СЛАВОВИЦА 2005 Г.

          От няколко години не бях ходил в с. Славовица, Пазарджишко-родното село на Александър Стамболийски и лобното му място и костницата, в която почиват останките му. С отлитането на годините, усетих нуждата да споходя наново тези места, с надеждата да преживея изминалите десетилетия, откакто Александър Стамболийски наложи своя отпечатък в живота на съвременна България и чиято окървавена диря никога не ще избледнее в народното съзнание.

Много са светлите фигури от възрожденска

Родната къща на Ал. Стамболийски.

и от следосвобожденска България, които буквално са изригнали от дълбокитe народни недра! Селяни, занаятчии, народни учители израснаха като църковни, културни и политически водачи, което доказва творческата същност на народа ни през ХІХ век. В началото на ХХ век, със създаването на БЗНС, българското село даде своята заявка за участие в

обществения живот. За двадесет години, след две

Родната къща-огнището.

национални катастрофи, отговорността за които носи Фердинанд, БЗНС пое държавното кормило и селото доказа своята творческа мощ. Каквото и да говорят многобройните противници на земеделското управление, направеното за три години остави трайни следи в обществения ни живот. Българската буржоазия, поне в лицето на своите водачи, не приемаше дошлото на власт, чрез избори, село и перспективата да стои, за

Родната къща-видяна от улицата.

няколко години, в опозиция. Цар Борис също не приемаше ролята си на конституционен монарх наложена му от БЗНС. Съюзът между тези две реакционни сили, улеснен от управленческия наивитет на земеделците, доведе до успех деветоюнския преврат, първият в историята на третото царство. За втори път, след бунтовете срещу десятъка, армията се изправи срещу народа си и окървави надеждите му. „Клаха народа както турчин не го е клал!”

Селският площад-в дъното-читалището.

 В Славовица, във вилата на Стамболийски, са неописуемо измъчвани и убити двамата братя Васил и Александър Стамболийски. Труповете им са разпръснати по пясъците на Марица. В селото също има убити, между които и селския свещеник.

      Зверското убийство на Ал. Стамболийски, законен министър-председател на наскоро образуваното земеделско правителство, поставя въпроса кои са неговите физически убийци и зад тях, кои са духовните му подбудители? Малко е вероятно офицери, пък били те от типа на капитан Харлаков, лично или чрез заповеди към обикновени войници, да са предприели толкова садистично убийство и

Селският площад, вляво-Културен дом.


 

многочасови мъчения и осакатявания преди това. Последвалите убийства на Стоян Калъчев, Спас Дупаринов и др. извършени от военните нямат подобен почерк.

Другата хипотеза е, че убийството е извършено от ВМРО, което е осъдило на смърт земеделски дейци и смъртната присъда над Александър Димитров е изпълнена още през 1921 г., също с обезглавяване. Цитират се имената на македонски войводи, които са се намирали в близост до с. Славовица; споменава се и зловещия виц за „дедо Коле леко коле”. Които и да са физическите убийци моралният убиец не може да е друг освен цар Борис.

Селският площад, вдясно-Кметството.

Отношението на Стамболийски спрямо баща му, цар Фердинанд, неуспялата Радомирска република, писмото на Цанко Бакалов до цар Борис с искане да абдикира, рязкото ограничение на прерогативите му или, по-точно, свеждането им до конституционните им граници от земеделското правителство—всичко това убеждава цар Борис, че БЗНС не е надежден партньор за династията. Ето защо при подписването на указите за правителството

Църквата „Пророк св. Илия”

на Ал. Цанков и въпреки лицемерните му протести пред представителите му в двореца Врана, той не поставя пред превратаджиите условието да се запази живота на Стамболийски, което при тогавашните нрави, е било равнозначно на поощрение към убийство.

          Убийството на Александър Стамболийски означава началото на втория му живот, този на мита Стамболийски, който нахлува в народната чувствителност, в поезията като състрадание към мъченика, като почит и удивление към народния водач, загинал при изпълнението на дълга си като политик и държавник.