Доц.д-р Веселин Бояджиев

ЛЮЛЯЦИ И ИЗБОРИ

          В България е месец май. “Люлякът ми замириса” написа някога Иван Вазов. Сега все по-рядко мирише на люляк. Има го само тук-там. Жени в напредваща възраст от отглеждат като спомен за своята младост, медиите не го рекламират като цвят за подарък. В полето и в гората го има доста. Люлякът има специфичен аромат, вирее на карбонатни скали и почви. Има ли люляк- има варовик. Дъждовната вода бързо попива, понира и някъде излиза като красив карстов извор. Мина времето, когато влюбените търсеха люляка. Сега мирише на избори. Информацията е еднообразна и бързо попива в съзнанието ни. До утре, когато новата еднодневна порция идва.

          Има един нов мирис на тези избори. Това е мирисът на Европейския съюз. Хора различни, вкусове- също. Мирисът е общ. Никой не може да го определи точно. Едни скърцат зъби, развяват червените байраци и хъката-мъката, и те са за Европейския съюз/ЕС/, че дори и за НАТО. Други, както се изрази един от ръководителите на многобройните досегашни БЗНС-та, питат дали е правилно големите бъдещи пари от Евросъюза да се усвоят/опапат/ без тях и заключават, че това не е правилно. Проучванията на общественото мнение показват  постоянно високи стойности на “блатото” и евроскептиците. Колкото повече нарастват предизборните обещания, толкова повече хора си задават въпроса защо сега се правят тези предложения и досега къде бяха народните водители. Все пак, ако поразширим Бисмарк, преди избори....най-много се лъже.

          Има един позитивизъм, има един конструктивизъм и дори слаба надежда, че наистина може нещо да се подобри в няколко десетилетното изоставане след социалстическия период. Изоставане, изоставане, социализъм, комунизъм, ама Социалистическата, бивша комунистическа, партия отново се стяга за властта. Тя не е луда, че иска баницата....Предизборната кампания в България вече е небивало кротка. Еднообразна, вяла, сънлива. Политиците са се изчерпали и след викането за Европейския съюз не знаят какво по натам. Няма ги ярките личности от минали избори. Няма ги хората с прякори. Или отсъстват, или са се кротнали и чакат народното доверие. Уж щяха да сменят изборната система с мажоритарна. Ама забравиха. Предизборни закони, кодекси. “Шаматико”, както казваше някога стара майка. Играчите на изборите вече са малко/ едва 27 партии и коалиции/, повечето се обявяват за агенти на Европа в България чрез всякакви интернационали. Други, обратно-те ще са българските представители в Европа без да членуват в европейските партийни структури- БКП-ета, гранити, мрамори и всякакви камъни с висока твърдост по таблицата на Моос.

          Каква е люляковата панорама, на какво намирисва в средата на май, месец и половина преди изборите за поредния парламент?

          В БСП пропагандните патрони свършиха. Най-добре е изборите да са днес, до утре се губят гласове, а има още месец и половина. Обявените листи, както винаги, усилват, но и отслабват влиянието в различни избирателни райони. Редица стъпки на Станишев и Овчаров поставиха горната граница на доверието и тя започва да изглежда все по-висока. Бедният и толкова лъган българин иска спокойствие и яснота дори в бедността си, предвидимост на утрешния си ден. Плашенето на гаргите как веднага ще се изтеглим от Ирак или как ще предоговорираме главата за енергетиката не носят нови, а махат стари гласове. БСП заприлича на Путин:хем модерен, хем напред към демокрацията, ама с портрета на Сталин и с убеждението, че съветския войник непременно е бил освободител. А бе, у нас в Стрелча толкова много комунисти, партизани, ятаци, над хиляда пенсии за активни борци, а съветските войници са били разквартирувани до есента на 1947г в къщи, у “фашагите” земеделци. Разбира се, деде и стара майка никой не ги е питал как са с гостоприемството. Коалицията на БСП се върти около 90-100-105 мандата в 240-местното Народно събрание. Времето вече не работи за тях.

