена дошъл пред царя един стар, прост овчарин и казал:

- Царю честити, аз знам четири думи, които разреша­ват всички въпроси и важат за всяко време!

Погледнал го гордият цар, позасмели се големците му подигравателно, но царят рекъл:

- Казвай!

Мъдрецът от народа отговорил:

- И това ще мине!

Понравили се на царя четирите думи на овчаря и си казал на ума: "Да, това е философията, която важи за всяко нещо и за всяко време".

И като повикал своя хазнатар, царят се обърнал към овчаря с тия думи:

- Ти си мъдър и аз съм доволен от твоите четири думи. Кажи сега каква награда искаш? Моята дума е царска и наградата ще бъде царска.

- Наградата ми се съдържа в други пет думи и те са: "Само да минава по-скоро".

Разбрал царят какво му казал простият овчар, проучил как се управлява народът, видял теглото му и сменил свирепите управници.

Приказката, която сме заели от един древен санскритски сборник, завършва с думите: "Дай, Боже, всекиму!"

 

КАКВА ДЪРЖАВА Е БЪЛГАРИЯ

Според авторитетното мнение на г. Георги Димит­ров - най-авторитетно, защото той е основателят на Отечествения фронт - България не е комунистическа

държава.

Според факта, че на 9 септември бяха сринати из основа всички фашистки построения, България очевид­но не може да се сметне за някакво фашистко царство.

Според текста на присъдите, които с една усмивка на несериозност се прогласяват в съдилищата, споменава се името на "Симеон II, цар на българите", но това никак не дава основание да считаме България за монархическа държава.

Според особено усърдното участие на Националния комитет във всички отрасли на държавния живот, не е възможно да не се съгласим, обаче, че тоя Национален комитет, заедно със своите подведомствени отечестве­нофронтовски комитети, младежки формации, орпсови конгрегации, емоси, септемврийски организации, сто­пански върховни комитети, културни камари и прочее, стои в самия център на нашия държавен живот, владее го, като скромно притулва в сянка своята заповедническа

фигура.

При все това, въпросът "Каква държава е България днес?", остава открит. Ние не можем да разберем каква е формата на държавното ни устройство, макар и много добре да усещаме, че управлението е в могъщите ръце на Националния комитет - могъщи, въпреки присъствието в него на множество страдалци от политическа артерио-склероза, като господа Добри Бодуров и Александър Оббов.

Какво е скромното, макар и героично участие на господа министрите в управлението на България, ще видим друг път.

Засега остава в сила древнобългарската поговорка: - Покривай - че плачи, откривай - че храчи...

ДУХ ВО ВИДЕ ГОЛУБИНЕ....

Девети септември разруши от основа фашистките заблуждения в България, точно според плановете на своите сътворители и основоположници. Едни величави тезиси разпериха крилата си над нашето отечество и дадоха нови насоки на политическия, обществен и култу­рен живот на българите.

И както при кръщението на Исуса в реката Юрдан се чу глас от небето и "дух во виде голубине" слезе над кръщението, така и над нас затрептя отечественофрон­товската голубина с червените перца.

И глас от облаците прогърмя:

- Аз есм Бог твой и да не будут ини бози кроме меня. Вие сте абсолютно свободни да ми се кланяте! И пак проехте глас от вишинето:

- Който в България не ръкопляска на Отечествения фронт, той е фашист и за него не се полага никаква свобода!

И отново се чу небесна заповед:

- Долу всичките народни заблуждения, - на първо място заблуждението на християнската вяра!

Вън от училищата религиозното възпитание!

И пак глас велик като йерихонска тръба разнесе нео­тменим приказ:

- Българите са славянско племе, като русите, сърбите, македонците, поляците, чехите и словаците. Долу стари­те заблуждения, че всеки народ има своя история, своя народностна структура, свои политически и стопански интереси, своя политическа кристализация! Историята на българите трябва да започне от 9 септември. Всичко преди тая дата е фашистко проявление и мракобесно намерение.

