Райко Иванов Даскалов (21.12.1886—26.08.1923).

I - Роден в с. Бяла черква, Търновско, в скромно семейство. Баща му, Иван е възрожденски деец, в Търновския затвор е бил заедно с бачо Киро. Чичо му, Райко е загинал в Дряновския манастир при разбиването на четата на бачо Киро. Поради липса на средства, след завършване на прогимназията Райко остава три години на село и едва тогава учи в Търговската гимназия в Свищов, която завършва през 1906 г. От 1903 г. той се сближава с Цанко Бакалов, който го привлича към земеделските идеи. Работи в София като счетоводител. Осъден е на един месец затвор за статия публикувана в народняшкия вестник Балканска трибуна. През 1907 г. заминава за Берлин и следва Философия в Хумболтовия университет. Две години работи и в легацията като „момче за всичко” и живее на тавана на легацията(по ходатайство на съпруга на сестра му Кина-Петко Франгов). Премества се в Грайсвалд за една година, завръща се в Берлин и завършва през 1911 г. но защитава докторска теза по икономика—„Чуждестранният капитал в България”.

Доброволец във войната с Турция, където се запознава с Петко Д. Петков. И двамата завършват Школата за запасни офицери. Брат му, Петко е загинал във войната.

Цанко Бакалов го насочва към БЗНС, където е приет(1911 г.) радушно от всички. Започва да пише във в-к Земледелско знаме. През април 1914 г. е назначен за директор на Народен магазин.

21.10.1916 г.-Осъден на 8 години лишаване от свобода по делото на Деклозиеровата афера и задържан в Централния затвор, заедно с други земеделски дейци(Андрей Шаренков, Марко Турлаков, Григор Бояджиев и др.). От тук започва неговото близко разбирателство с Ал. Стамболийски.

1918 г., след пробива на англо-френските войски при Добро поле, е освободен заедно със Стамболийски. Поставена им е задачата да убедят разбунтувалите се войници да се върнат

Р. Даскалов студент.

на фронта. Застава начело на бунта. Обявен е за главнокомандващ на въоръжените сили на прокламираната от него Радомирска република. При разгрома на въстанието е ранен в ръката. Александър Димитров урежда извеждането му в Солун, където е лекуван. Амнистиран след примирието.

Войнишкият бунт през 1918 г. и ролята на земеделските водачи в него налагат трайно разделение в обществения ни живот. Предтеча на сегашната Република за едните, национално предателство за другите. Безспорни са чистите намерения на участниците в него и сравнително със подобните събития в другите победени страни, неговият бърз край.

В Централния затвор с Гр. Бояджиев и Стамболийски.

09.02.1919 г.-женитба с Невена (от заможно софийско семейство ), кумува Стамболийски. Тя също участва в земеделското движение-една от основателките на женския земеделски съюз през 1924 г.

Има две деца—Стефан, кръстен на брат му и Светла (също активна деятелка на БЗНС. Животът й заслужава отделно проучване).

След амнистирането му, той е назначен за Главен организатор на Съюза.

01.06.1919 г. се състои ХV конгрес на БЗНС:За пръв път делегат на земеделски конгрес, Стамболийски го предлага за председател на конгреса, избран е с овации. Оживените дебати са умело и толерантно ръководени от него. Драгиевизмът е осъден, войнишките бунтове са оценени положително. В разгара на дебатите той се

В деня на сватбата им.

обръща към Стамболийски с апел за умереност--”Девет пъти мери, веднъж режи”.

II. Той не одобрява действията на Драгиев и Пекарев. Близък е с Ал. Димитров.

Избран е за член на УС и на ПП като главен редактор на Земеделско Знаме. Избран е за депутат в ХVІІІ ОНС-1919 г. След конгреса, Даскалов обикаля страната и произнася речи в защита на политиката на Съюза и се утвърждава като даровит оратор.

В коалиционния кабинет на Стамболийски, 06.10.1919 г., е министър на земеделието и на държавните имоти. Автор е на закона за трудово-поземлената собственост. През цялото време на земеделското управление, Даскалов е сред няколкото земеделски дейци, които буквално засипват Парламента с проектозакони въпреки налаганите ограничения от победителите.

В първия хомогенен земеделски кабинет, 20.05.1920 г. е министър на търговията, промишлеността и труда и временно управляващ министерството на финансите (20.04.1920 г.).

05.01.1922 г.-Министър на вътрешните работи. Представлява правителството в Съюзническата комисия по репарациите като Комисар по репарациите и си навлича неодобрението й. Първият сблъсък е поради отказа да приемем Врангеловата армия от Галиполи, а след като приемането й ни е било наложено, и откриването на

Невена Р. Даскалова с децата си Светла и Стефан.

Врангелистки заговор срещу България.

Отново е избран в Управителния съвет на Народен магазин в 1919 г.и 1920 г.

Председателства ХV, ХVІ и ХVІІ конгрес на БЗНС, от 1919 до 1922 г. и е избран за член на Управителния съвет и за Редактор на Земеделско знаме. Председателства и ХVІ конгрес в 1921 г.(когато защитава Ал.Димитров, критикуван от Томов и Манолов) и е избран за член на УС; Председателства и ХVІІ конгрес в 1922 г., избран е за член на УС и провъзгласен за Главен почетен секретар на БЗНС.

Избиран е за депутат в ХVІІІ ОНС в 1919 г., в ХІХ ОНС 1920 г., в ХХ ОНС 1923 г.

III. Основател е на Кооперативна банка в 1920 г. и член на нейния Управителен съвет.

Водил е преговорите за образуване на Зеления Интернационал-1920 г.

