УВОДНИ ДУМИ

През 2004 г. излиза от печат книгата "Писатели и досиета " на  Цвета Трифонова, чиято цел е  да възвърне интереса на българската общественост към табуираните и забравени допреди десетилетие творци и техните произведения, и да ги вмести в йерархията на вечните културни ценности на България. Изданието запълва някои бели петна в историята на българската ли­тература като осветява политико-моралната същност на редица нейни дейци. То  е резултат от петгодишна къртовска изследователска работа, заслужаваща уважение и дълбока признателност. На основата на огромен документален масив са написани очер­ците, посветени на видни български интелектуалци, репресирани след деветосептемврийския преврат през 1944 г., съдени от народния съд, хвър­ляни в затвори или в комунистически концлагери и преследвани от Държавна сигурност до края на живота им. Книгата съдържа и документален раздел с автентични текстове от личните секретни досиета - дознания, рапорти, донесения, мероприятия за разработка на следените лица, донесе­ния от тайни агенти на ДС, разпити на обвиняеми и свидетели пред т. нар. "народен съд" и т. н.

За пръв път излизат наяве неизвестни и старателно скривани факти и събития от биографии­те на творците и от културния живот на страната за един обширен период от време - между 1923 и 1961 г. - Димитър Талев, Владимир Василев, Трифон Кунев, Змей Горянин, Цвети Иванов, Фани П. Мутафова, Чавдар Мутафов, Славчо Красински. Събраният документален материал руши канонизирани представи за автори и произведения и представлява богата фактологична основа за по-нататъшни изследвания в областта на литера­турната история, социологията, политологията, културната антропология и народопсихологията.

Разделът за големия бългрски писател-сатирик Трифон Кунев, който следва, повдига въпроса за  човешката  недостатъчност и интелектуалната немощ на дори талантливи представители на пишещото братство, свидетелствали в съда срещу колегата си Трифон Кунев. Случаят напомня за осъдения на смърт Н. Й. Вапцаров, оставен без колегиална защита такива писатели като Младен Исаев и Елисавета Багряна. Същият извод може да се направи и като се сравнят показанията  пред съда на Никола Петков от една страна и Георги Караславов и Крум Кюлявков от друга за  Трифон Кунев, сякаш писани за различни личности...

Трудовете и приноса на Трифон Кунев в областта на нравствените и духовни идеали на българина са високо ценени от дейците на БЗНС-Единен. Неговата последна книга „Ситни дребни като камилчета” става заглавие на една от най-интересните рубрики в Бюлетина на БЗНС-Е и напомня за автора пред широката общественост. Това е  първата "арестувана" книга след преврата на 9.ІХ.1944 г. и е иззета от библиотеките като години наред е минавала от ръка на ръка между довере­ни хора. Никой не е смеел да я даде на подвързия, за да не изчезне, а наивният притежател да отговаря на безконечни въпроси... На нея е гледано като на бомба със закъснител, като на опасност за отечест­венофронтовската власт, защото хуморът, истината и про­зренията за бъдещето са опасни за властта.

Самият Трифон Кунев казва в своя предговор: „Тази книга е принос в борбата на българския народ за свобода и документ за съпротивителното движение в сегашна България”.

„Ситни дребни като камилчета” е публикувана от в. „Стършел”, чиито първи три незабравими и скоро след това забранени броеве излизат под перото на Илия Бешков и Георги Вълков.

Цената на тази книга е наистина голя­ма - авторът заплаща с живота си за нея.