ИСТИНАТА, КАКВАТО Е – II част

   Вече дискутирахме съдбата на България след завършека на Втората Световна Война. Подобна бе и участта на останалите източно европейски страни. Всички те бяха подарени на Съветския Съюз от Съединените Американски Щати и Великобритания.

Това бе период на преход към тъмнината и безвремието. Период в който старата буржоазна върхушка и повечето партии бързо се нагаждаха към новия режим. Период, в който хиляди демократи бяха избити без съд и присъда. Период в който цветът на българската интелегенция бе унищожен. Земеделската организация  бе една от малкото, която се изправи срещу комунистическата и съветска окупация. Това е организацията, която даде най –много жертви в борбата с този нечовешки режим. Голяма част от земеделския елит бе натикан в лагери, затвори или просто избит. За щастие, някои от деятелите на Българския Земеделски Съюз, както и на останалите източно европейски страни успяха да избягат в емиграция. Така бе създадена Източно Европейската съпротива зад граница в която взеха участие Д-р Г.М. Димитров, Д-р Мачик, Гаврилович, Станислав Миколайчик, Ференц Наги, Монсиньор Бела Варга, Вишояно, Августин Попа, Абас Ермени и много други. Бяха изградени Националните Комитети, Международния Земеделски Съюз, а по-късно бе създадено и Събранието на поробените народи, които изиграха огромна роля  в борбата с комунистическата диктатура.

   Името на България и на поробените страни не бе забравено. Тези хора, които се наричаха просто политически емигранти отдаваха сили, средства и  време. Работеха с пословична упоритост...Изпращаха и посрещаха делегации....Бяха добре известни на комунистическите  служби за сигурност. Заплахата бе постоянен спътник на техния имигрантски живот. Говореха, пишеха и издаваха вестници и списания. Темата бе една - опасността която грозеше цивилизованият свят, издевателствата на комунистическата действителност и  страданието на собствените им народи. Това беше животът им. Това бе смисълът на тяхното съществуване. Техния патриотизъм , обич и носталгия по поробената им родина не пресъхна 45 години. И всичко в името на СВОБОДАТА и на ДЕМОКРАЦИЯТА. И в тази 45 годишна борба зад граница, Земеделските организации бяха гръбнака на съпротивата.

   Берлинската стена вече е история. Но цялата история все още не е написана. Българската политическа емиграция е все още жива, но резултатите от нейната близо половин вековна борба не са тези за които отдаде своите усилия.  18 години след сриването на комунизма в Източна Европа, България все още не е в състояние да се изправи на собствените си крака. Страната е раздирана от корупция и престъпления. Народът тъне в мизерия и в несигурност. Съд и прокуратура продължават да обслужват едни или други политически интереси. Представителите на комунистическата партия преименувала се днес в социалдемократи,  не са спряли да управляват България в последните 18 години, както и днес. В този период от близо две десетилетия, на практика БЯХА ВЗЕТИ ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ МЕРКИ ЗА БРУТАЛНАТА И ПЪЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ЕМИГРАЦИЯ. Земеделската организация бе разбита на десетки земеделски съюза.  Бивши партийни и комсомолски деятели   продължават да грабят и мамят изтощеният, наивен и обезверен български народ. България е най –бедния член на европейското семейство, често критикувана от европейските бюрократи за неизпълнение на едно или друго поето задължение.  Но нека не забравяме че същите тези бюрократи както и Американското външно министерство  с охота приемаха и одобряваха акредитивните писма на дипломати, пълномощни министри, посланици. Да те бяха УДОБНИТЕ. Логичен е изводът, че националните предатели в годините на съветската ера, научени да служат на чужди интереси биха били УДОБНИ НАВСЯКЪДЕ, ВЪВ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА.

   Следователно безмислено е да задаваме въпроса – КЪДЕ СА ИСТОРИЦИТЕ И ЖУРНАЛИСТИТЕ? КЪДЕ СА ТЕХНИТЕ АНАЛИЗИ?  КЪДЕ Е ПРИНОСЪТ ИМ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО? Защо те така дълго мълчат?

   „ИСТИНАТА, КАКВАТО Е...” е че резултатите са повече от тъжни. От тези, които продаваха българските интереси и крадяха можем да очакваме единствено това – ДА ПРОДЪЛЖАТ! Изконсумираната жизнена енергия на прехода и днешната моралната деградация на обществото спира развитието на България.  Много от патриотите и борците за СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯ загинаха в тази борба. Други просто не дочакаха да видят успяваща и просперираща България. Днес изводът за бъдещите поколения би бил един – СВОБОДАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ СЕ ПОДАРЯВАТ, ТЕ НЕ СЕ ПРЕОТСТЪПВАТ.  ЗА ТЯХ ТРЯБВА ДА СЕ БОРИШ БЪЛГАРИНО!

ЗЕМЕДЕЛСКО ЗНАМЕ                                                               28 ФЕВРУАРИ 2008