Прагматизъм без ценности е политика без компас

Ралф ЯКШ директор на фондация “Конрад Аденауер”

   Когато преди повече от половин година дойдох в София, за мое голямо учудване ми беше зададен въпросът дали прагматичната политика все пак е нещо различно от морала и дали въпросите на морала изобщо могат да бъдат предмет на политиката. Или, казано накратко, моралът и политиката са две различни неща. Е, ако това наистина е така – тогава лека нощ.

   Но и самото общество трябва да “възпитава” политиците си, водено от мисълта, че накрая всяко общество получава такива управници, каквито заслужава. Затова постоянна задача на гражданите, на журналистите (особено на тях!) е непрекъснато да задават въпроса защо някой се стреми към властта, какви цели преследва. Нека бъда разбран правилно – не е непочтено, когато някой заяви, че иска да получи власт. Това е част от политиката. Но все пак наш дълг е непрекъснато да задаваме въпроса “Власт – да, но за какво?” Какво иска да направи политикът с властта, когато я е постигнал, на каква цел иска да я подчини? Една цел без необходимите за постигането й средства винаги ще си остане само далечна цел, постулат. Стремеж към участие в правителството съществува, защото се преследват цели, които се оповестяват преди изборите и по този начин се дава възможност на гражданите да водят дискусия точно по тези цели и да гласуват за тях.

   Бих искал да се спра и на въпроса за добродетелите, които трябва да притежава един политик. Макс Вебер, когото бих искал да цитирам, посочва като основни добродетели страстта, разума и мярката. По този начин той е твърде близо до Платон, според когото трите основни добродетели са добродетелта на челото, на гърдите и на стомаха или, с други думи, добродетелта на разума - за челото, добродетелта на смелостта - за гърдите, и чувството за мярка - за стомаха. Без значение дали ще се позовем на Платон или Вебер, и в двата случая ни се дава възможност да проверим дали един политик притежава тези добродетели.

   Трябва да споменем и още едно много важно качество, което следва да притежава един политик и което е най-големият му капитал – доверието. Доверие се печели чрез честност, а честността е израз на респект спрямо интелекта на околните. Или, както беше казал някога Ейбрахам Линкълн: „Определени хора могат да бъдат лъгани за определено време и дори през цялото време, но никога всички хора не могат да бъдат лъгани през цялото време.” Тази мисъл е актуална и в наши дни.

   Това е основата, върху която ХДС изгражда християнската представа за човека и основата за всички следващи програмни постулати. Или, казано накратко, от християнската представа за човека, така, както я определя ХДС, се извеждат фундаментът и основните ценности, а именно свобода, солидарност и справедливост.

   Знам, че такива ценности и тези са само относителни. Естествено в конкретния случай и при конкретни обстоятелства може да има твърде различни от общоприетите представи за справедливост. Но без постоянното сравнение с абсолютните ценности ще изчезне вътрешният ни усет за тях, нашият вътрешен глас.

   Успешна политика не може да се води без прагматизъм, без това, което Вебер нарича “мярка”, т. е. способността за реална оценка на нещата. Към този прагматизъм обаче трябва да се прибавят добродетели, страстта да се служи на дадена кауза, на дадена идея. Прагматизъм без ценности в крайна сметка означава политика без компас. Политика без цел.

   Със съкращения Словото е произнесено по време на обществената дискусия “Нравственост и политика” на 28 февруари, организирана от Национален граждански форум “Българка”

От в-к Про & Анти, 15 - 21 март 2005 г.

▲▲▲