А НЕ МОЖЕ ЛИ ДА СЕ СЛУЧИ И ТОВА?

    Щем-нещем, България се приближава към новите политически стандарти на демократичния свят. А при демократичния свят за политика се говори най-вече в навечерие на  големите законодателни или президентски избори. През останалото време, участието на отделния гражданин в политическия живот на страната е сравнително ограничено. Хората се осланят на  волята на държавата, т.е. на управляващото мнозинство, коeто трябва  да мисли за тях и да реди всекидневния им живот.

    Това важи предимно за англо-саксонския свят. Там властвуват и се изреждат в управлението две големи партии - едната по-надясно, а другата малко по-наляво. По-наляво - всичко е относително, разбира се. Иначе, по отношение на външната политика те имат доста сходни позиции.

    Различно е положението в латинския свят и в славянските страни - при тях политическият живот е разединен до крайност, съществуват изключително голям брой партии и течения и индивидуализмът в политическия живот е стигнал връхната си точка.

    Коя е причината за това изключително раздробяване ? Някои автори го отдават на господствуващите религии в разглежданите страни. Както е известно, при англо-саксонците доминира протестантската религия, която е по-толерантна и много по-здраво свързана със земния свят. Докато католическата и източно-православната остават по-схоластични и до известна степен откъснати от всекидневния мир на човека.

    Вероятно има и други причини за тези основни различия в политическия живот на отделните страни : минало, исторически опит, известна мъдрост и поука от историята, улегнал характер, климат. Да, климатът също играе съществена роля в живота на човека : южнякът е по-припрян и пъргав, докато севернякът е по-разсъдлив и по-толерантен.

    Но да се върнем на нашите чисто български въпроси. Нека да направим някои предположения с оглед на предстоящите законодателни избори прези идущата година.

    По всичко изглежда, че интересът към тях ще се засилва през следващите месеци. Дори и тези, които заявяват днес, че няма да гласуват, дори и те проявяват  вече по-голямо желание да следят събитията. Истина е, че се чувствува известна умора и разочарование у  българските гласоподаватели! Очаквайки чудеса, ние бързо се разочароваме от управляващите. И забравяме, че чудесата стават само в библията, не и в обикновения живот. Още по-малко в политиката, където еволюцията налага търпение и постоянство, вяра и къртовски усилия.

    Бъдещите избори в България ще бъдат интересни в много отношения. И преди всичко с очертаващите се коалиции, които ще бъдат образувани преди и след гласуването. Там всички изненади и обрати са възможни.

      За сега се очертават две главни групи : « леви » и « десни » партии. За центъра и за партиите от центъра никой не говори вече.

     Левите, естествено, ще бъдат представлявани от БСП, т.е. от бившите комунисти. Около тях сигурно ще се навъжат отцепници от други партии, водени преди всичко от желанието да вкарат по един или двама депутати в парламента.

    Що се отнася до десните, при тях положението е много по-объркано. И преди всичко вследствие разцеплението на СДС и водаческите амбиции на Надежда Михайлова и Иван Костов. И двамата имат засега известни политически структури и влияние сред част от народа, но колко и до къде ? това  бъдещето ще покаже. Що се отнася до партията на Симеон, износена от властта тя ще запази сигурно известно влияние. Но в никакъв случай няма да има достатъчен брой  депутати, за да претендира за водаческа роля в парламента. Докато Доган и неговата партия на махалото ще се опитат сигурно да играят и занапред ролята на махало. Т.е. да подпират управляващата коалиция... срещу известни облаги, разбира се. Това, обаче, ще зависи преди всичко от броя на депутатите им в бъдещия парламент.

    Що се отнася до земеделските организации, там засега е още тъмно. Макар и вече да се вижда известно желание за тактически съюзи и предизбирни коалиции. Ще видим, впрочем,  дали това не са само временни желания на отделни ръководители и дали  намеренията им  няма да се пръснат като сапунени мехури в решителния момент ?

    Макар и още рано, подхвърлят се вече и други  « по-смели » предположения. Например за желанието на Симеон да възстанови монархията в България. Няма съмнение, че бившият минарх винаги е живял и продължава да  живее с амбицията да възстанови  монархическия институт у нас. А в името на тази си съкровена мечта, той ще бъде  готов на всички компромиси и отстъпки.

    Някой ще каже : но за да се възстанови монархията, необходимо е да бъде проведен  нов референдум. Което не е толкова сигурно. Достатъчно е да се признае, че референдумът от 1946 г. е бил незаконен и проведен при изключителни обстоятелства. А щом като е бил незаконен, значи автоматически се възстановява монархията. Още повече, че Симеон винаги е твърдял, че той никога не е абдикирал от престола !

    Естествено, партията на Симеон и неговите привърженици остават  горещи радетели за възстановяване на монархията. Но за подобен държавен и народен акт е необходима подкрепата на една или две големи политически парти. Засега ясно отношение против монархията имат само земеделците и земеделските организации. Земеделците са решително против.  Друг е въпросът, ако БСП наклони в полза на Симеон и приеме тезата му.

     Някой ще каже : Изключено е ! Но ние знаем, че в политиката няма изключено. Бившите комунисти са готови и на този компромис, само и само да се върнат на власт. Ще сложат Симеон на престола с представителна власт, а те ще си управляват страната! Какво по-добро от това за тях !

    А на Симеон не му трябва повече от една представителна власт ! Нали всеки ден се оплаква, че работел ден и нощ за един  неблагодарен народ със сбъркан чип ? Щом се върне на престола той само ще продължи традицията на дядо си и на баща си, които винаги са считали българите за един неблагодарен народ със сбъркан чип !

    Тези избори са последният шанс за Симеон. Ако наистина е решил да се опита да възстанови монархията. В следващите  ще бъде вече  късно за него!

Земеделско знаме по Интернет