И още много гръмовити гласове се чуват от отечестве­нофронтовското небе, но за тях ще говорим други път. Имаше "демократически" заповеди за общата изборна листа, като израз на "най-плътната демокрация"; имаше "доброволно" събиране пари за заема, за народния дом, за свободолюбивите комитети, за банкнотолюбиви неиз­вестни воини в полето на новата ера; имаше нови начини за разследване по затворите и концлагерите, в които се приложиха модерни съоръжения и електрически помагала. Имаше „доброволно” образуване на колективни стопанства по селата.

Какво още ще се случи, по силата на човешкия прогрес и историческия път на възродена България, ние не знаем.

Но искаме от гълъба на светия дух в България да издаде строг приказ:

- Всички фашистки истории, които са се осмелили да твърдят нещо неугодно нам, да бъдат незабавно затрити от лицето на земята.

И, желаейки да бъдем полезни на господа архитекти­те, които днес ръководят българската култура, ние ще препоръчаме някои народополезни отечественофронтов­ски мерки.

Най-напред, за да се уничтожи всеки повод за някаква великобългарска идея, или повод, за народна гордост, нека се изхвърли от учебниците и от всички други книги, че българите са дали азбука на останалите славяни.

После, за да разберем добре своите вековни заблужде­ния, да се обяви за лъжа твърдението на гръцките исто­рици, че Самуил от Охрид и Преспа бил български цар, а че той е бил цар на македонците; освен това, нека се подчертае като зло фашистко заблуждение и прозвище­то, което е дадено на Василия, византийския император, който води 28 години война със Самуила. Защо гръцките летописци го наричат Българоубиец, когато, според но­вите историци, поети, регенти и свети духове, в Македо­ния не са живели българи, а македонци?

Засега нека завършим днешната си беседа с енергич­ните отечественофронтовски думи:

-            Ние не се страхуваме от атомната бомба, та с истори­ята ли да се церемоним?

ДОМАКИНЯТА ПАЗИ ДОМА

Прави силно впечатление, че селянките - млади и стари - навлизат с голям интерес в политическия живот на България и се записват в дружбите на Българския народен земеделски съюз. Те не искат да чуят за онези политически отпадъци, които измениха на великите идеи за селска независимост и свобода и съставляват жалката войска на Геновски и Ал. Оббов. Юначните българки от села и градове навлизат в редовете на опозицията на ОФ власт и с една смелост, необикновена за нежността на тяхната женска природа, високо заявяват протеста си срещу насилията и политическите произволи в нашата страна.

Как да обясним това масово участие на селянките в политическия живот на нашето отечество?

За да отговорим безпогрешно на тоя въпрос, нужно е да разгледаме каква роля е играла българската селянка в културата и бита на нашия народ. България, по вина на своите управници, разкапани боляри и покварена инте­лигенция падна под черната петстотингодишна робия на азиатщината. Мъжкото население биде отчасти избито, отчасти уплашено и обезсилено. Тогава, в тоя върховен за народния живот и опасен за съществуванието му момент, се изправи огромната фигура на българската селянка пред родния си български дом и го запази от погром и погиване. И когато след пет столетия, чрез благородната кръв на руските синове, България бе осво­бодена, българската селянка предаде на нашата наука и култура чисто и невредимо цялото съкровище на народните умотворения и прекрасното изкуство на шевицата и домашната украса.

Тя, селянката, непоклатима чрез своята вяра в българ­ското име, запази нашата духовна свобода и културна независимост.

Тя, селянката, велика чрез своята мисия на пазителка на българските завети, бляскаво отблъсна опита на тур­ците да ни потурчат и на гърците да ни погьрчат. И тогава, когато "интелигенцията" по градовете нахлупи моравите фесове, а мизиксловеснейши певци от българ­ски произход пееха по черквите "Кирие елейсон", българ­ската селянка застана с огромната си фигура на домакиня пред българския дом и каза своето "Вето". И спаси Бъл­гария от затриване и българския народ от претопяване.

