Земеделско знаме по Интернет - Мухлясалите досиета.

 

 

 

Досиетата, които бившата Държавна сигурност у нас е събирала в продължение на десетки години, за стотици хиляди българи, са станали нещо като разменна монета в навечерие на всички избори! Две категории хора говорят тогава за тях: онези, които наистина искат те да бъдат прочетени докрай и да останат достъпни и за в бъдеще, и другите, които ги припомнят, но само, за да ги направят противни. За да кажат на народа: « Хайде да спрем да говорим за досиетата и да обърнем поглед напред! » Разбира се, вторите има от какво да се страхуват. Че иначе защо ще се нахвърлят с толкова настървение срещу една мярка, която се приема от нормалните хора като нещо напълно нормално.

Да, ние също искаме да обърнем поглед напред и да не живеем с миналото. Но досиетата трябва да бъдат прочетени и да останат открити. Не само за историците, не само за онези, за които са били писани. Така, както въпросът за нацистките престъпления остава открит и днес, ето вече шестдесет години след рухването на хитлеризма, така и този за комунистическите престъпления ще остане открит и по него ще продължава да се пише и говори. В това сме напълно уверени. Напук на отчаяните вопли на гузните и на апелите им да спрем да говорим за тях.

Да бъдем правилно разбрани. Никой не иска проливане на кръв и нови « народни съдилища ». Нашият народ се е наситил на пролята кръв и на отмъщение. Земеделците, едни от най-пострадалите, търсят най-малко отмъщение. Това те проявиха отново преди петнадесет години по време на настъпилите нови политически условия. Много пъти сме казвали и писали, че на съд тогава трябваше да бъдат предадени истинските виновни. Които изнудваха, убиваха, грабеха. Истинските виновни, именно за да не пострадат невинните. Виновните трябваше да бъдат изправени пред един истински независим съд, да имат право на адвокати и да се защищават. А какво ни бе предложено? Фарсови процеси от рода на този срещу Тодор Живков. И на който той, верният изпълнител на заповедите на Москва, виновният за толкова невинни жертви, се превърна в обвинител.

И ето докъде стигнахме. Един скорострелен « генерал » да си позволи да нарича днес досиетата « мухлясали »! Този « генерал », който се взема за филмов герой, нанася обида на хилядите още живи жертви на насилието. Той се гаври с паметта на толкова загинали и невинно пострадали. И този « генерал » се готви сигурно за нови и още по-големи постове след бъдещите законодателни избори.

Но този амбициозен кандидат направи с изказванията си фатална грешка. Вместо да му донесат нови поддръжници, бомбастичните му изявления ще отворят очите и на последните, които досега виждаха в него един необходим « силен » човек в правителството. Този господин вероятно мисли, че България е станала наистина бананова република, в която е достатъчно да ти лепнат няколко нашивки на цивилния ти костюм, за да направят от теб “спасител » и гений.

Българите трябва да проумеят най-сетне, че всичко зависи от тях. От самите тях. Днес никой не може да каже, че го задължават насила да гласува за тая или за оная партия. В деня на изборите всеки от нас решава общата ни съдба за години напред. Да не забравяме, че в политиката няма чудеса, а само къртовска и постоянна работа, упоритост и вяра. И че демокрацията изисква бдителност и непрестанна критика на делата на управляващите. Че демокрацията е несъвършен режим, но тя е единственият режим, който позволява собственото си усъвършенстване.

Уви, нашето историческо закъснение продължава да тежи и днес. Вековното ни робство ни е научило, че « преклонена главичка сабя не сече ». А политическата и стопанска мизерия в продължение на четиридесет и пет години, както и невижданото икономическо ограбване през последните петнадесет години като че ли направиха от нас политически мекотели, с които може да се гаври и последният набеден политик.

Онзи, който е живял на Запад в една свободна страна знае как гражданите излизат масово да протестират на улицата, когато бъдат засегнати основните им интереси и свободи. През всяко време на годината, по време на работен ден или в празник. И най-често, правителствата отстъпват и изготвят нови закони, в които държат сметка за техните искания.

Не казваме, че въпросът за досиетата е най-важният. Пред българите стоят днес много важни проблеми, които засягат основното им съществуване:повдигане на материалното им ниво, борба срещу престъпността, социална справедливост… Но въпросът за досиетата е също важен. Особено с оглед на предстоящото ни включване в Европейския съюз.

А влизайки в тази нова общност, в това голямо семейство ние бързо ще разберем, че то ще ни донесе нови права, но и нови задължения. Едно от първите задължения ще бъде именно да зачитаме демокрацията и да отричаме насилието. Насилието, в което бяхме принудени да живеем десетилетия наред и което някои насила искат да ни накарат да забравим. Т. е. да си кажем, че никога не е съществувало.

Нека да припомним в заключение, че няма мухлясали досиета, а има само мухлясали мозъци. Които още не са разбрали, че отдавна се е съмнало и че живеем в ново време и при друга обстановка.

Земеделско знаме по Интернет