ВНИМАНИЕ! ТОЗИ ПЪТ Е ОПАСЕН!

Тончо Карабулков

    С тези думи се обърнахме преди тридесет години в списание "БЪДЕЩЕ" към Държавна сигурност,  когато в септември 1978 година Георги Марков бе покосен в Лондон от  известния български чадър. Със същите думи се обръщаме днес към тристранната правителствена коалиция, която нищо друго не свързва, освен личните интереси на нейните създатели:

    - Внимавайте! Вървите по опасен път!

    Господа! Тръгнали сте по един много хлъзгав път, който често завършва с лични и национални катастрофи! Вие наистина се забравихте!

    Ние не искаме проливане на кръв. След началото на така-наречената промяна ние апелирахме да се избегнат на всяка цена повторенията на мнимите народни съдилища от 1944-45 г., както и зверските убийства и хилядите безследно изчезнали, станали жертва на престъпната партийна ярост. Ние издигнахме глас към бившите комунистически управници да имат доблестта да се оттеглят доброволно и да си напишат спомените, за да могат да послужат за поука на младите.

    Вярно е, че в първите месеци и години "бившите" бяха наистина уплашени. Но те бързо се окопитиха. Защото разбраха, че народът няма  намерение да им търси сметка за извършените престъпления;  че този народ, който те тъпкаха в продължение на десетилетия, се показа много по-великодушен от тях и махна с ръка: "Абе, било, каквото било!"

    И "билото" се повтори. "Бившите", които останаха бивши само в кавички, си възвърнаха бързо  предишното самочувствие и наглост. Но вече удесеторени, защото бяха подкрепени с откраднатите милиарди от бедната народна софра.

    До кога?

    До кога ще имат нахалството да твърдят, че всеки, който се опитва скромно да им посочи грешките, е непременно народен враг? Че Европейският съюз, който отпуща фантастични суми, за да можем по-бързо да излезем от батака, но иска да знае за какво се харчат тези пари, има някакви задни намерения? И че ако някой чужд вестник или телевизия си позволят да покажат извън България някоя от нашите мръсни ризи, това е непременно висш "заговор" - срещу България, естествено! - дело на не зная коя разузнавателна служба!

    Смешен плач! Фалшиви сълзи за някакво мнимо поругано национално достойнство! Като че ли се намираме все още по времето на благословената за тях желязна завеса със заключените с десет ключа национални граници!

    И друг път сме казвали: не са силни българските комунисти, слаби са техните противници! Слаби са онези, които искат да изградят нов живот - със свобода и хляб. Слаби са, защото са разединени. Защото в деня на изборите предпочитат да критикуват по кафенетата или в къщи, но не гласуват. Защото все още не са разбрали, че при демокрацията решенията се вземат пред урните, а не в кафенетата.

    И хихикат любимците на властта. И си казват: "Не желаели да гласуват? Толкова по-добре за нас. Ние само това искаме!"

    Нека да повторим към днешните властници преди да завършим: Внимание! Този път е опасен!

    И дано един ден българският народ разбере най-сетне, че държи в ръцете си всички власти и че сам решава съдбата си!

    Дано най-сетне и българските държавници разберат, че е по-достойно за тях да оставят като наследство на децата си не позлатени палати, а скромното народно признание!

*   *   *

П.п. Понеже припомняме убийството на Георги Марков, нека да си спомним и  внушителната карикатура за "българския чадър", която талантливият художник и скитник по света Димитри Йорданов, племенник на известните Данчови, автори на още по-известната енциклопедия със същото име, помести тогава в сп. "Бъдеще" (Септември 1978 г.)