|
ПРОЕКТ НА БЗНС ЗА КОНСТИТУЦИЯ Изготвен от парламентарната група на БЗНС и предложен във Великото Народно Събрание от Никола Д. Петков Глава 1 ОСНОВНИ НАЧАЛА
Чл.1 България е народна република с демократично парламентарно управление. Чл.2 Народна република България е свободна държава, независима и неделима национална общност и се управлява по конституцията и издадените според нейните предписания закони. Чл.З Цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. Никаква част от народа и никое лице не може да си присвои упражнението й. Властта на органите, учредени от конституцията, се упражнява по реда установен от нея. Случаите, в които става допитване до народа, са предвидени в конституцията, а редът - в закон. Чл.4 Изменението на територията на Народната република България по каквато и да е причина, както и сключването на договори за федеративни и конфедеративни връзки с други държави, може да стане само по решение на Великото народно събрание. Чл.5 Територията на Народна република България административно се дели на окръзи, околии и общини. Особен закон ще се изработи за това административно деление върху началата на самоуправлението (Ръкоплескания от опозицията). Чл.6 Изпълнителната власт е поверена на правителството и се упражнява под върховния надзор на председателя на републиката, от Министерския съвет и от надлежния министър, според постановленията на конституцията. Чл.7 Законодателната власт се упражнява от Народното събрание. Законодателната инициатива принадлежи на правителството и Народното събрание. Чл.8 Съдебната власт е независима и във всичката нейна ширина се упражнява от съдилищата, установени със закон. Те издават своите присъди, решения и постановления в името на Народна република България. Чл.9 Конституцията се прилага цялостно върху територията на Народна република България. Тя не може да бъде отменявана нито изцяло, нито отчасти.
Глава 2 ВЪРХОВНА ВЛАСТ
Чл.10 Върховната власт принадлежи на народа и се осъществява чрез допитване до народа и чрез избори за народни представители със свободно, всеобщо, равно, пряко и тайно гласоподаване. Чл.11 Органи на върховната власт са: а. Председател на републиката б. Народно събрание в. Велико народно събрание г. Министерски съвет д. Съдилища
Глава З ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКАТА
Чл.12 Председателят на републиката представлява държавата във всички случаи, предвидени в конституцията и законите. Чл.13 Председателят на републиката сеизбира от Великото народно събрание с тайно гласоподаване и с мнозинство от две-трети от всички членове на Събранието. Ако при това първо гласуване не се получи необходимото мнозинство, то се повтаря и се счита за избран получилият повече от половината от гласовете на всички членове на Великото народно събрание. За председател на републиката може да бъде избран всеки български гражданин, който е избран за народен представител. Чл.14 Председателят на републиката се избира за пет години. Той изпълнява длъжността си, докато се избере нов председател. Председателят на републиката може да бъде преизбран само един път. Чл.15 Председателят на републиката преди да встъпи в длъжност полага пред Великото народно събрание следната клетва: "Заклевам се в името на Народна република България да спазвам точно конституцията и законите в страната и при всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" Чл.16 Председателят на републиката: а. Свиква Народното събрание и открива сесиите по доклада на Министерския съвет най-късно тридесет дни от произвеждане на избора. б. Насрочва изборите за Народно и Велико народно събрание по доклада на Министерския съвет. в. Назначава и уволнява министър-председателя и по негово предложение назначава и уволнява министрите. г. Подписва приетите от Народното събрание закони заедно с надлежния министър. д. Упражнява общ надзор над дейността на всички министри като изисква и приема доклади и в случай на несъгласие с тях препраща разпорежданията на отделните министри за ново разрешаване от Министерския съвет. е. Раздава ордени и други почетни знаци и отличия, съгласно особените закони. ж. Разпуска Народното събрание. Чл.17 Председателят представлява републиката в международните отношения и по представление на Министерски съвет назначава и уволнява пълномощните министри, извънредните пратеници и консулите в чуждите страни и приема акредитираните към него чужди дипломатически представителства. Той сключва договори с другите държави, които имат сила, след като се одобрят от Народното събрание. Чл.18 Председателят на републиката обявява война и сключва мир само след предварително решение на Народното събрание. Той назначава главнокомандуващ на войската по представление на Министерския съвет и със съгласие на Народното събрание. Чл.19 По доклада на Министерски съвет и под негова обща отговорност председателят на републиката обявява обща или частична мобилизация и военно положение, но само за да бъде отблъснато нападение срещу държавата или поради наложило се неотложно изпълнение на международни