Пламен Патарчанов -
ст. асистент в геолого-географския факултет на СДУ.

   10/05/05

 

ПО-ИСТИНСКИ ЗА ИЗБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИНГРАД

           Община Велинград е разположена в Централна Южна България като заема най-западните части в планинския масив на Западните Родопи. Разположена е в горното и средно течение на Чепинска река. Основната част от икономиката и населението са съсредоточени в Чепинската котловина, по-голямата част от която се намира на територията на общината.

 По шосе общинският център Велинград отстои на 49 км югозападно от областния град Пазарджик и на 85 км от град Пловдив, който е център на Южния Централен район за планиране. На 133 км северозападно от Велинград е столицата София, а на 31 км северно е разположен главния жп възел за района, гара Септември. От там тръгва единствената действаща в момента у нас теснолинейна жп линия. Тя минава през Велинград, достига най-високата гара у нас /Аврамови колиби/ и  слиза в басейна на р.Места, обслужвайки Разложко и Гоцеделчевско.

 Общината има две основни оси в пространственото и транспортното си развитие. На главната ос са разположени най-големите селища Велинград, Драгиново, Света Петка. По нея върви пътят, свързващ Тракийската низина и Родопите с долините на реките Места и Струма, а от там на юг с Бяло море и на запад с Македония. Втората ос е напречна и следи стария римски път в басейна на река Доспат с новия град Сърница, вървящ също на юг към Беломорския басейн. Болезнено е ограничението от политическата граница с Р.Гърция на юг, която неестествено спира връзките на Родопите с Беломорието.

Община Велинград е сред големите по площ планински общини. Със своите 803,1кв.км тя е най-голямата за Пазарджишка област. Сред Родопските общини тя заема четвърто място след Смолян, Крумовград и Ивайловград.

Според последното официално преброяване през 2001г., броят на населението е бил 42 772 души. Годишно намалява с около 300 човека. Естественото движение на населението е резултат от типичното за родопските общини разширено положително/+2%о/ възпроизводство. Около 60% от населението е в трудоспособна възраст. Във Велинград живее значителна част от възрастното население /около 1/4/, а в другите населени места е по-голям делът на младите хора.

През 2003г. Сърница бе обявена за град. Относителният дял на градското население нарасна от 58 на 67% без това да доведе до реално развитие на градския начин на живот.

Изключително ниският комплексен образователен индекс на общината /на 139 място от всичките 263 общини в страната - 2003г./ е резултат от големият относителен дял /над 75%/ на населението с основно, начално и незавършено начално образование. То живее изключително в селата и в новия град Сърница. Делът на неграмотните там е над 6%, а в с.Бозево достига 33%. Тази отчайваща реалност е предпоставка за първосигнални електорални нагласи и поведение - например трудната ориентация по белите бюлетини. Дребни, но жизнено важни материални изкушения за тези хора като междуселските превози, безплатните учебници и пътуването на децата, стават мощен лост в ръцете на всеки кандидат-кмет.

          През 2001г. имаме следната етническа ситуация: българите са 76,6%, турците - 11,8%, ромите ( цигани ) - 7,1% и другите - 0,6%.  Нежелание да се самоопределят са изявили 3,7%  от жителите на общината, а 0,2% е т.н. непоказано население.

За всеки, познаващ Западните Родопи, е ясно, че турците във Велинградска община по произход са българи и са част от българомохамеданите /помаците/. Но дори и да пренебрегнем този безспорен исторически факт, ние не можем да се съгласим с некомпетентните журналистически писания, че "етнически вот изкова победата на сваления веднъж от кметския пост във Велинград Фидел Беев" /в."Стандарт",бр.4352/16.02.2005г./. Този е от рода на многото журналистически кьорфишеци, с които се замества липсата на наука в нашата публицистика.

С християнско вероизповедание са 52,94% от живеещите в общината, с мюсюлманско - 47%, а представителите на останалите религиозни общности са под 1%. При изборите за кмет тази конфесионална /религиозна/ диференциация традиционно оказва много силно влияние върху електоралното поведение.

          По-голямата част от българите са съсредоточени /почти  90%/ в големите населени места - в общинския център 65,5%, в гр.Сърница - 5%, в с.Драгиново - 12%, в с.Грашево - 3,9%, с.Св.Петка - 2%. Обратно, почти половината турци живеят в малките населени места като изключение правят гр. Сърница с 25%, с.Св.Петка с 16,8% и с.Медени поляни с 10%. Ромският етнос е заселен компактно в две махали на общинския център и в с.Драгиново. Християнското население е събрано в гр.Велинград, а мюсюлманското е равномерно в останалите населени места.

Над две трети от активното население и около 60% от брутната добавена стойност в стопанството са свързани със земеделието, горското дело, туризма и другите услуги. Услугите са съсредоточени в общинския център, докато горското стопанство и земеделието са характерни за селата.

          Около 30% от работната сила е без работа. Оформи се изселнически поток за Испания и Португалия.

