инж. Мато Коритски

 

Най-после !

 

Договорът за приемането на България в Европейския съюз е подписан. Най-после !

Както обикновено се случва, подписалите го от наша страна не са от най-допринеслите за това. По-важното е, че нашата страна поема категорични задължения да премине от намерения за реформи към истински такива и обнадеждващото е, че това ще става под контрола и със съгласието на европейските институции. Защото до сега усилията за промяна или бяха разводнявани от неискрени реформатори или бяха спъвани и отклонявани от противниците на промените в тяхна лична полза.

Вероятното отхвърляне на Европейската Конституция ще подсили винаги тлеещият евроскептицизъм и не е изключено България и Румъния да срещнат допълнителни пречки към ефективното си членство в Съюза. Това ще наложи едно допълнително изясняване на вътрешното положение на страната—двусмислието Президент-социалист и Премиер-Цар не представлява добре страната пред Европа и едно от двете би трябвало да бъде изчистено за да се знае ясно кой за какво е отговорен.

Нормално е да отдадем нужната почит и благодарност към правителството на ОДС и към неговия премиер Иван Костов които направиха възможно започването на преговорите за членство.

Нормално е, също, да пробудим миналото и да отдадем почит към българските федералисти от земеделската емиграция като Ценко Барев, Кръстьо Зарев, Вълчо Вангелов и др. които работиха в европейското движение още при неговото зараждане. Д-р Г.М.Димитров и ръководеният от него Български Национален Комитет за Свободна и Независима България имаха тесни връзки с Европейското движение и със създаващите се европейски структури. С общите усилия на източно-европейската демократична емиграция беше декларирано че мястото на поробените европейски народи е запазено в Европейските структури. Днес, това е на път да се осъществи напълно.

В тези преломни дни, също е нормално да си спомним за нерадостната съдба на политическите затворници и интернираните, разселените и репресираните по хиляди нечовешки и садистични начини. Те запазиха за нас правото да бъдем европейци!

Като епилог на дотук казаното не мога да се въздържа да не цитирам написаното от един мой скъп приятел и съзатворник (1949-1951) :

 

 

Стефан Стамов,

Кюстендилският затво-карцерът, 1954 г.

(без лист и молив)

 За биографични данни за автора на стихотворението натиснете ТУК !

 

 

 

ЕВРОПА 

Ти помниш Атина и Спарта,
ти помниш бунта на Спартак,
на Рим могъщите кохорти,

нашествия на смъртен враг.

Ти помниш трепети, ту сила
и неведнъж си била в бран
срещу тълпите на Атила,

Чингиза и Батая хан!

Ти помниш кървави метежи,
кланета, ужаси навред
-
ту за коронни интереси,

ту за въвеждане на ред!

Погубила Гай Юлий Цезар,
ти раждаш някой Бонапарт
и в битки пак на юг, на север

стопяваш своя авангард.

И в наше време две запали
световни, гибелни войни,
от край до край покри се с кости,

с човешки кърви напои!

И днес настръхнала си цяла,
готова всеки миг с една
безумна ярост накипяла

да почнеш ядрена война!

Защо бесня, беснееш, Европа!
Защо не възцариш любов
между чадата си, Европа,

защо не тръбнеш мирен зов?

Разбий граничните прегради
и слей народите в едно.
Тогаз навеки ще престанеш

да бъдеш люлка на пожар!

И знам, че в мир ти на доброто
пак свойте гении ще родиш!
И знам, на гениите с перото

във бъдещето като лъч

ще врежеш свойта мисъл ясна,
в живота верния си слух.
А стане ли земята тясна

за неспокойния ти дух,

ти имаш земната опора,
зареждай атомен заряд
в ракета мощна и в простора

политай—твой е звездний свят!

През булото на вековете,
тъй както смело досега,
така и занапред, Европа,
ще сочиш пътя на света!

 

 

 

Стефан Стамов e роден през 1920 г. в с. Златосел, Пловдивско. Следва Световна търговия във Виена и Стопански социални науки в София. Участва във войната срещу Германия. Активен деец на БАЗМС. Изключен от Университета през 1948 г. и осъден на десет години затвор за участие в нелегалната организация Селска Армия на Свободата. След жесток побой в Русенския затвор през 1949 г. заболява от туберколоза от която дълги години не успява да се излекува. След затвора работи като строителен работник. През 1968 г. е въдворен за пет години в с. Абрит, Добричко.

След промените е изтъкнат деец на БЗНС-Н.Петков и Съюза на Репресираните. Почива през 1995 г.

Издава стихосбирка Окована младост, Пловдив, 1991,48 с.

Посмъртно са издадени:

Обич и Гняв-Стихосбирка, Пловдив, 1997,144 с.

Йохана-повест, Пловдив,2000,150 с.

 

▲▲▲
         Обратно