задължения и то само когато Народното събрание е във ваканция или разпуснато, или поради извънредни причини не може да се събере на заседание. Председателят на републиката в такъв случай взема всички мерки и разпорежда да се свика веднага Народното събрание, за да потвърди или отмени мобилизацията или военното положение. Чл.20 Председателят на републиката упражнява правото на пълно или частично помилване и може да заменява наложените от съдилищата наказания съгласно реда, установен от закона. Чл.21 За да бъде действителен всеки официален документ, подписан от председателя на републиката, трябва да бъде приподписан от всичките министри, или само от надлежния министър. Чл.22 В случай на смърт, на подаване на оставка на председателя на републиката или на невъзможност да изпълнява длъжността си, поради болест или отсъствие от страната, до избор на нов председател или до отстраняване на невъзможността да изпълнява функциите си, длъжността му се изпълнява от първия председател на Върховния касационен съд. Чл. 23 Председателят на републиката не може да бъде задържан и срещу него не може да бъде възбуждано преследване, докато изпълнява длъжността си. Чл.24 За всяко действие, с което нарушава конституцията, председателят на републиката отговаря наказателно пред Конституционния съд. Съдът се състои от: първия председател на Върховния касационен съд, като председател, и членове председателите на отделения при същия и толкова съдебни заседатели, избрани от Народното събрание. Обвинението се възбужда по решение на последното с мнозинство от две-трети на всички народни представители. За извършено престъпление наказанията са: временен или доживотен строг тъмничен затвор с лишение от граждански и политически права.
Гла ва 4 ПРАВИТЕЛСТВО
Чл.25 Правителството се състои от председателя, подпредседателя на Министерския съвет и министрите. Министър-председателят и подпредседателите на Министерския съвет могат да бъдат и министри без портфейл. Министерствата са: 1.Министерство на външните работи и вероизповеданията, 2.Министерство на вътрешните работи, 3. Министерство на народната просвета, 4.Министерство на финансите, 5. Министерство на правосъдието, 6. Министерство на народната отбрана, 7. Министерство на търговията и промишлеността, 8. Министерство на земеделието и държавните имоти, 9. Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, 10. Министерство на железниците, пощите и телеграфите, 11.Министерство на народното здраве, и 12. Министерство на социалните грижи и труда. Чл.2б Министър-председателят се назначава от председателя на републиката с одобрение на Народното събрание. Чл.27 Министър-председателят посочва министрите, които се назначават от председателя на републиката. Тяхното назначение също трябва да получи одобрението на Народното събрание. Министрите могат и да не бъдат народни представители. Чл.28 Министър-председателят представлява правителството и излага неговата програма пред Народното събрание, което му дава или отказва доверие. За тая цел Народното събрание трябва да бъде свикано на заседание най-късно три дни след съставянето на новото правителство. Чл.29 Министър-председателят и министрите полагат пред Народното събрание следната клетва: "Кълна се в името на народа и Народната република България, че ще им служа предано и всеотдайно, че в своята дейност като министър, ще имам пред очи само общонародните и държавни интереси, че ще спазвам строго законите на Народната република и ще полагам всички усилия за защита на свободата и независимостта на отечеството. Заклех се." Чл.30 Правителството ръководи управлението на държавата и неговите клонове, взема мерки за осъществяване на общия стопански план и на държавния бюджет и бди за изпълнението на законите. Правителството издава, в рамките на действуващите закони, правилници, наредби и постановления и извършва всички административни действия. Чл.31 Войската се намира под върховното ръководство и надзор на председателя на републиката и Министерския съвет. Чл.32 Министрите са съвкупно и солидарно отговорни пред Народното събрание за общата политика на правителството и поотделно за своите лични действия в управлението. Чл.33 Всеки народен представители има право да отправи питания и запитвания до правителството или членовете му; последните са длъжни да отговорят в срока, предвиден в правилника за вътрешния ред на Народното събрание. Чл.34 Министър-председателят може по своя инициатива или по решение на Министерския съвет да поставя пред Народното събрание въпрос на доверие към правителството. Въпрос на доверие може да се поставя и чрез запитване от всеки народен представител. Чл.35 Решението за гласуване недоверие на правителството се взима с мнозинство на повече от половината на всичките народни представители. Въпросът за недоверие се поставя на гласуване най-малко два дена след приключване на разискванията. Чл. 36 Гласуването недоверие на правителството има за последица слагане оставката му, а гласуване недоверие на отделен министър има за последица излизането му от правителството.