          Традиционните политически сили са БКП и БЗНС. Техните наследници днес са БСП, БЗНС-НС и БЗНС. Свои организации имат СДС, ДПС, ВМРО, Демократическа партия и др. Постепенно от тези политически формирования се обособиха НДСВ, ССД, ДСБ и набраха електорална сила за последния парламентарен и общински мандат.

          Все по-често ще бъдем свидетели на иначе напълно невъзможни предизборни  коалиции на партии от целия спектър на политическото пространство, от крайно ляво до крайно дясно. Зад единия от двамата основни кандидати застанаха СДС, БСП, НДСВ, БЗНС-НС, ВМРО и още 15 политически партии, а другият бе издигнат от НС- БЗНС/ без структури в общината/ и подкрепен от ОБТ /на проф. Кр.Петков). Движещият мотив за коалиране не са принципни политически позиции и платформи, а индивидуални и най-вече групови икономически интереси. За третия кандидат, подкрепен от Радикалдемократическата партия, още преди изборите бе отредена ролята на формален участник, което се потвърди и от изборните резултати.

           Във Велинград са съсредоточени 60,6% от избирателите и 54,7% от всички гласували на частичните избори за кмет в общината. Заедно със с.Драгиново те събират 70,3% от избирателите и 66,5% от гласувалите. Силно е изразено отношението "център - периферия" като селищата от планинската част на общината играят важна роля само при ниска активност на електората  във Велинград.

          Местната избирателна активност е 61,6%, т.е. доста по-висока от средната за страната - 47%. В  по-развитите селища избирателите вярват все по-малко на политическата система и нейните представители, търсят решение на своите проблеми чрез собствените си сили и възможности. 

          Фидел Беев, издигнат от НС-БЗНС, е възприеман от избирателите като алтернатива на досегашните партийни кандидатури.Този местен бизнесмен със значителна роля в общинската, но и в областната икономика, успя да спечели 12 839 гласа и с 58,28% от гласувалите да спечели още на първия тур.

          Вторият кандидат е бившият зам.кмет Ангел Топорчев, подкрепян от Радикалдемократическата партия, спечели едва 216 гласа, което е по-малко от 1%. Причината за този отчайващо нисък вот са естествено провалите на общинската администрация, в която той участва.

          С бюлетина №3 участва Атанас Водев, общински съветник от НДСВ, последният от четиримата временни кметове на Велинград след отстраняването на Беев. Той бе предложен от инициативен комитет "За Велинград" и подкрепен от двадесет формации от крайно ляво до крайно дясно. Тази политическа безнравственост не се хареса на избирателите, най-вече от общинския център, и много от тях не отидоха пред урните. Втората причина за по-ниският вот /8 974 гласа или 40,74% гласували/ за Водев е, че той бе възприет като кандидат на управляващите, които точно в този момент бяха в сериозна криза.

          В общинския център "независимият" кандидат печели почти два пъти повече от Беев. В рамките на всички гласували в общината обаче това съотношение се променя като за Водев % е вече 35,4, а за Беев 18,5. Всъщност "Беевград"/Велинград/ не гласува за своя кръстник, независимо че дава хляб на много хора там.

          Почти половината от гласовете за независимият кандидат са в северния кв.Каменица, в който избирателите имат традиционно лява политическа ориентация и изцяло християнско вероизповедание. В централния квартал Лъжене има центристки и десни предпочитания, малка част населението са мюсюлмани и независимия кандидат отново води, но пропорцията е вече едно към три. В най-южният квартал Чепино, който има смесена политическа ориентация и най-силно присъствие на изповядващи исляма, съотношението е почти 50 на 50.

          В ромската махала "Анезица" в кв.Чепино и "Асфалтова база" в кв.Каменица подкрепят /над 90%/ кандидата на управляващите. Това е резултат от пропагандираното трайно ангажиране на централната власт към ромите и работата по международната програма "Десетилетие на ромското включване".

          В шестте кметства съотношението е едно към десет в полза на Фидел Беев. Изключение прави споменатото с неграмотните си с.Бозево, където макар и с два гласа победител е Водев. Над една четвърт от гласовете си Беев печели само в голямото село Драгиново, защото много негови жители са ангажирани във фирмите му.

          Живеещите по-високо в планината и по-далеч от общинския център дават по-малка подкрепа на Фидел Беев, и обратно. Същото се очертава и във връзка с географската отдалеченост от основните автомобилни пътища и жп линията. Тя се явява единствената връзка със света за някои селища през зимния период. Почти напълно противоположният вот на избирателите в общинският център и кметствата показва задълбочаване на проблема "център - периферия" като естествен резултат от сериозните местни природни и социално-икономически различия.

          Присъствието на етнически "ромски" мотиви при вота е почти символично. Религиозните особености на населението допълнително мотивират част от избирателите най-вече в селата. В мажоритарните локални избори за кмет партийните пристрастия нямат голямата сила на мотивиращ фактор.

          В общини с подобни географски особености изборите ще се решават не само в административния център, но и в малките  населени места с висока избирателна активност и дисциплина.

 

▲▲▲