Днес отново селянката, показа едно странно вълнение. Тя счита, че трябва да вземе по-голямо участие в полити­ческия живот на България. Тя пак застава решително пред дома на българите, готова да каже решително сво­ето свещено "Вето".

Какво, прочее, подсказва безпогрешно инстинктът и разумът на тая велика пазителка?

Застрашава ли някоя опасност основите на нашия народен бит, угрозява ли нещо свободата и независи­мостта ни?

Има ли интелигенция, която, презирайки своето, да пълзи по корем пред чуждото? Съществуват ли днес безумци, които да се опозоряват като онзи Здравко от Габрово, гдето беше писал някога: "О, Здравкос, елинос апо тон Габровон", което значи: "Здравко, грък от Габрово?

СЪДЕБНИЯТ ПРИСТАВ И БАЕ ВУЧЕ

Нашата страна, освен тия политически бъркотии, ко­ито наблюдаваме; освен нескопосните опити да й се наложат - кое с хитрост, кое с морален тормоз, кое с открито насилие - системи за управление, чужди на нейните естествени битови условия; освен политическите вълнения, които я терзаят; освен всичко това – нашата страна, прочее, преживява една дълбока криза от духовно естество.

Въпросът не се касае само до промяна на подвързията, а става дума да се промени самата книга и да се замести с друга. Замислите са широки и намеренията - дълбоки. Тези, които самоволно, чрез преврата на 9 септември, чрез победоносното настъпление на съветските войски и чрез моралния капитал на борбата за свобода, която българският народ носеше в гърдите си през фашистките режими, поеха върху себе си отговорностите за управле­нието на България, разшириха своите пълномощия до безкрайност.

Българският народ прие преврата на септември като един родолюбив устрем да се върнат отнетите от фашиз­ма негови права и свободи, но той не беше никога давал съгласието си за вечното попечителство на "освободите­лите", които взеха сладката власт, прекадиха пред слисания народ с тамяна на една добре организирана демаго­гия и започнаха да тъчат усърдно едно платно, което никак не е нужно на нашия народ.

Всеки, който има достатъчно порядъчност и култура да бъде справедлив, ще признае, че в България стана една доста непорядъчна работа, и именно: фашизмът, олигар­хията, монархизмът, алчната буржоазия, престъпната офицерска каста и продадената на капитала интелиген­ция бяха отнели от българския народ конституционните му права и свободи.

На 9 септември се яви съдебният пристав в грозния вид, който има всеки съдебен пристав, и взе от грабителите тия народни имущества. Дотук работата върви доб­ре, но по-нататък тя тръгна забъркана: приставът не върна на правоимащите секвестирания имот, а го турна с един великолепен жест на спокойствие в собствения си джеб, вместо да каже установената от юриспруденцията формула:

- В името на Закона, предавам ти в законно владение тия ограбени от тебе права и свободи. Сега ти, български народе, реши сам какво желаеш и как трябва да се управляваш!

Вместо тая очаквана формула, обаче, съдебният прис­тав реши да използува конфискувания капитал под свое­то вещо управление и започна да си тъче платното, като каза утешителните думи:

- Това, наистина, е твое, но за да не го изгубиш повторно, аз ще го задържа и ще го експлоатирам от твое име и в твоя полза...

А Бае Вуче от Голямо Буче бръкна с пръст под капата, почеса се и рече, без особени безпокойствия:

- Маке, ама и тоя пристав си го бива, а-а-а... Е, нема що, че караме делото до дупка!

 

ЗАЩО МЕ РУГАЕ ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ

Завчера в печатния орган на отечественофронтовска България се появи съчинение на пролетарския писател Георги Караславов, посветено на мен и моите полити­чески деяния. Караславов не е първият щурмовак от комунистическите писатели, който излива върху лич­ността и делото ми словесна помия: преди него подобна атака предприе друг негов събрат - Крум Кюлявков. И тоя пролетарски писател беше намерил в дъното на душата си и своя талант най-отвратителни