Чл. 37 Министрите отговарят за престъпленията, извършени от тях при
изпълнение Възбуждане на наказателно преследване става само по решение на Народното събрание с мнозинство повече от половината от всички народни представители. Следствието се води от комисии от шест народни представители, посочени от Народното събрание, един от които се избира за държавен обвинител. Чл.38 Привлечените под наказателна отговорност министри се съдят от държавен съд, който се състои от: първия председател на Върховния касационен съд като председател, и членове: пет съдии, избрани от Народното събрание. Държавният съд сам си изработва правилата на съдопроизводството. Осъденият министър може да бъде помилван само от Народното събрание. Чл.39 Длъжностните лица полагат клетва за вярност към Народната република. Те отговарят за виновни действия по служба съобразно с действуващите закони наказателно, граждански и дисциплинарно.
Глава 5 НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Чл.40 Народното събрание се избира за четири години. То се състои от народни представители, избрани от народа по един на 25.000 жители. Чл.41 Изборите се извършват по избирателен закон със свободно, всеобщо, равно, пряко и тайно гласоподаване при пропорционално пресмятане на получените гласове. Гласоподаването става само с установената в избирателния закон избирателна книжка, издадена от общината по местожителството на избирателя, и то в самото местожителство. Председатели на изборни бюра при избиране на Обикновено и Великото народно събрание може да бъдат само съдии и адвокати. Чл.42 Избиратели са български граждани без разлика на пол, народност, вероизповедание, образование, занятие, имотно състояние, обществено положение и произхождение, навършили 19 години до три месеца преди произвеждане на избора, по избирателни списъци, окончателно приключени два месеца преди произвеждане избора. Избираеми са всички избиратели, навършили 25~годишна възраст. Поставените под запрещение и лишение от граждански и политически права не могат да бъдат избиратели и избираеми. Лица,които заемат държавна и общинска служба, освен министрите и професорите, за да бъдат избирани, трябва да подадат оставка и да напуснат службата най-късно 10 дни след определяне деня на изборите. Чл.43 Народните представители представляват не само своите избиратели, но и целия народ. Народните представители имат пълна свобода, според собственото си убеждение и съвест, да обсъждат всички въпроси, засягащи народа и републиката. Чл.44 Народното събрание заседава от 15 ноември до 15 април. То само изработва правилника за вътрешния си ред, определя своята работа и ваканцията си. При нужда председателят на републиката, по доклада на Министерския съвет, може да свика Народното събрание във всяко време на извънредна сесия. Чл.45 Веднага след откриването си Народното събрание, под председателството на най-стария народен представител, избира с тайно гласоподаване и с мнозинство от всички народни представители бюрото на Народното събрание. След като се избере бюрото на Народното събрание, народните представители полагат следната клетва: "Кълна се в името на народа и Народна република България да пазя и да браня конституцията и при изпълнение на дълга си в това Събрание, по разум и съвест, ще имам пред очи само общото благо на народа и отечеството. Заклех се." Чл.46 Народното събрание: Разглежда и гласува законите. Това си право то не може никому да прехвърли. Решава за свикване на Великото народно събрание, определя деня на изборите за него и дневния му ред. Решава допитване до народа и определя деня на произвеждането му. Обсъжда и гласува стопанския план на държавата. Решава и одобрява сключените от правителството междудържавни и търговски договори. Одобрява назначението на министрите от председателя на републиката и изказва недоверие на министрите. Решава за политическата и законодателна отговорност на министрите и ги предава на съд. Избира първите председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, от апелативните съдилища и измежду изтъкнатите членове на адвокатската колегия, с най-малко 20-годишна съдийска служба или адвокатска дейност. Дава амнистия. Опрощава или намалява несъбрани данъци и изостанали взимания на държавата. Чл.47 Без предварително съгласие на Народното събрание не може да бъде обявена война и да се сключи мир. Народното събрание решава да се обяви обща или частична мобилизация и да се обяви военно положение в страната или в част от нея, поради интерес на народната отбрана или обществения ред. За задълженията на гражданите и за правата на длъжностните лица при военно положение се изработва особен закон. Чл.48 Народното събрание единствено се произнася за правилността на изборите за народни представители. То проверява и утвърждава изборите най-късно в тримесечен срок от свикването му.
