Димитър Баталов

ЗАЩО ЩЕ ГЛАСУВАМ ЗА ИВАН КОСТОВ.

Няма да давам съвети за технологията на предизборната кампания, която активира и хора и финанси с поглед към надмощието, до което не се отива с колебание.

Отива се с вяра, с познаване на проблемите—позитивно, адресно, смело, убедително, контактно. Всяка политическа партия огласява решенията относно осигуряването на вътрешния мир и стабилност, приобщаване на мнозинството в подкрепа на формираните общоприети ценности чрез личности уловили обществените тенденции, обогатили програмният масив, не разчитайки само на членския състав колко и голяма да е партията, колкото и силно да впечатлява.

Кой звучи отдалечено от дребнотемието, с вътрешен порив в открита дискусия спокойно и умерено? Кой формира обществена позиция в това време на скептицизъм, недоверие, похабен политически престиж и да не се основава на емоционални вълни и конюнктурни залъгалки? И всичко това в условията на развиваща се политическа култура, демократични институции, категорична деловитост, прецизирана отговорност и облъчване от пропаганда, пред лавина от компромати!

Всеобщата и опасна криза на мъчителния преход не препъна изграждането на гражданско общество, за което голям дял има и Иван Костов.

Ще го подкрепя, защото е политик. Не се занимава с миналото. Защото формулира аргументи с принципност и логика, защото подрежда добродетелите на нацията обзели масово съзнанието като дом, работа, просвета, здравеопазване, сигурност, защото прокламира и показа, че нашите грижи са най-важни, че трябва да се неутрализира влиянието на грешниците.

Дотук е контактът с Историята.

Костов не се хаби да отговаря да дребни нападки и закачки. Той е на ясно, че предизборната кампания не е просветителска дейност, че милион и повече българи се дистанцираха от България и българщината, че демагогията се превръща в съкровище. Той не се измори да говори за утрешния ден, въпреки отвратителните условия на повелителни послания или протоколна любезност.

Носи духът на българина през вековете.

Обстрелват го, но той се показва. Не си играе на криеница, а присъства и реализира идеи. Намерил е себе си и предизвиква опонентите при големия завой с ирония.

Целият му ръст заявява, че българина няма нужда от евтин долар, има нужда от евтин хляб! Един зов, който няма да нарани самочувствието ни и това на политиците.

Подредил е и отминал изтеклото време!

Като държавник и политик подрежда поръченията народни. Не разказва за магьосници и легенди. Та има ли нещо повече от това?!

Ето неговата отбрана.

Никой от нас не е завързан пред дулото на пистолета. Ние тръгваме към урните с пламъче от сърцето, което няма да позволи на душата да се раздвои и грохне.

Нека се разделим с миналото, с нашия измислен свят преди години! Не всичко от нашето време е потребно за бъдното. Длъжни сме да открием, че Иван Костов отива на избори с кураж и воля с голямата цел—уреждане на България.

Нашият светоглед, икона и олтар!

За да ни бъде!

10 юни 2005 г.

с. Паничери.

▲▲▲