Юрдан Пекарев (1865--1948?)

 

 

Родителите му живеят в Елена, пореклом от Сливен. Баща му е хлебопекар откъдето и името му. Роден е на 06.08.1865 или 1866 г., в Добрич, където родителите му са били на гости. През 1881 г. се заселват във Варна. Едва завършил пети клас става учител в Балчишко за две години. Учи в земеделското училище в Образцов чифлик в Русе, което завършва в 1886 г. и наново става учител. Неприет да следва ветеринарна медицина, учителства в Новоселци, Софийско. Участва в профсъюзното учителско движение за което е преследван от режима на Стамболов.

Варненска област е първата в която се заражда земеделското движение. През 1894г., в Балчишко, е създадено земеделско дружество ”Добруджа”. На 01.10.1896 г. е образувана първата земледелческа дружина във Варна от Пекарев, Никола Холевич, чифликчия от Балчишко, учители и земеделски специалисти, селяни. Пекарев е и редактор на в-к Сеяч, чиито първи брой (излезли са само пет) излиза на 1 май 1896 г. Работи за създаване на земеделска политическа партия, обикаля селата. Негови сподвижници и активни помощници са Христо Таргов и Димитър Петров в Камчийския край. Останалите му другари са за просветна и професионална организация и той ги напуска през септември.

На 06.01.1897 във Варна се провежда съвещание, на което е решено да се създават земеделски дружини, които да подготвят учредяването на земеделска организация. Създаден е Първият окръжен учредителен земеделски комитет, който на 25.03.1897 г. подготвя “Позив към нашите земеделци”, оповестен на 27.09.1897 г. Негов председател е Юрдан Пекарев.

Издават сп. “Земеделец”, в което е сътрудничел и Забунов. През януари 1898 г. е образуван Учредителен комитет подкрепен от 15 земеделски дружини, които стават над 60. В с.Халачлии, Варненско е образувана турска земеделска дружина, първата в страната. На 25.12.1898 г. започва да издава Нова борба—орган на Земеделската партия, заменен на 25.01.1899 г. със Земеделска борба—пак като орган на Земеделската партия, с мото “ Моралното и материално подобрение на земеделците е дело на самите земеделци”.

На 21.03.1899 г. се е състоял Първи общ земеделски събор в с. Баладжа, Балчишко-участват около 850 делегата, Пекарев е избран за Председател на Организационен земледелски комитет, названието “ партия” е заменено с “организация” и в името на вестника “нова” е заменена с “земледелска”. Избран е Окръжен земледелски комитет който да подготви програма и устав на Земледелската организация. Основната организационна единица е “земледелската дружина”. Член 20 на Устава гласи : “Земледелската организация няма шеф и не признава никакви шефове”. На 29.03.1899 г. Временният върховен комитет е наречен Постоянно Присъствие, с председател, разбира се, пак Пекарев.

На насрочените за 25.04.1899 г. законодателни избори те решават да участват, но Пекарев е мобилизиран и те търпят поражение.

На Учредителния конгрес, той довежда 800 делегата, бил е против откриването му от Михалаки Георгиев, когото апострофира и предлага конгресът да бъде открит от най-възрастният делегат, дядо Костадин. Избран е в Централния Управителен Комитет, но се чувства засенчен от другите и не успява да се включи в по-нататъшното управление на Съюза нито в кандидат-депутатските листи.

15.01.1900 г. е приет Закон за натуралния десятък. Организират се протестни митинги в Шабла, Крушари, Пчеларово, Паскалево, Победа, Красен, Каварна и особено в Дуранкулак, където на 28.05.1900 г., на митинг от 1 800 души е искано отменянето на десятъка. На 1 юни, армията се намесва--90 убити и 400 ранени. Обявено е военно положение във Варненски и Шуменски окръзи. Пекарев взема най-дейно участие в тази протестна кампания. Заплашен, той и други емигрират в Румъния, а оттам в Сърбия. Завръща се след амнистията от кабинета Стоилов, намира къщата си продадена за неизплащани дългове. Издава и в. Странджа (1896-1899) и в. Отглас (1900-1901).

Остава настрана от обществения живот все до 16.11.1918 г. когато подновява излизането на в-к Земеделска борба (1898-1923) като подкрепя малцинството на Димитър Драгиев, но не се присъединява към него. Живее в с. Слатина, участва в комисията по злоупотребите с изхранването на населението. През 1920 г. е избран за член на Управителния съвет на Земеделска Кооперативна Банка-Синдикална Централа, а през 1921 г. е подпредседател на УС на новосъздаденото Земеделско-Коперативно Застрахователно Д-во. Назначен е в Общинската тричленка във Варна-23.05.1921., която обявява града за морски курорт. На 15.09.1923 г. е избран за член на Контролната комисия на Народен магазин. Не приема порядките на земеделския режим и обкръжението на Ал.Стамболиййски, влиза в остър конфликт с Александър Оббов, изгонен е от жилището си в София и се заселва в с. Слатина. На 26.03.1923 г. е арестуван за шест дни с обвинението за заговор срещу правителството. След изключването на Турлаков, Томов и Манолов през март 1923, Пекарев ги подкрепя в кампанията им против земеделското управление. Те излизат със самостоятелна листа на изборите за ХХ ОНС. През септември 1923 г. издава в. Земеделска борба, чиято линия не се покрива с тази на петорката. Издава „Позив към сдружените и несдружените земеделци”, в който предлага 38 имена на земеделци, между които да се избере ръководството на съюза. Той обвинява Ал. Стамболийски и Р. Даскалов за провала на земеделското управление.

Участва в “Никулденската “ среща организирана от Д. Драгиев, но не подписва Никулденската декларация.

Украинският скулптор, емигрант, Парашчук му прави бюст и се оженва за дъщеря му Цветана.

18/20.01.1945-председателства заседанията на ВСС, на които Н.Петков замества д-р Г.М. Димитров на поста Главен секретар. Депутат в ХХVІ ОНС (избори през ноември 1945, бойкотирани от Обединената опозиция) и в VІ ВНС-в листите на отечественофронтовския БЗНС.

Липсват за сега по-подробни данни за последните години от живота му.

Заслугата му за създаването на земеделска организация е безспорна до и на Учредителния конгрес. Също така, схващането му за политическия характер на земеделската организация е допринесло за бързото утвърждаване на това начало. Негова лична драма е неуспеха му да се включи  и работи в едно колективно ръководство на което той да не е ръководител.

 

▲▲▲

 Библиографска справка

 От него: 

-Записки и документи или истината по зараждането и развоя на земледелската организация. Кн.І и ІІ. Варна,1922,144 с. Книга недовършена.

-Спомени. Живот и дейност. Документирано изложение върху пораждането, развитието и разгрома на земеделското движение. С.,1929,498 с. + 14 снимки.

-Земеделци, организирайте се ! Реч…С.,1938,16 с.

-История на земеделското организирано движение в България (БЗНС). Част І-ІІІ. Ч.І.Варна,1945,304 с. Ч.ІІ.Добрич,1947, от 305 до 528 стр. Книгата излиза на брошури. Недовършена.

-Аз и Цанко. Паметен лист “Цанко Церковски”. С.,1946,...с.

-Шабла-Дуранкулак—символ на победния борчески дух на сдружените земеделци в България. Добрич,1946,64 с.

 

За него:

Филипов Ф.П.--Драгиевизма като политико–обществена необходимост. Ст. Загора,1923,39с.

Любомир Василев Тодоров-- Йордан Пекарев. [Биография]. С.,1999,25с.

 

▲▲▲