Чл.49 Законодателната инициатива принадлежи на правителството и на
народните Законопроектите, внесени от народните представители, трябва да бъдат подписани най-малко от една десета от всички народни представители. Чл.50 Народното събрание може да заседава, ако присъствуват повече от половината народни представители. То взема решенията си с обикновено мнозинство от присъствуващите народни представители, освен когато конституцията изисква друго мнозинство. Чл.51 Заседанията на Народното събрание са публични. Тайни заседания може да има само, когато то реши. Чл. 52 Народното събрание може и е длъжно да прави анкети по всички въпроси чрез особени комисии, включващи представители на всички парламентарни групи пропорционално, ако една-пета от народните представители поискат това. Всички органи на властта и частни лица са длъжни да дават сведения и да представят исканите от анкетните комисии книжа и документи. Чл.53 Всеки член на Народното събрание изказва свободно своето мнение и гласува по свое убеждение и съвест. Никой не може да иска от него сметка за изказаното мнение или да повдига за това срещу него преследване. Народните представители пет дни преди откриването на заседанието и през всичкото време, докато трае мандатът им, не могат да бъдат задържани, затваряни и съдени без съгласието на Народното събрание, а ако то не заседава - без съгласието на неговото бюро, и то само в случаите, когато се обвиняват в престъпление, за което наказателният закон предвижда най-тежките наказания. За политически престъпления народните представители не могат да бъдат съдени (Ръкоплескания от опозицията), задържани и затваряни, докато трае мандатът им (Възраженияот мнозинството). Чл.54 Народното събрание се разпуща след изтичане на мандата му или преди това, по решение на председателя на републиката, взето въз основа на доклад на Министерския съвет, но само в случай на война. Най-късно след изтичане два месеца от разпущането и три месеца от прекратяване на военните действия трябва да се произведат нови избори. Чл.55 Народните представители получават възнаграждения съгласно закона.
Глава 6 ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Чл.56 Великото народно събрание се свиква, за да избере председател на републиката, да измени конституцията или територията на републиката, както и да реши сключването на договори за федеративни или конфедеративни връзки с други държави. Чл.57 Великото народно събрание се състои от представители, избрани направо от народа. Числото на тия представители е равно на двойното число на представителите на обикновено Народно събрание, като се избират по двама души на всеки 25.000 жители. Чл.58 Великото народно събрание разглежда само ония въпроси, за които е било свикано, и веднага се разпуща, щом привърши работата си. Решенията си за изменението на конституцията и на територията на републиката, както и решенията за сключване на договори за федеративни връзки с други държави Великото народно събрание взема с мнозинство от две-трети от всички народни представители. Избирането на народни представители за Велико народно събрание става според избирателния закон. По отношение на Великото народно събрание се прилагат и членове 40, 41, 42, 43, 44, 45, 48, 53 и 55, отнасящи се до обикновеното Народно събрание.
Глава 7 ЗА ВЯРАТА
Чл.59 Народната вяра в републиката е православно-християнска от източно вероизповедание. Всички вероизповедания са напълно свободни, стига изпълнението на техните обреди да не нарушава съществуващите закони. По вероизповедни причини никой не може да се откаже от изпълнението на задълженията си по действуващите закони. Чл.60 Църквата е отделена от държавата и се управлява съобразно със своя устав.
Глава 8 ЗА ЗАКОНИТЕ
Чл.61 Народната република се управлява точно според законите, които се издават и обнародват по начина, показан в конституцията. Чл.62 Нито един закон не може да се издаде, допълни, измени или отмени, докато не се обсъди и приеме от Народното събрание в три четения. Народното събрание тълкува истинския смисъл на законите. Правилниците и наредбите, които издава правителството, не могат да противоречат, нито да допълват издадените закони. Чл.63 Приетите от Народното събрание закони се представят на председателя на републиката за утвърждаване. Чл.64 След като се утвърди от председателя на републиката законът, в пълния му текст, се обнародва. С обнародването на закона трябва да се каже, че той е редовно приет от Наоодното събоание Никой закон няма сила и действие, докато не се обнародва. Законът влиза в сила най-рано три дни след обнародването му. Чл.65 Правителството взима потребните мерки и разпорежда да се постави всеки закон в действие. Всяко забавяне в това отношение влече наказателна отговорност на министрите. Чл.66 Издаване на закон с обратна сила е забранено.
Глава 9 МЕСТНИ ОРГАНИ И ВЛАСТИ
Чл.67 Окръзите и общините се управляват върху началата на самоуправлението от избрани окръжни и общински съвети. Особен закон урежда устройството и избирането на съветите, а самите избори се извършват според член 41 от конституцията. Избиратели и избираеми за окръжни и общински съветници са всички български граждани, съгласно чл.42 от конституцията.
