Вера Хинчева

МАЩЕХА БЕ МОЯТА СЪДБА

Книгата на Ханна Хоанг, осиновената виетнамска дъщеря на Блага Димитрова и Йордан Василев, би минала и отминала незабелязана, ако не бе съпътствaна от медиен шум, достоен за бестселър от световно равнище. Върху 200 страници (на високата за подобен обем цена от 10 лв), авторката разказвала историята на живота си, заедно с пикантни подробности от всекидневието на известната двойка.

Помня, че първата ми мисъл беше: „Кой ли ще си я купи?”. Бях изненадана, че сериозно издателство като „Сиела” е приело да сложи името си под подобно писание, приличащо повече на жълта преса, отколкото на литература. Известно е, че у нас книгите нямат високи тиражи, а на съвременните български автори внимание обръщат като че ли само шепа запалени читатели и специалисти. Изведнъж точно тази книга се оказва изчерпана и се готвела нейна допечатка. Как се случи така, че книгата на тази жена се оказа много по-продавана, от ... книгите на майка ù, например? Да сте виждали подобни истерии за съчиненията на Блага? Само зрелището и скандалът ли са способни да накарат „бедните” българи да разграбят една скъпа книга, без да мрънкат за цената ù ? Защо ли имам усещането, че болшинството от изкупилите я не знаят коя и каква е Блага Дмитрова, а още по-малко пък са чували за Йордан Василев? Как мислите, дали биха правили същата реклама на четивото, ако в него нямаше нищо друго, освен идилични спомени за нормални родители?

И защо ли името на Костов отново беше спрягано, както и във всеки по-голям скандал в държавата? Да, Иван Костов – същият, който незнайно как успява да купи и продаде половин България, точно този, по чиято вина медиците са в либийски затвор 8 години, затвориха блоковете на АЕЦ, а престъпността си стои ненаказана. И с чиято помощ се издава подобни пасквили. По-лошото е, че отново бе дискредитиран обликът на демократите у нас. Ако са останали такива, което дълбоко ме съмнява. Излишно е да се припомня какво сътвориха Блага и Йордан за тази същата държава, която май не ги оцени по достойнство – нито като творци с необичаен, оригинален стил, а още по-малко – като политици и общественици. Както и да се петни името на Блага, тя стои неизмеримо по-високо и от дъщерята (на която фактически спаси живота, извеждайки я от Виетнам), и от критиците, гаврещи се безогледно с паметта ù и от онези вечни сеирджии, търсещи скандала, мръсното, без значение от замесените лица.

Тъжно, много тъжно е, че отново бе дадено ясно да се разбере колко слаба и разединена е опозицията. Разкъсвана от скандали, междуличностни дрязги, спорове на лидерчета и място за кариеристи и предатели. А нали уж се борехме за друго? Тъжно е и че културата ни се превръща в търговия, в подобие на вестникарска сергия, в центъра на която винаги е булевардната преса – шарена, шокираща, недобре написана и с висока цена, която потребителят с наслада заплаща, за да изчете набързо и захвърли след това. А другото винаги му е скъпо.  И някак тежко за смилане, маниерно, превземащо се.

В историята ни няма нито една личност, останала пощадена от всезнайковци и търсачи на сензации. Спомнете си за Левски и ширещите се преди години мнения имал ли е или е нямал жени в живота си, колко точно са били те. Или легендата как точно е умрял Вазов. Като че ли никой не може да се примири, че великите не са имали време да живеят като другите, защото понякога личното и битовото не са най-важното. Щом възрожденците не са били пожалени, какво остава за по-съвременните творци, чието присъствие все още не е разбрано и оценено? Не е чудно тогава защо, когато се прочуем в световен план с нещо различно от тероризъм, шокирани неволно си задаваме въпроса: „Та това били българи?”

Ами, да, българи са. Не като онези, които тихо и кротко си живуркат незабелязано. От онези, които не са пророци в собствената си държава и за тях тя не е майка, а мащеха. Луди ентусиасти, които се занимават с нещо голямо и значимо напук на всеобщото отрицание, неблагодарност и незаинтересованост. И успяват. Може би именно заради това...

●●●