Петър Янев Яньов (18.02.1886 – 21.04.1925)

Роден 18.02.1886 г. в с. Гарваново, Хасковско, в семейство пореклом от Смолянско. Семейството се сели в близкото до Хасково село Елбекьово – 1890 г. Започва училище в Стара Загора при брат си Кольо, а след две години – в Хасково. Поради беднотията на семейството си прекъсва учението си и през 1902 г. отива в Добруджа като селски аргатин. и там остава пет години. Запознал се с „Възванието” на Цанко Бакалов, както и поезията му, които упражняват силно влияние върху чувствителния младеж. Войник в Десети пехотен хасковски полк - 1907 г. След военната си служба се записва ученик в гимназията, която завършва за две години-1910 г. Член на БЗНС - 1908 г. Помага на Ангел Грозков и Коста Янчев при изграждането на организацията в Хасковско. Основател е на околийския хасковски синдикат „Родопи”, за времето си, най-големия земеделски синдикат в страната. През лятото на 1910 г. се сгодява с бъдещата си съпруга - Желка Кошева, от с. Златица, дъщеря на заможен земеделец.

През есента на 1910 г. записва право в София, подпомаган парично от тъста си. Там се сприятелява със Стоян Омарчевски и Спас Дупаринов. Ръководи студентската земеделска група, запознава се с Ал. Стамболийски и започва да пише във в-к Земеделско знаме. Назначен е за организатор на БЗНС отговарящ за Хасковския край и за студентската младеж. През лятото на 1912 г. записва право в Женева, от където се завръща още през есента за да участва в Балканската война и е ранен в крака.

01.12.1913 г. - женитба с Желка. Кумува Ал. Стамболийски. Имат син Иван (Роден на 07.10.1921 г.), автор на книга за баща си, кръстник му е Ал. Стамболийски) и дъщеря Милена, родена 1915 г., - нейна кръстница е Милена Стамболийска. Завършва право в СУ и се установява като стажант в Хасково. През първата световна война служи пак в 10-и полк откъдето е изтеглен през 1916 г. в ДСГОП (Дирекция за Стопански Грижи и Обществена Предвидливост). Арестуван е за антивоенна дейност.

През 1918 г. е окръжен организатор на Съюза в Хасково. По негова инициатива Хасковската земеделска дружба започнала да издава в-к „Нива”.

Депутат в ХVІІІ ОНС-1919 г., в ХІХ ОНС-1920 г. и в ХХ ОНС април 1923 г.

Държавен Обвинител (избран от Народното събрание) пред Третия (поред) Държавен съд срещу кабинета на Васил Радославов-обвинителният акт е около 800 страници.

Участва активно в подготовката на ХV конгрес-1919 г. По споразумение между Д. Драгиев и Ал. Стамболийски е създадена Изпитателна комисия от 25 изтъкнати земеделски деятели с цел тя да проучи поведението на земеделските институции и дейци по време на войната и да излезе с предложения пред конгреса. Янев участва активно в тази комисия, която порицава общо цялата парламентарна група и в частност малцинството водено от Драгиев.

След убийството на Ал. Димитров кабинетът е реорганизиран-Янев е назначен Министър на Правосъдието -09.11.1921-14.03.1923 г.-, поради което той напуска поста си на Председател на УС на ЗКБ-Синдикална централа и този на Държавен обвинител.

През април 1922 г. в земеделската паламентарна група остро се противопоставя на Турлаков. След компромиса на Томов със заелите Кюстендил македонстващи, той пише на ПЕТЪР ЯНЕВ Стамболийски: ”Томов остави убиеца на Ал. Димитров, Панчо Михайлов, да си отиде необезпокояван. Нетърпим позор. Организираната държава подчинена на разбойници”.

