Петко Ношков

МЪДРУВАНЕТО

               “Мъдър е не тоя, който знае много, а тоя чийто знания са полезни.” ( Есхил ).

За да направим тези знания полезни са нужни власт , управление опиращо се не само на знаещите, но и на можещите които имат волята и амбицията да осъществят знанията си в практиката. За да са полезни знанията за обществото е необходимо и подкрепата на обществото. Днес ние, в условията на свободното слово, се надпреварваме да се правим на многознаещи, но какво от това, че знаем много след като в практиката тези знания не се използуват за полза рода български. Днес всички казваме какво знаем за отчуждението на младите хора от земеделието, но казва ли някои какво се прави от обществото за да се изкорени това отчуждение. Трябваше да го кажат земеделците, преди всичко, , които бяха в управлението на страната , но те се съюзиха с едрите арендатори и забравиха за дребния и среден земеделец, който всъщност школува младото поколение в земеделската практика.

Колективното стопанство ликвидира приемствеността в земеделския труд по простата причина, че в земеделието не се работеше семейно, за да може синът да се учи от бащата, от дядото, така както е било през вековете, а тъкмо обратното-работещият беше наемен работник, който няма право да взема при себе си свой роднина. Никой не можеше да види на трактора, в лозята, в краварника или на овцете баща, син и дядо да работят заедно. На тази половин вековна практика днес българското селско стопанство плаща прескъп данък-отчуждение от селският труд, изселванията и опустелите села са резултатът от тази практика. Какво да се направи тези изгубени години да се компенсират с мероприятия целящи връщането на младите хора към земеделието? Този въпрос съм задавал на много наши съидейници , задавал съм го и на себе си многократно, тъй като половината ми стаж премина в структурите на колективното стопанство. Обикновенно ми се отговаряше , че трябва да стане рентабилно печелившо селското стопанство и тогава младите ще се върнат към земеделието. Но, питах се аз, нима през времето на частнособственическият период преди колективизацията винаги земеделието е било печелившо и рентабилно, за да си стоят на село хората, а тъкмо обратното то въпреки , че е било в сушави години губещо те пак са оцелявали и са се занимавали със земеделие, защото те така са били възпитани да обичат собствената си земя. Днес как да се върне това възпитание в любов и инстиктивна привързаност, че дори и да губиш да оцелееш?. Имаше ли такива селяни и през комунизма? Да, имаше-моят баща , и не само той, хиляди бяха подложени на фалит от комунистите, за да влязат в ТКЗС, но те оцеляваха. Тези, оцелелите са примерът на младите днес, но няма кой да им ги покаже. Нито един ред не се изписва от демократичната уж преса нито филм за тях има нито разказ можеш да прочетеш на такава тематика. Тъкмо обратното, частният собственик от масовата пропаганда се превърна в мутра, борче и какво ли не-в мръсна дума. Тогава след като нашите братя от нашето съсловие –земеделското не се подкрепят от обществото, ние земеделците трябва ли да свием знамената и да чакаме когато се изравним по доходи с ЕС тогава сами младежите да отидат в селата , а то ще е след 60 години или обратно да се борим с това общество, с практични идеи за наваксване на изгубеното. Аз считам, че изгубените 15 години са достатъчни и сега е времето в предизборната обстановка да прибегнем към първообраза си на земеделци и предложим радикални общочовешки, засягащи цялото общество идеи. Тогава само ние ще можем да бъдем чути от това апатично общество.

Да застанем на страната на хората на труда в селското стопанство и промишлеността като издигнем в култ трудът на българина. Трудът е този който ще ни спаси!

Трудовото образование да се издигне в приоритет. Всяка Община със средства от социално, земеделско, просветно министерство да създаде учебен просветен център за ускорено обучение на млади животновъди, полевъди ,градинари, овощари, с участието на лектори –частни фермери от чужбина, а също така и наши селскостопански специалисти. Не можеш да се конкурираш с фермери които са трето поколение без да си запознат с техният опит. Веднага възниква въпросът, ами пари байно ле откъде ще вземеш? Аз имам отговор на този въпрос , а той е че скъпоструващата чиновническа класа за малка България ще се намали и от там ще дойдат пари и то не малко така, че при добро желание може всичко да стане. В трите министерства, социалното, земеделското и просветното,а също така и в Общините не са малко чиновниците , които стоят без работа от Живковият режим до сега. И да не бъда голословен веднага ще дам пример с Бургаската Община, която и в 62–те си стаи в Живково време и сега все е пълно с чиновници–повече стават, но не намалят. На службите имената им смениха, но чиновниците на Жишевци ,Богдановци си останаха. Така, че време е за промяна. Ех, така е, няма да гласуват за земеделците стотина двеста чиновници , но те и без това  ще гласуват за БСП.

Всяко производствено предприятие произвеждащо висококачествена продукция за международния пазар и за вътрешния пазар да отдели средства и кадри в учебните заведения за обучение на свои кадри. Нека нашите произведения да получат подкрепа първо от нашият потребител със средствата на рекламата и просветата. От данъците на едрият производител да се даде на дребния и като се подкрепи средния ще има за държавата. Така е казал Трифон Кунев навремето, а този земеделски принцип важи и днес. Създаването на условия за труд на дребния производител е осигоряване на работа. Работа за всички трудоспособни. Всеки каквото може да прави да му се създаде условие да го прави. трудът ще ни спаси. За всеки който се труди трябва да му се помага. Но как, ако не си във властта ?-Ще попита някой. Със силата на нашите многобройни членове, стъпка по стъпка, и да не сме във властта можем с протестни действия да завоюваме нашите приоритети. Със силата на свободното слово и със силата на нашите принципи за справедливо разпределение на материалните блага,в защита на слабите и бедните, които в момента са две трети от населението, ние можем да постигнем това което те желаят. Не трябва да се допуща непроизводственият кадър да се охранва от шепата производители, от шепа трудови хора да се смучат пари, за да се охранват и обогатяват чиновници. На къде вървим, господа, чиновническа държава ли ще ставаме и как ще настигнем ЕС по доходи като тези които създават доходи едва смогват да издържат своите чиновници, ами като сложиш на гърба им и пенсионерите и безработните, социално слабите и инвалидите , няма ли да пречупим гръбнака на работещия, създаващия брутен вътрешен продукт от който зависи нашия напредък. Затова, ние заставаме на страната на хората на труда. Ние земеделците сме представители на трудовите селяни, които винаги са страдали от търговци, чиновници и банкери и не можем да мълчим, да се спотайваме от тяхното множене във всички ведомства и общини. Държавните пари, парите на данъкоплатците да отиват при тези които се трудят. Да се борим срещу паразитите на държавата. Да обезпаразитим бедната си държава. Да възстановим в кратки срокове, с парите на съкратените паразити трудовите земеделски умения и навици на нашите родители и деди, за да не се чудим защо децата ни отиват през девет земи в десета да работят на чужди фермери, а бащината им земя пустее и да не казваме ”язък ни за райската градина”.

Бургас, 20 03 2005 г.

▲▲▲