Като заместник-премиер той се е претоварил с работа-заговор на Врангелистите, търновските събития, да противодейства на Турлаков, Кюстендилските събития и атентата против него (14.12.1922). Още преди изключването на петорката, той е заявил, че си подава оставката и че има нужда от почивка. В началото на 1923 г., той заминава в провинцията, подал е оставката си, но тя не е приета. Стамболийски го замества в министерството. На 08.02.1923 г. е свикан ВСС. Даскалов се обявява против „петорката”, заявява че ще продължи да работи в Съюза, декларира привързаността си към Стамболийски, към когото наново отправя произнесения си на ХV конгрес апел:”Девет пъти мери, един път режи!” Наново определен за Главен организатор на Съюза, той заминава в провинцията, пише редовно в Земледелско знаме, провежда събрания.

12.03.1923 г.-Съвещание за съставянето на втория земеделски кабинет. Даскалов подкрепя възраженията срещу Муравиев и Хр.Стоянов. Стамболийски признава, че за тях вече са подписани указите (с което самото „съвещание” се оказва празна формалност), но обещава да ги отстрани при една последваща реконструкция на кабинета.

24.04.1923—Посланик в Прага като си запазва депутатския мандат.

Ръководител на Задграничното представителство на БЗНС след Деветоюнския преврат. Редактор на задграничния в."Земеделско знаме".

26.08.1923 г. е убит от деец на ВМРО в Прага. Останките му са пренесени през 1946 г. и препогребани в Борисовата градина.

За по-малко от десет годишна политическа дейност в Съюза Райко Даскалов се утвърждава като един от най-видните му ръководители и като плодовит държавник и законодател. Отстраняването му от последното земеделско правителство, независимо от причините за това (по искане на Репарационната комисия, поради лична умора или съображения на Стамболийски), безспорно е улеснило подготовката на деветоюнския преврат.

Библиографска справка:

От него:

-Избрани произведения. Съст. Светла Даскалова и Д.Тишев. Два тома. С.,1986,559 и 444 с.

-Избрани статии и речи. С предговор и ред. Б.Пашев при сътрудничество на Иван Койнаков. С.,1947,236 с.

-Борба за земя. С.,1923,67с.; 3.изд. Предговор от Асен Павлов. Библ Младежки земеделски съюз,№2. С.,1945,63 с.

-Какви трябва да бъдат качествата на оратора–политик. Библ. Млад. Земеделски Съюз,№2,С.,1923,37 с.

-Реч произнесена от м-ра ...по финансовото положение на България при внасянето на Законопроекта за 6/12 от кредитите по бюджетите за 1919–1920г. за първото полугодие на финансовата 1920–1921г. С.,1920,40 с.

-Стопанската политика на България. Реч на министъра на промишлеността и труда ... по бюджетопроекта за разходите на м-вото за финансовата 1920/21год. С.,1920,85 с.

-... Александър Стамолийски : Речи на ... по запитванията на народния представител Ц.Бръшлянов и комунист. парламентарна група относително допущането в България част от Врангеловата армия. С.,1921,121 с.

-Речи на м-р ...І. По бюджетопроекта на Министерството на Вътрешните работи и на народното здраве за финансовата 1922/1923 г.–34 с. ІІ. По запитването на комунистическата парламентарна група за настаняването в България части от Врангеловата армия–23 с. ІІІ. По конвенцията и разменената преписка с междусъюзническата комисия по репарациите в България за отсрочване плащанията наложени по Ньойския договор–5л.април. С.,1922.

-Реч ... по законопроекта на окръжните съвети. <36 заседание,III ред. сесия на XIX Обикновено нар. събрание, 27.ХІІ.1922. С.,1922,62 с.

-Основи на земледелското учение. [Статии]. Авт. на статиите: Слави Пушкаров, Димитър Павлов, Михаил Геновски, Райко Даскалов, Йордан Трифонов, Невена Елмазова, Веселина Геновска. Пловдив,1934,128 с.

-Пейю Гаджев- Поема. Трибунът. Със статия за великия покойник от Райко Даскалов. Библ. Селско творчество. Др. извори посочват Стамболийски вм. Трибунът. С.,1944,32 с.

За него:

-... Библ. Зидари,№13.[Плевен,1929,.?.с.]

-... Политическа и държавна дейност. Приветствия и доклади, изнесени на национално тържествено събрание и на научна сесия по случай 100 години от рождението на Р.Даскалов. Ред. колегия–Добрин Мичев и др. С.,1988,254 с.

Паун Генов-

-Р.Даскалов. Биогр.оч. С.,1970,192 с.

-Р.Даскалов. История на един кратък, но с бури изпълнен живот. С.,1973,320с. Авт. не е отбелязан на кор. 2.прераб. и доп. изд. Предг. Николай Тодоров. С.,1978,388 с.

-Дружбашкият режим-№05: Търновските събития. Цанко Бакалов зад кулисите. Фалшивата телеграма на Стамболийски. Кървавите побоища по гарите. Лъжите на Райко Даскалов. Референдум с насилия и “документи уйдурмасион”. Цанко Бакалов крои нови търновски погроми. 40 с.

-Къню Кожухаров- Райко Даскалов. <Биогр.оч.> Авт. не е даден на кор. С.,1956,40 с.

-Борис Пашев- Д-р Райко Даскалов-вожд на Радомирската република. С.,1946,48 с.

-Димитрина Петрова- Д-р Райко Даскалов <1886–1923>. Политик и държавник–реформатор. Ст.Загора,1995,48 с.

-Димитър Тишев- Д-р Райко Даскалов. Жизнен път и обществена дейност. Авт. не е отбелязан на кор. С.,1988,307 с.

▲▲▲