В началото на 1920 г. е образувана Земеделска кооперативна банка като банкова организация на БЗНС. Янев е избран за Председател на нейния УС. Кредитор на тази банка е предимно самия БЗНС, който по това време е притежавал имоти на стойност около 3 млн. лв. Банката е управлявала имотите на БЗНС и е финансирала търговската организация на БЗНС – Народен магазин. В края на 1920 г. на извънреден конгрес на ЗКБ е решено тя да се слее с Народен магазин под наименованието ЗКБ-Синдикална централа. Янев е преизбран за Председател на УС. Член и подпредседател на УС на ЗКБ-Синдикална централа.1920 г.

На ХVІІ конгрес-1922 г. - той е избран за член на УС и Председател на Контролния съвет на БЗНС.

Управляващ Министерството на Финансите от 9-и февруари, а от 14-и март 1923 г. и като титулярен министър в последния земеделски кабинет. След продължителни преговори с Репарационната комисия е постигнато намаление на репарациите от 2,25 млрд. лв. на 550 млн. лв. Увеличен е периодът за изплащане от 37 на 60 години и е определен един начален период от 10 години с минимални плащания.

На 13.05.1923 г. при откриването на новата теснолинейна ж. п. линия Хасково- гара Раковски се е състоял голям земеделски митинг в Хасково, на който Ал. Стамболийски произнася последната си публична реч. В последвалото шествие Ал. Стамболийски и Петър Янев (в тракийска носия) са били на коне.

Заседанията на МС през април, май и юни 1923 г. са свиквани и ръководени от него-Ал. Стамболийски е на почивка в Славовица.

След преврата е арестуван и отведен в VІ полицейски участък, а в началото на август арестуваните министри и членове на ПП са прехвърлени в Централния затвор. През февруари 1924 г. му е връчен обвинителния акт-обвинен е за съучастие при образуването на Земеделската гвардия. На 09.04.1924 г. е оправдан (както и останалите земеделски министри - подсъдими) от съда.

Петър Янев е центрист. Заседание на ВСС-20/22.04.1924 г. на което е избрано първото легитимно ПП след преврата: Георги Марков-секретар (до януари 1925 г.), Коста Томов-редактор, Марко Турлаков, Петър Янев-членове и Кирил Павлов-помощник редактор. Сътрудничеството с комунистите е порицано.

Заедно с Кирил Павлов се противопоставя на решението на ПП да изключи Д. Грънчаров от Съюза. През ноември 1924 г., заедно с Кирил Павлов и Христо Косовски, издава в-к „Народна победа”. На заседанието на ВСС от 24.01.1925 г. подкрепя Николай Петрини в критиката му срещу Коста Томов. На същото заседание той изнася обстоен доклад по конфискуваните организационни имоти както и на някои видни земеделци. Член е и на ПП избрано през януари 1925 г.

Преследван и издирван от полицията, Янев отказва предложения за минаването си в емиграция. Преди Априлския атентат Кирил Павлов се укрива при него, но след атентата се разделят. На 14.04.1925 г. Янев се укрива при полковник Стоянов, но след неговото раняване при атентата в „Света Неделя”, на 17 април, намира убежище при адвоката д-р Петър Михов (самият той издирван от полицията), където е арестуван на 19 април. Съпругата му и невръстният им син вече са били арестувани, за да каже тя къде се укрива съпругът ù. Задържани са в ареста 42 дни.

След жестоки изтезания Петър Янев е убит на 21.04.1925 г. Гробът му е неизвестен.

Петър Янев е типичен земеделски деятел-от бедно семейство, висшист, с добре уредено семейство, честен и способен политик и държавник, упорит радетел за възстановяването на организацията след нанесеният ù удар, безупречно предан на Ал. Стамболийски – всичко това е пример за подражание.

▲▲▲

за него:

Кожухаров Къню и Георги Хрусанов: Петър Янев. Биогр. очерк. С.,1957,35 с.

Янев Иван: Обвинителят Петър Янев. С.,1988,296 с.

▲▲▲