Глава 10 СЪД И ПРОКУРАТУРА
Чл.68 Съдилищата и прокурорите при тях прилагат законите точно и еднакво към всички граждани. Съдиите и прокурорите са несменяеми и независими при правораздаването. (Ръкоплескания от опозицията). Те произнасят присъдите и решенията си в името на Народна република България. Несменяемостта на съдиите и прокурорите се урежда със закона за устройството на съдилищата. Чл.69 В правораздаването участвуват и съдебни заседатели. Случаите и редът на това участие се определят от особен закон. Чл.70 Върховният съдебен съвет представя за назначаване, повишаване и уволняване всички съдии и прокурори, съгласно закона за устройството на съдилищата. Той се състои от шест члена, избрани от Народното събрание, двама члена посочени от председателя на републиката, един професор, избран от юридическия факултет при Софийския университет, трима представители на Съюза на съдиите и трима представители на Съюза на адвокатите. Членовете на Върховния съдебен съвет се назначават с указ. Министърът на Правосъдието е по право член и председател на Върховния съдебен съвет. Чл.71 Устройството на съдилищата, условията за реда на назначаването на съдиите и прокурорите, тяхното повишение, преместване и уволнение се уреждат от закона за устройството на съдилищата. Не могат да се създават изключителни съдилища или следствени комисии под никакъв предлог и под каквото и да е наименование (Ръкоплескания от опозицията). Чл.72 Върховният касационен съд в общо събрание на всичките си членове е компетентен да се произнася кой закон е противен на конституцията и да постановява неприлагането му (Ръкоплескания от опозицията). Върховният касационен съд може да бъде сезиран с искане да се произнесе по алинея първа: от министъра на Правосъдието, от Върховния административен съд, от всяко отделение на Върховния касационен и Върховния административен съд, от отделенията на апелативните съдилища, от общите събрания на областните съдилища и от всеки пряко заинтересуван гражданин (Ръкоплескания от опозицията). Чл.73 Учредява се съдебна милиция, която е в подчинение и разпореждане на министъра на Правосъдието. Особен закон урежда нейните функции и задължения.
Глава 11 ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИМОТИ
Чл.74 Държавните имоти принадлежат на Народната република България и могат да се използуват само за държавни и обществени нужди. Начинът, по който ще се използуват, отстъпват и залагат тия имоти, както и разпорежданията с приходите от тях, се определя сособен закон. Глава 12 ЗА ГРАЖДАНИТЕ НА НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл.75 Всички родени в България, които не са приели друго поданство, също и ония, които са родени другаде от родители български поданици, са поданици на Народната република България. Чл.7б Чужденци могат да приемат българско поданство според правилата на особения закон. Чл.77 Всеки поданик на Народната република може да се откаже от българското си поданство само съобразно закона, и то след като е отслужил военната си повинност и изпълнил другите си задължения към държавата. Чл.78 Титли за благородство и други подобни отличия не съществуват и не се признават в Народната република България (Ръкоплескания от опозицията). Чл.79 Само българските поданици могат да заемат държавна, обществена и военна служба (Ръкоплескания от опозицията). Чуждите поданици могат да се приемат на служба само с разрешение на Народното събрание. Чл.80 С политически права се ползуват само гражданите на Народна република България, а с граждански права се ползуват всички живущи в границите на България, съобразно с действуващите закони. Чл.81 Законите за благоустройството и полицейските закони са еднакво задължителни за всички, които живеят в Народна република България. Чл.82 Всички недвижими, имоти, които се намират в границите на Народната република, макар и да са собственост на чужденци, се уреждат от българските закони. Чл.8З За всички други случаи положението на чужденците се урежда от особен закон.
Глава 13 ЗА СОБСТВЕНОСТТА
Чл.84 Частната собственост е неприкосновена (Ръкоплескания от опозицията. Възражения от мнозинството) . Чл.85 Правото на наследяване на частната собственост е неограничено. Чл.86 Принудително отстъпване на имот и ограничение на правото на собственост могат да стават само заради държавна и обществена нужда, и то срещу справедливо и предварително заплащане или замяна. Начините за това се уреждат със специален закон. Чл.87 Принадлежат на държавата всички подземни природни богатства, чието стопанисване се налага от държазна и обществена нужда. Държавна собственост са също така железопътните и въздушните съобщения, пощите, телеграфите, телефоните и радиоразпръскването. Чл.88 Частните земи и гори принадлежат на тези, които ги обработват или ги използуват за прехрана . Законът определя случаите, при които неземеделците и негоряните могат да притежават земи и гори, както и размера на същите. Независимо от начина на обработването и използуването им, частните земи и гори, в размер определен от особен закон, не могат да бъдат отчуждавани по член 86 от конституцията, освен за държавни съобщителни средства.
