Петко Огойски

ВЛЯВО ИЛИ ВДЯСНО СМЕ НИЕ?

Азбучна истина е, че демокрацията, народовластието в една държава се осъществява чрез правото на гражданите, гласоподавателите съгласно своите убеждения за начините, методите и подходите за най-успешното развитие на обществото, да се организират в свои обществено-политически организации – партии, съюзи, движения, клубове.

Те, със своите идеи и програми канализират волята на хората да изберат своите управници, при периодично насрочваните избори за парламент, за президент или отделен референдум по важни за държавата въпроси. И както практиката показва, в такъв случай, тези партии, съюзи и движения са непременно „народни”, „демократични”, „либерал-демократични”,„християн-демократични”, „социалдемократични” и др.

Все фирмени означения, чрез които да будят по-голяма привлекателност, да печелят повече гласове, вследствие на което да идват на власт...

Но-над всичките тези названия, има едно уедряващо ги прилагателно, едно качествено определение, което в най-едър план ги групира в два полюса: ДЕСНИ и ЛЕВИ по своя идеен статус.

В ретроспекция, това разделение води началото си от Великата френска революция от 1789 г., когато в така избраният Конвент депутатите, застъпващи интересите на по-заможните, на богатите били насядали вдясно от трибуната на Конвента, а застъпниците на по-малоимотните, бедните и средни граждани, били вляво от трибуната откъдето възниква и названието „десница” и „левица”...

Впоследствие тези определения придобиват световна гражданственост, че и у нас, дето толкова по-късно се установява парламентарен режим, тези определения се прилагат неизменно.

Дълго за обяснение е, и не е точно по темата ни, какви метаморфози, взаимни влияния и еволюции, са преживели до днес тези течения, разменяли са ролите си понякога в разни страни, но тази начална обща характеристика си е останала в сила и до днес.

За нас, като българи и най-вече като земеделци е интересно, не, дори фатално важно е да съзнаваме на кой от тези два полюса стоим с идеите си и къде сме с практическите си действия?

Относно идеите си, нямаме нито съмнение, нито притеснение къде сме, защото нашият неповторим идеолог ни е надарил с най-ясната политическа конституция, каквато няма никоя партия в България. Това са 25-те „ПРИНЦИПИ НА БЗНС”, които са възприемани и преутвърждавани от всички земеделски форуми вече от 85 години насам, както и техният автор Ал. Стамболийски не е отричан от никоя от немалкото фракции, формации, крилца и перца, които са се пръквали на бял свят под земеделско име. В името на такова устройство на обществото, каквото чертаят за България тези принципи дадохме толкова скъпи жертви и изтърпяхме с години в мъчилищата на черната и червената буржоазия. Мисля, че поради тях ние, земеделците сме и сега една значителна сила, ако не бяхме в такова тройно олицетворение. Защото отчетените бройки членове на трите им конгреси правят общо 110 хиляди. Да допуснем, че реалното число е значително по-малко, то пак сме далеч повече от всички партии в България днес, като изключим половин век властвувалата БКП-БСП.

А по въпроса: ЛЯВА или ДЯСНА е по идеологията си нашата тройно дублираща се организация, ТЪКМО ТЕЗИ ПРИНЦИПИ ЩЕ ОТГОВОРЯТ:

„Земеделският съюз е за подпомагане навсякъде и във всичко материално немощните, отритнатите и озлочестените от неправдите на държавата, обществото и природата хора” (15-ти принцип).

„Земеделският съюз е за равномерното по възможност разпределение на материалните, културните и всички други блага между разните слоеве от народа и между отделните хора в частност” (17-ти принцип).

„Земеделският съюз е за дребната и средната поземлена собственост” (18-ти принцип).

„Земеделският съюз е за развитие на кооперативното дело във всички негови форми и разклонения” (19-ти принцип).

„Земеделският съюз е за щателна проверка на всички крупни частни богатства и за обсебването от страна на държавата на ония от тях, които са придобити по несъмнено порочен начин” (20-ти принцип).

„Земеделският съюз е за определяне на максималния размер на богатствата, които частни лица могат да притежават” (21-ви принцип).

Както се вижда, тези принципи са още по-актуални за сегашното състояние в обществото ни, отколкото когато са писани! Няма добронамерен човек, дори извън нашите среди, който би отрекъл тяхната насъщност и правдивост. И защо не ги прогласихме като своя програма, особено пред селата и малките градове още при настаналата ПРОМЯНА след 1989 г., а оставихме присторените за „левичари”, „защитници” на социално слабите слоеве от населението бивши номенклатурчици, станали чрез заграбването на народните богатства крупни бизнесмени-чорбаджии да печелят гласовете им. Нали и бившият им болшевишки социализъм не беше нищо друго, освен жесток държавен капитализъм, далеч по-безскрупулен от частния?

Смълчахме се гузно в подножието на съвсем друга порода партньор сякаш не чест и гордост, а негативи ни носят необоримите ни принципи, поради които да не ни нарекат „червени земеделци”, а оставихме свръх богатите, в качеството им на „левичари”, т.е. защитници на беднотата, чрез гласовете на селата и на малките градове, а вече и на големите, да идват втори път на власт по законен, изборен път! Не разбираме ли, чрез бедния ни народ няма гласове за десницата и тя постепенно отпада. А с нея-и ние!

А какво би трябвало да правим всички ние при това положение? Нека препрочетем по-съсредоточено голямото съдържание на малката книжка с „ПРИНЦИПИТЕ НА БЗНС” и ги прогласим като свое неотменно верую, нека проучим и цялото богато идейно наследство в трудовете на Ал. Стамболийски, тяхното тълкувание в статиите и речите на неговите най-видни следовници: Никола Петков, д-р Г. М. Димитров и други.

Нека направим с всички нормални средства национално достояние тяхната народополезност.

Цели четири години имаме на разположение за това и при следващите избори няма да протриваме чуждите прагове, нито депутатите ни в 41-то Народно събрание ще бъдат анонимни самотници!

Чепинци, 18.09.2005 г.

▲▲▲