ВРЕМЕННО РЪКОВОДСТВО НА БЗНС В ЧУЖБИНА

След деветоюнския преврат от 1923 г., в Прага, е образувано Задгранично представителство на БЗНС в състав:Райко Даскалов, Коста Тодоров и Александър Оббов. По късно се присъединяват и избягалите от Централния затвор Недялко Атанасов и Христо Стоянов. Земеделската емиграция се завръща в страната след поредица от амнистии, последната, от които е тази на Народния блок от 1932 г.

След деветосептемврийския преврат през 1944 г. БЗНС наново попада под прицела на нова диктатура, тази на триумфиращия комунизъм.

08.05.1945 г.-Първата група(Слави Нейков, Ценко Барев и др.), застрашена от комунистическия терор, привърженици на Г. М. Димитров емигрира в Гърция.

05.09.1945 г.-Г. М. Димитров и съпругата му напускат България с американски военен самолет за Италия.

03.07.1947-Земеделските лидери от Източна Европа възстановяват съществуващото преди втората световна война Международно Аграрно Бюро под наименованието Международния Селски Съюз. Г. М. Димитров е негов главен секретар и редактор на неговия бюлетин.

Смъртната присъда на Никола Петков, разтурянето и забраната на БЗНС-Н. Петков слагат началото на масовата земеделска емиграция в съседните ни страни и от там по целия свят.

20.01.1949 г.-Е възстановен Българския Национален Комитет-БНК, образуван през 1941 г. в емиграция, от д-р Г. М. Димитров, Коста Тодоров, Димитър Мацанкиев и др.

През 1949 г. е образувано Временно ръководство на БЗНС в чужбина(Временно ръководно тяло на Б.3.Н. Съюз в чужбина). В него членуват, по право, емигриралите членове(и не приели чуждо поданство) на националното ръководство на БЗНС и на неговите браншови подразделения като Българския Земеделски Младежки Съюз-ЗМС, Българския Академичен Земеделски Младежки Съюз-БАЗМС и др., бивши депутати и проявени земеделски дейци.

Не е познат вътрешния му правилник. За организационните му правила може да се съди или по скоро догажда от малкото известни протоколи от заседанията му и от публичните прояви на членовете му. Нов Вътрешен правилник и Съвещателен съвет към Вр. Р-во е предложен през 1974 г. след вече настъпилия разкол.

От една не датирана декларация, но вероятно при образуването на Вр. Р-во, се вижда, че:

„Нашата дейност има да се ръководи в абсолютно пълно единодушие и съгласие с Главния Секретар на Б.3.Н. Съюз г. Д-р Г. М. Димитров, който е редовно избрания и потвърден от съюзните институции представител на цялостното ръководство на организацията вътре и вън”.

В същата декларация е оповестен и състава на Задграничното ръководство:

Временен Председател г. Димитър Мацанкиев(депутат от ХХІV ОНС-1938 г., съосновател на БНК-1941 г., говорител по радио Лондон през Втората световна война, директор на българската секция на радио Свободна Европа).

Секретари:Слави Нейков, Йордан Райчев, Д-р Велико Матеев, Кръстю Зарев.

Членове:Иван Барев, Георги Колев(депутат в VІ ВНС-1946 г.), Живко Мирчев, Йордан Пиналски, Ценко Барев, Вълчо Вангелов, Ангел Пандев, Димитър Кръстев Вълков.

Нови членове оповестени в резолюцията от 03.10.1950 г.:Страти Скерлев(депутат в VІ ВНС-1946 г.), Коста Шопов(депутат в VІ ВНС-1946 г.), Емил Антонов(депутат в VІ ВНС-1946 г.), Лозю Димитров(главен организатор).

В декларация от март 1952 г. не фигурират повече имената на Димитър Мацанкиев, Велико Матеев, Живко Мирчев(вероятно, само защото не е присъствал на заседанието), Коста Шопов.

Още през септември 1950 г. наименованието Временно ръководно тяло на БЗНС в чужбина е заменено с Временно ръководство на БЗНС в чужбина. В същата резолюция:

„5. Одобрява взетите мерки по отношение бившия народен представител Тончо Тенев, вследствие неговата осъдителна дейност(Създаване на БЗНС-Димитър Гичев и любопитното последващо политическо поведение до смъртта му).

Поради появили се различия с д-р Г. М. Димитров, Димитър Мацанкиев

напуска Вр. Р-во и БНК, последван от Коста Шопов. Председател става Слави Нейков, до смъртта си, през 1964. Замества го Йордан Райчев, до смъртта си, през 1975 г.-замества го Димитър Кръстев.

След смъртта на Г. М. Димитров през 1972 г., във Вр. Р-во и в БНК настъпва разкол. Емил Антонов и Ценко Барев ги напускат, създават Българското Освободително Движение(БОД) и издават сп. „Бъдеще”.

През близо четиридесетгодишното си съществувание, Временното Ръководство на БЗНС в чужбина можа да изиграе своята роля при крайно тежките условия в емиграция. Преждевременната смърт на д-р Г. М. Димитров го лиши от координиращата роля на една силна политическа личност. Замяната на Студената война със споразуменията в Хелзинки налагаха нова оценка на нашите възможности. Всяка от двете противопоставили се части на Вр. Р-во им отговори по свой начин.

Рухването на комунистическия строй през 1989 г. бе за емиграцията край на един кошмар. От членовете на Вр. Р-во бяха угаснали в изгнание Д. Мацанкиев, Слави Нейков, Георги Колев, Кръстьо Зарев, д-р Г. М. Димитров, Йордан Райчев и др.-Братски поклон пред тяхната памет!

Мато Коритски

●●●