Глава 14 ЗА ДАНЪЦИТЕ, БЮДЖЕТА И ДЪРЖАВНИТЕ ЗЕМИ
Чл.89 Всички граждани на Народната република България, без никакво изключение, са длъжни според стопанската си мощ, да плащат определените от законите данъци прогресивно и берии. Никакви плащания с повинности не могат да се налагат на гражданите, освен чрез закон. Чл.90 Бюджетът на държавата се разглежда и одобрява от Народното събрание член по член. Законът за бюджета може да съдържа само нареждания от финансово естество. За съставянето на бюджета и за внасянето за разглеждане и одобрение от Народното събрание, както и за отчитане по упражнението му, се изработва особен закон. Чл.91 Народното събрание разглежда и одобрява закона за упражнението на бюджета, след като получи отчета на Върховната сметна палата. То може да натоварва Върховната сметна палата с анкети по приходите и разходите на държавата, както и по състоянието на държавното съкровище и държавните стопанства. Чл.92 Държавни заеми се сключват с одобрението на Народното събрание.
Глава 15 ОБЩЕСТВЕНО И СТОПАНСКО УСТРОЙСТВО
Чл.93 Външната и вътрешна търговия са свободни (Ръкоплескания от опозицията). Държавата направлява търговския обмен с чужбина или вътре в страната, съобразно с интересите на общото народно стопанство (Ръкоплескания от опозицията). Държавата може да запази за себе си изключително правото да търгува с всичко, което има съществено значение за народното стопанство, за народното здраве и за сигурността на страната. Чл.94 Забранява се образуването и съществуването на частни монополни организации (Ръкоплескания от опозицията. Възражения от мнозинството). Чл.95 Държавата дава насока на стопанския живот в стопанското развитие на страната чрез особен стопански план. С него държавата обединява усилията на всички свои граждани и поставя в хармония дейността на държавните учреждения, на кооперативните предприятия и на частния стопански почин с оглед на общия интерес за повдигане на народното благосъстояние. Държавата насърчава и подпомага кооперативните сдружения и всички полезни инициативи (Ръкоплескания от опозицията) в стопанската област. Чл.9б Трудът в Народна република България е свободен и е основен, обществено-стопански фактор. Физическият и умствен труд, творческите и организаторски способности на физическите и умствени работници се ползуват с особена закрила на държавата. Държавата насърчава професионалните сдружения на трудещите, те имат право на стачка (Продължителни ръкоплескания от опозицията). Задължително прикрепване към стопанство, фабрики, работилници и учреждения не се допуска. В Народна република България за работниците в индустриалните големи предприятия се гарантират: максимален работен ден, минимална месечна заплата, достатъчна да се осигури на работника и семейството му добър и достоен живот, определена едновременна непрекъсната седмична почивка, определен платен годишен отпуск, както и всички други права, установени в законите. Забранено е използуването на детския труд в производството.
