Петър Ношков

 

ИЗВОДИТЕ И ПОУКИТЕ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ ЗА ХL НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

Отминаха още едни избори на демократичния ни преход. Тепърва политическите ръководства на партиите ще правят задълбочени анализи за своето представяне. И на тези избори, ние земеделците се явихме разпокъсани и разединени и захлупени от коалиционните си партньори.Трите големи крила на БЗНС се разделиха в две коалиции и участвуваха заедно със своите партньори. По тази причина нито едно от тези крила нямаше своя собствена физиономия определяща се като земеделска. Земеделското участие и земеделският облик на формациите се губеше в общата предизборна кампания ръководеща се най-вече и по-често от не земеделските лидери, които и дума не обелваха за земеделие, за земеделски приоритети, за земеделието като бизнес и занятие, за икономическия резерв на земеделието. Земеделският образ се топеше в предизборната кампания. На политическият предизборен пазар всички партии вадеха стоката си на показ и я рекламираха като най-добрата само ние земеделците нямахме своя самостоятелна стока въпреки над сто годишният си политико-исторически капитал, който са отвоювали предците ни с много страдания, убийства и лишения. Лидерите на този исторически капитал, който има не само значение за нас като членове на БЗНС, но е капиталът на нацията и на всички демократи, не успяваха да го представят пред своя избирател и пред своя народ.Тъкмо обратното, те се наредиха до партии еднодневки без исторически капитал, за да градят техният авторитет. И от тези факти трябва да се направят от нас земеделците изводи преди всичко дали за в бъдеще си заслужава да се градят коалиции заедно с нас земеделците за коалиционно участие в избори. Какви трябва да бъдат поуките за нас от коалиционното участие в избори? Можем ли да участвуваме самостоятелно на едни следващи избори и каква ще е ползата от самостоятелното участие? Защо новоучредени партии като “ДСБ” и “Атака” влязоха в парламента, а ние земеделците не можем или не искаме да се обединим и да се борим за едно достойно място в политическият живот на България. Днес в настоящият четиридесети парламент БЗНС ще има депутати трима лидери на земеделски формации, но България няма да има силен Земеделски съюз. Днес на нас земеделците ще ни стане много ясно, че лидероманстването заради депутатствуването не прави силен Земеделският съюз. Кой беше нашият електорат на тези избори? Кои са нашите избиратели? На тези въпроси също трудно ще си отговорим защото сме коалиция и разделението на избирателите е трудно. Ще защитават ли нашите коалиционни партньори интересите на земеделеца. Ако коалиционните ни партньори искат да станат европейски мислещи политици то редно ли е да се съгласят с нас, че на България и е нужно приоритетно развитие на земеделието. Защо четиридесет процента от целият бюджет на Европейският съюз отива за земеделието, а у нас нито земеделци нито наричащи себе си европолитици не обелваха дума в предизборният дебат за селото и селянинът. Как така французите  доведоха своя народ до такова мислене, че да защитят своите фермери те гласуваха против Европейската конституция, защото се страхуваха, че ЕС ще спре субсидиите им. Земеделието осигурява в ЕС едва 5% от работните места и едва 1.6 % от приходите на ЕС и независимо от това европейският фермер е силно защитен и се гласува в негова защита. Веднага някой може да ми се противопостави като ми напомни, че това е така , защото френският народ не забравя фермерските блокади на Париж и гладът на който той е бил подложен. При нас в предизборният дебат се наслушахме на макроикономика и обещания за икономически растеж. Статистиката отчете, че през първото тримесечие на тази година брутната добавена стойност нараства реално със 7%. Основният принос е на индустрията-8.2%. Услугите създават-7.4%. Докато аграрният сектор се свива на 1.7% растеж. Статистиката отчита още една тревожна тенденция-служителите на приватизираните предприятия да се увеличават, което води до намаляване на  ефективността на предприятията. Как тогава обещаният икономически растеж от политиците ще се състои при положение, че имаме дефицит на външната търговия 5 милиарда лева , а междуфирмената задължнялост е 32 милиарда лева. При такава картина на наследената социалистическа индустрия ние изобщо можем ли да разчитаме като българи, че индустрията на България ще ни изравни по доходи със страните от ЕС или честно да си кажем, че резерва на нашето българското развитие се крие другаде-в аграрната икономика. Жалко,че нито в едно от Земеделските формации няма силни икономически екипи, които да пропагандират аграрните приоритети на държавата . Винаги при всички тежки години на страната ни българина здраво се е вкопчвал в земята си и е оцелявал с труда си. Днес тези които отчуждиха младите хора от земеделието те са тези които печелят техните гласове с демагогията си и лъжите си. Комунистическата пропаганда и на тези избори по селата беше във върховата си форма. Всички бяха вдигнати на крак. От селските кметове комунисти до последният общински чиновник на комунистическите общински администрации агитираха за своите кандидати. Служебните превозни средства на общинските администрации не спираха да обикалят по селата и да агитират. Вредната и разрушителна и не градивна политика на комунистическите агитатори водят до разрухата на българското селско стопанство. Днес тези опитни партийни агитатори доведоха до там нещата, че за младият човек думите земя, земеделски поминък, земеделски бизнес да не означават нищо.Те се държаха като хора, които не са участвували в процесите на промяната на собствеността и стоварваха най-нагло всички неблагополучия за разрухата на демократите. По този демагогски начин печелеха гласовете на селянина. За нас поуката от тези избори трябва да бъде, че за да изкорениш злото трябва да му извадиш корените. Корените на комунистическото зло което ни влачи назад са местните кметски и общински структури. Затова още от сега, нека да отрезвеят малко мозъците на всички земеделци и да се обединят с общи кандидати за местните избори. Да се търсят кандидати за общински и селски кметове още от сега, за да изкореним злото от корена му. Да се обединим от идеята да нанесем удар на злото в главата му. Щом европейските данъкоплатци отделят 40% от своя бюджет за земеделието то в правото сме да искаме и нашият бюджет да отделя тези средства. Ако не желаят политиците от София да го направят ние ще се организираме като френските фермери и ще предложим гладна диета на столицата и на столичните политици. Гладът казват някои лекувал. Защо пък не? Създайте работа на земеделеца и той ще покаже на какво е способен ще се обедини в усилията си да се защити и ще получи полагаемият се авторитет на политическата сцена.

 

30 06 2005 г.

гр.Бургас

 

▲▲▲