РЕЗОЛЮЦИЯ

 

 

 

На Временното Ръководство на Българския Земледелски Народен Съюз в чужбина, приета на заседанията му от 12, 13 и 15 юли 1955 г., в Париж.

Временното Ръководство на БЗНС в чужбина, след като изслуша обстойния доклад на главния секретар на БЗНС д-р Г. М. Димитров и след станалите разисквания но него, констатира :

А.  Вътрешно  положение:

1. Противно на комунистическата пропаганда, стопанското положение на България се намира в пълна криза. Въпреки насилствената колективизация на селкото стопанство, производ­ството не е достигнело предвоенния период. Земледелските произведения се изземват насила и на безценица от селяните, независимо от това дали те са в ТКЗС или вън от тях; докато всичко, което държавата продава, е на толкова високи и недостъпни цени, че мизерията при ниските заплати е станала повсеместна.

Данъчната система, установена от комунистическото правителство е легнала изключително върху плещите на българското селячество. Въпреки предприетата механизация на селското стопанство, по съветски образец, усилията на комунистическата партия да превърне България от селска в пролетарска, останаха безуспешни. Българските селяни представляват и днес огромното мнозинство от народа, със силна привързаност към трудовата поземелна собственност - гаранция за запазване личната им свобода и независимост. Благодарение решителната съпротива на народа ни, последният петгодишен план на комунистическото правителство, по официални сведения, е претърпял пълен крах.

2. В социално отношение, поради мизерията, в която се намира народът ни и поради липса на елементарни хигиенични условия, изтощителния труд, липса на медицински грижи и лекарства, соцалните болести вземат застрашителни размери. Това представлява опасност за израждане и намаляване биологичните и духовни качества на нашия народ.

3. В културно отношение, антинаучната и антисоциална диалектическа доктрина се стреми системно да унищожи всички духовни постижения на творческия български дух и иска да преоб­рази и фалшифицира науката, изкуството и народната ни култура. От родната ни църква, комунистическото правителство се опитва да направи инструмент на противорелигиозната си и противоморална политика.

4. Въведеното в училищата маркс-ленинско възпитание има за цел да отклони българската младеж от историческата й роля, като обновител на нацията и вдъхновител на борбата за свобо­да, независимост и народовластие.

5. Временното Ръководство на БЗНС в чужбина разгледа всестранно вътрешното политическо положение на страната и констатира, че сдружените земледелци и тяхната борческа организация – БЗНС, са главният стълб на антикомунистическа и демократична съпротива. Затова и всички усилия на комунистическото правителство са насочени към пълното им унищожаване. Предприетата насилническа акция за подписване на „декларации” има за задача да убие духа и вярата на народа, както и да внесе заблуда в общественното мнение. Фактът, че във всички подписани „декларации” атаките са отправени срещу главния секретар на БЗНС д-р Г. М. Дими­тров, покойния Никола Петков и земледелската емиграция, говори за духовното сцепление, което съществува между последователите на великия Александр Стамболийски вътре в стра­ната и техните братя в изгнание. Това говори също и за неуморимия и неотслабващ борчески дух на земледелско движение.

6. Временното Ръководство на БЗНС в чужбина ЗАЯВЯВА, че само суверенният български народ има право да решава бъдещата форма на конституционното и демократично устройство на България. БЗНС ще се бори с всички сили срещу връщането на старите насилнически методи и форми на авторитарните режими на миналото. БЗНС е и ще си остане народовластническа н републиканска политическа организация.

7. Временното Ръководство на БЗНС ПОЗДРАВЯВА сдружените земледелци, които още страдат и пъшкат по лагерите и затворите на комунистическа България и остояват геройски на моралните и физически истезания. Прекланя се пред паметта на падналите в борбата за свобода, независимост и народовластие сдружени земледелци, между които безсмъртния Никола Петков и незабравимите земледелски водачи: Трифон Кунев, дядо Георги Йорданов н други.

Б. Външна  политика:

1. Временното Ръководстно на БЗНС намира, че главната причина за международното напрежение се дължи единствено на факта, че народите от Източна и Средна Европа все още продължават, въпреки тяхната воля, да се намират под съветско и комунистическо робство.

2. Временното Ръководство изразява задоволство си, че най-после въпросът за освобожде­нието на българския народ и останалите поробени народи от съветския империализъм се поставя от Западните съюзници, начело със Съединените Щати, и се надява че конференцията в Женева, ще постави началото на разрешение на справедливата ни кауза: освобождението на България и гарантиране на нейната независимост.

3. Временното Ръководство на БЗНС подчертава дебело, че само свободни избори под истин­ски международен контрол ще осигурат възможност на българския народ да изрази свободно волята си. Този международен контрол трябва да обхване и един предподготвителен период, където ще бъдат създадени условия за нормално проявление на политическия живот, като се осигури свобода на мисълта, свобода на печата, свобода на събранията, свобода на политическото организиране и гарантиране човешките и граждански права. То настоява за пълна и безусловна амнистия на политическите затворници, лагерници н емигранти.

4. Временното Ръководство на БЗНС се обявява срещу съветската маневра за създаване на кордон от неутрални държави в Средна н Източна Европа, защото световният мир може да бъде гарантиран само при напълно свободии и независими държави, федерирани в една демократична Европа.

5. Временното Ръководство на БЗНС вярва, че няма да се повторят грешките от Ялта и смята, че е крайно време да се изостави практиката да се решават съдбините на народите мимо волята им и без тяхното пряко участие.

В. Организационни:

1. Временното Ръководство на БЗНС намира, че провежданата досега дейност от главния секретар на БЗНС д-р Г.М. Димитров в Международния Селски Съюз отговаря напълно на идей­ните позиции на БЗНС и му гласува пълно доверие; упълномощава го да представлява Органи­зацията ни и за в бъдеще в МСС и настоява, петият конгрес на същия да бъде свикан в Европа.

2. Временното Ръководство на БЗНС възприема като напълно отгововаряща на народо- освободителното дело провежданата от председателя на БНК дейност в Българскня Национален Комитет и в Събраппето на Поробените Народи, за което му дава пълна подкрепа. Одобрява направената реорганизация в състава па БНК при последните му заседания в Париж, дава му подкрепата си и не се съмнява, че и за в бъдеще БНК ще продължава да защищава, със същата твърдост и последователност, правата и интересите на поробената ни Родина.

3. Поздравява успешното развитие на Кооперативната взаимоспомагателна каса, която осигурява солидна база за взаимопомощ и защита независимостта, честта и достойнството на организацията и всенародното освободително дело. Но намира, че резултатът и не отговаря на­пълно на възможностите, с които разполагат сдружените земледелци. Отправя апел да се удвоят усилията и се укрепи нейната икономическа мощ.

1. Временното Ръководство на БЗНС възлага на всички членове и последователи на БЗНС да обедният борческите си усилия и да застанат единни зад идеите и принципите на БЗНС и под знамето на БНК да изпълнят дълга си за освобождаване на България; апелира за сетен път към онези, които са се отклонили от уставния съюзен път, да направят върховни усилия, за да се поправят и върнат в съюзните редове.

5. Да се издаде Бяла книга с публикации на факти, документи и доказателства, за да се по­каже истинския лик на враговете на народо-освободителиото движение пред чуждата общественост и българските среди.

Да живее Българският Земледелскн Народен Съюз!

Да живее Българският Национален Комитет!

Да живее Селската Международна Солидарност!

Да жевсе Свободна,  Независима и  Народовластническа  България!

 

Париж, 15 юли 1955 г.