Глава 16 ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
Чл.97 Всички граждани са равни пред закона (Ръкоплескания от опозицията). Не се признават никакви привилегии, основани на народността, произхода, вярата или имотното състояние. Нито със закони, нито с приложението им преимущества за никого не могат да се създават (Ръкоплескания от опозицията). Всяка проповед на расова, религиозна или национална ненавист се наказва от закона. Чл.98 Бракът се урежда с особен закон. Той е основата на семейния живот за запазване и увеличаване на народа и се ползува с особено покровителство на закона. Задачата на държавата е да запазва, да оздравява и социално да насърчава семейството. Жената има еднакви права с мъжа. Чл.99 Възпитанието на децата е върховна длъжност и естествено право на родителите (Ръкоплескания от опозицията). Държавата покровителствува наравно детето с майката. Чл.100 На всички граждани се обезпечава пълна свобода на съвестта, изповеданието и на убежденията (Ръкоплескания от опозицията). Чл.101 Всички граждани имат еднакво право на образование. Образованието е свободно и демократично (Ръкоплескания от опозицията). Първоначалното и прогимназиално образование са. задължителни и безплатни. Училищата са държавни. Частни училища могат да съществуват само с разрешение на държавата и под неин контрол. Образованието се урежда с особен закон за народната просвета. Чл.102 Държавата е длъжна да се грижи за развитието на науката, изкуствата и общата култура на народа, като подпомага проявилите се в тези области. Чл.10З Държавата се грижи за народното здраве, като урежда и ръководи нужните служби и институти, разпространява здравна просвета сред народа и полага особени грижи за телесното възпитание на младежта. Чл.104 Държавата е длъжна да създава възможност на всеки гражданин свободно да се труди според неговите сили, способности и занятие (Ръкоплескания от опозицията). Чл.105 Гражданите имат право на пенсия и помощ в случай на болест, инвалидност и старост. Това право държавата обезпечава с общи осигуровки и достъпна медицинска помощ. Чл.106 Личността е свободна и неприкосновена (Ръкоплескания от опозицията). Никой не може да бъде задържан повече от 24 часа без постановление на съда (Ръкоплескания от опозицията). Наказания могат да се налагат само за деяния, които преди извършването им са обявени за престъпни, и въз основа на съществуващите закони (Ръкоплескания от опозицията). Наказанията са лични и съответни на престъпленията. Те трябва да целят, освен наказанието, и превъзпитанието на престъпника, особено на непълнолетния. Наказания за престъпни деяния се налагат само от съдилищата. Всеки гражданин има право на защита пред всички съдебни и административни власти. Чл.107 Всички български поданици, които се намират в чужбина, се ползуват от закрилата на държавата. В Народна република България чуждите поданици се ползуват с право на убежище, когато са преследвани по политически и верски причини. Чл.108 Гражданите избират свободно своето местожителство (Ръкоплескания от опозицията). Жилището е неприкосновено (Ръкоплескания от опозицията). Никой не може да влезе в чуждо жилище или помещение, нито да извършва претърсване, против волята на собственика, без предвиденото от закона решение на съда. Претърсванията нощно време от 20 до 7 часа са забранени (Ръкоплескания от опозицията), освен в случай на заварено престъпление (Ръкоплескания от опозицията). Всяко претърсване става само в присъствието на двама граждани и представител на общината (Ръкоплескания от опозицията).
Чл.109 Тайната на писмата и другите съобщителни средства е запазена и Нарушителите се наказват по закона. Чл.110 Българските граждани могат свободно и без предварително разрешение и уведомение да образуват всякакви дружества, организации и сдружения, стига само те да не противоречат на конституцията (Ръкоплескания от опозицията). Чл.111 Гражданите на Народна република България са свободни да изказват своите мнения, убеждения и преценки. Държавата гарантира свободата на слово, събрания, печат, сдружаване, съвест -и вероизповедание (Ръкоплескания от опозицията). Чл.112 Гражданите на Народна република България имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания, за да обсъждат всякакви въпроси, без да искат предварително разрешение (Ръкоплескания от опозицията. Възражение от мнозинството. Събранията вън от зданията, под открито небе, се съобразяват със закона. Всяко смущение, нападение и разтуряне на събрания, манифестации и религиозни служби и шествия е престъпно и се наказва (Ръкоплескания от опозицията). Чл.113 Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуска и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печатарите (Ръкоплескания от опозицията). Когато писателят е познат и живее в републиката, издателят, печатарът и раздавачът няма да се преследват. Престъпленията по печата се съдят по общия наказтелен закон от общите съдилища (Ръкоплескания от опозицията). Всякакви пречки при ползуването на хартия, печатане, издаване и разпространение на печатни произведения се наказват (Ръкоплескания от зпозицията). Чл.114 Гражданите имат право да подават пично или групово молби, тъжби и петиции до и против органите на държавната власт. Засегнатите граждани имат право дз преследват съдебно служебните лица за провинение и злоупотреба с атаст, както и на обезщетение от държавата и виновните служебни лица за причинените им от това вреди (Ръкоплескания от опозицията). Чл.115 Защитата на отечеството е върховен дълг и висша чест за всеки български гражданин. Военната служба и трудовата повинност са задължителни за всеки гражданин според зсобените закони (Ръкоплескания от опозицията).