          Царските хора спасяват каквото може. Подобно на СДС някога са скътали доста пари и сега са от щедри по-щедри. Чешмички, алейки за срещи на 70-80 годишните селяни, тук там някоя реституция. НДСВ откри онова, с което САЩ излязоха в социалната сфера от голямата криза- едрите инфраструктурни проекти. Логично е жълтите да вдигат рейтинга до избори. Днес те олицетворяват центъра в България. Правилно или не, но в публичното пространство те трайно се настаниха между БСП и карашъка отдясно. За бедна България подобна структура е доста логична. Силна левица, среден център и слаба десница. Горе-долу 45-35-20. Интересното в НДСВ тепърва идва. Няма да мине без разцепления. След изборите ще се решава с кого и накъде. На едни им личи люляковия цвят с червени нишки, на други им се иска надясно, където жълтите няма да имат конкуренция. Може да се получат 70-80 мандата. ДПС ще си вземе 15-20 места, колкото и да им вещаят края. Интригата е дали НДСВ и БСП ще направят коалиция без Доган. Той затова бързаше да подпише с Кобурга преди изборите. Щото може и без него. А без Новото време съвсем може. Те от двата стола, та на земята. Илюзия е някой да ги вземе с условието след изборите да си създадат своя парламентарна група и да свалят и качват. На Доган вече не са нужни, освен ако не се съгласят на 4-5 места, а за царските хора са предатели... За набедената десница остават като никога малко места, не повече от 30-40. А кандитатите са стотици. Бивши: такива, онакива,- всякакви. Като отпаднат песъчинките остава ОДС, БНС и ДСБ. Вариант максимум- влизат и трите субекта в Парламента. Депутати около 60. Вариант минимум-влиза само ОДС с около 30 депутата, а може и по-малко. Тогава премията от националния д’Ондт ще бъде доста голяма и половината ще е за коалицията на БСП. В този случай те могат дори да достигнат 120 мандата.

          В дясно водата е най-мътна с всички известни последици от това. Бистрото е само при Иван Костов в ДСБ. Постоянство, ясни позиции, много бавно отваряне към другите, колкото да се изсмучат гласове. ДСБ увеличава стойностите си и присмехулковците в коментарите намаляха. ДСБ качва и по всичко личи, че ще надмине БНС, а в някои избирателни райони и ОДС. БНС/Българския народен съюз/ е на другия полюс. Тази нова коалиция няма централно излъчване, няма централно послание, няма лидер, който да е компетентен по най-важната тема- икономиката. Котвата е ССД/Съюз на свободните демократи/ и самия Софиянски. Резнаха му крилцата с вземането на столичната банка. Журналистката Диляна Грозданова за да спаси мъжа си от банковите съдебни проучвания “изведнъж” се разочарова от политиката. Добрият столичен кмет, който преди няколко години бе сочен за всевъзможен лидер, днес може и да отпадне съвсем от политиката. Зависи от съда. Българският народен съюз е клекнал на твърдия електорат на трите си съставки:БЗНС-НС, ВМРО и ССД. Мозер не успя да се пребори с младите си отрочета, които имат подкрепата на чакащите за мястото й и се примири да бъде в тази неясна коалиция. Дали една фондация  и членството на нейния представител няма да превърне и това БЗНСе в “извънпарламентарна сила”? Ясно е, че БНС слиза и не се вижда попътен вятър. Добра идея беше подписката за ядрените реактори, но тя бързо трябва да се забрави на фона на твърдата позиция да се влезе в ЕС на всяка/тази/ цена. Иначе земеделски съюзи от председателски тип отново ще има навсякъде-тайно и явно. В съответната коалиция ще отпуснат по едно място за главния секретар. И от БСП, и от СДС. Толкова. За повече вече не става. А за следващите избори след 4 години ? Все пак няма съмнение, че отпуснатите места ще бъдат обявени за голям успех. Или недостатъчен, но постигнат в много труден момент. А трудни моменти ще има. Например към края на годината с имената на БЗНС-тата. “Лошите” от Новото време, някои от които познавам много добре, наложиха и сегашното лошо парламентарно мнозинство прие един от чаканите за сдружените земеделци текстове- срещу точките и тиретата. “Добрите”, т.е.днешните ни съюзници от СДС гласуваха заедно с БЗНС-НС против. Дни велики, славно време.

          Мирише на люляк, мирише на избори. А бе, и на Митхад паша някога му е замирисало след като предрешен е обиколил русчушките сокаци. И е казал онова за рибата. Ще видим. Няма безинтересни избори, както на национално, така и на регионално и локално равнище. Помним какво чудо беше на изборите в Свиленград. А във Велинград, където всички се струпаха срещу доскорошния си благодетел? Съвсем принципно, разбира се. Много принципно вчера по една телевизия журналиста попита Жорж Ганчев как Евролъжицата/левицата/ му стана съюзник, и той каза:”Израснаха”. Сега е време за растеж. Времето на оценка на листите, на програмите. Особено е интересно нашето, земеделското представяне пред обществото: кой, с какво....

▲▲▲