Вера Хинчева

ПОБЕДА ИЛИ...?

Поредните избори в държавата ни вече са история и закономерно идва ред на анализи, коментари, прогнози за пътя на България в следващите няколко години и прочие, споделяне на мнения, наблюдения и гледни точки.

И по традиция, освен активите, никой от кандидатите не иска да си признае и за загубите, а медиите в приветствията си към Победителя като че ли не виждат истинските резултати и реалната картина.

Да, имаме преизбран държавен глава за първи път в най-новата ни демократична история. Да, резултатът му е впечатляващ и никой след 89-та година, а особено – през последните години, не може и да мечтае за такава подкрепа. Да, 80% са си 80%, откъдето и да ги погледнеш, както и да ги завъртиш и изчисляваш..

Да, но...

80% от колко избиратели при 6, 5 милиона имащи право на глас и 45% изборна активност? Гордост ли е или срам, че ти ще бъдеш обединител на нацията, а зад теб застават малко повече от 2 милиона твои сънародници?

Тук не става въпрос конкретно за личността на избрания държавен глава и достоен ли е точно той да въведе успешно родината в ЕС. Пристрастията остават назад пред грозната картинка на празните урни, невалидните бюлетини с надписи „от един дол дренки”, нежеланието да се гласува с аргумента „За кого като нямам избор?” и... странното, най-меко казано, самодоволно изказване на всеки от кандидатите, че все пак печели нещо... Или може би по този начин чрез избиване на комплекси искаме да успокоим себе си, че можеше и по-зле да бъде?

Колко по-зле трябва да стане, за да се стресне някой и да има доблестта да признае, че не е постигнал фурора, за който е мечтал, а е на границата на пълното фиаско? Погледнете предизборните лозунги, плакати, клипове – милиони левове, хвърлени на вятъра, за да се натрапва нечия победа, нечие убеждение, че Той ще е, няма кой да е друг. И защо, откъде-накъде такава сигурност, че Ти нямаш друга алтернатива? Само защото в селското читалище си видял пълна зала или защото агенциите са те сложили на първо място в някакви изследвания, базирани на „представителна извадка” на обществото? Да, но колко процента от цялото са тези извадки?

След всички избори страната придобива някак тъжен, сив и оръфан вид. От скъпите плакати остават жалки останки по стените. И май и от предизборните гръмки обещания. Като че ли и от нас нещо си отива. С всичките слухове за нередности и злоупотреби около вота. Вероятно заради това все повече хора ще си стоят вкъщи по избори. Или ще задраскват всички кандидати в бюлетината с огромен знак X – да ги заличат, да ги махнат, да им покажат онова, което отказват да видят сами – че народът не ги иска каквито са сега.

Какво ли ни чака след години? Вероятно ще се радваме, че изборите изобщо са се състояли заради шепата ентусиасти, които вярват, че нещо променят. А политиците пак ще бъдат горди, че някой ги слуша и им вярва.

Докога ли?

●●●