Предателството към отечеството е най-тежкото престъпление към
народа Особен закон определя кои престъпления, извършени от военни лица на действителна служба, се съдят от военни съдилища (Ръкоплескания от опозицията). Чл.116 Наказание със смърт не се допуска (Ръкоплескания от опозицията). Мъчения и задържане в помещение, които не са предварително предназначени от закона за целта и при условия вредни за телесното и душевното здраве, се забраняват (Ръкоплескания от опозицията). Преследванията за деяния против тази наредба, както и деяния при и по повод на избори и допитване до народа не се погасяват с давност (Ръкоплескания от опозицията), деянията не могат да се амнистират, а осъдените не могат да се помилват (Ръкоплескания от опозицията). Конфискуване на имот се забранява (Ръкоплескания от опозицията). Чл.117 За всяко действие, извършено от органи, установени от конституцията, както и от всички длъжностни и частни лица с цел да отнемат напълно или от части установените от конституцията права на: свобода на словото, печата, събранията, митингите, манифестациите и правото на свободно организиране, първите отговарят наказателно пред държавния съд, а вторите - пред общите съдилища по предвиден в особен закон наказателен ред. Особен закон ще определи престъпните деяния и наказанията.
Глава 17 ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, СТОЛИЦА
Чл.118 Гербът на Народната република е златен лъв на тъмно червено поле. Чл.119 На държавния печат е изобразен държавният герб. Чл.120 Знамето на Народната република е трицветно: бял, зелен и червен цветове, поставени водоравно. Чл.121 Столицата на Народна република България е София (Ръкоплескания от опозицията).
Глава 18 ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА
Чл.122 Предложенията за изменение на конституцията стават по същия начин, който е предвиден за издаване на законите. Чл.123 Посочените в горния член предложения се считат приети, ако за тях гласуват повече от две-трети от всички народни представители. Чл.124 За разглеждане на приетите според чл.123 предложения се свиква Велико Народно събрание, което с мнозинство от две-трети от всички народни представители решава въпросите, които се отнасят до изменението на конституцията.
НИКОЛА ПЕТКОВ: Всички тия, които злословиха, че БЗНС няма проект за конституция, че се задоволява само с отрицателна критика, ще се убедят, че БЗНС е изработил един проект за конституция, в основата на който са легнали най-демократичните принципи, принципите на народовластническата идеология (Ръкоплескания от опозицията), а именно - пълен народен суверенитет, абсолютна свобода, политически права и свободи за българските граждани, с които се ползуват днес гражданите на истинските демократични страни.
(Из стенографския дневник на Петото Велико Народно Събрание; 7б-то заседание, Четвъртък, 29 Май 1947 г.)
В заключение на разискванията по проекта за конституция, Никола Петков заявява убедено: "Целта на правителствения проект е създаване и укрепване на така наречената тоталитарна система, системата на еднопартийното управление, чрез диктатурата на правителствената партия в Парламента. Средствата са: премахване принципа на разделение на властите, подчинение на избирателната и съдебна власт чрез членове 40, 59 и 61 от проекта, постепенното премахване на частната собственост и наследяването и липса на гаранция за политическите права и свободи на гражданите". "Проектът за конституция на БЗНС има за цел да издигне авторитетът на основния закон в държавата - конституцията, която е поставена над всички власти, органи, личности, домогвания и само в рамките на който закон могат и трябва да се развиват, защищават и прокарват всички разисквания, идеи и реформи. Да се направи невъзможно беззаконното отклонение и преустановяване на конституцията от никого и в никакъв случай. Само конституция, създадена върху основата на политическата и икономическа свобода, върху равенството в правата, ще създаде "чистата и свята" република на най-големия идеалист, български революционер Васил Левски. Такава конституция е проектът на БЗНС". Проектът за конституция на опозицията всява ужас и вбесява до полуда московските храненици в България. Те са решили вече съдбата на Никола Петков и на БЗНС. В заседанието на Великото Народно събрание, състояло се на 5 юни 1947 г., става остра реплика между Никола Петков и Георги Димитров. Последният обвинява Никола Петков, че бил реакционер и служел на чужди интереси, провеждал чужди директиви. Никола Петков му отговаря по следния начин: "Ако беше вярно това, вие нямаше от Москва да ми пишете писмо и да ме молите да остана в ОФ. Ако съм бил такъв реакционер, защо сте ми писали вие това писмо?" Георги Димитров го заплашва, че ще отиде в затвора. "Сега можете да си отмъстите - му отговаря Никола Петков, - но с това няма да постигнете нищо. Отмъщението не е управление. Това ще разберете вие най-добре. Вие ще видите, че с мъст не се управлява. И днес и утре ще се боря за свободата, и при вас, и при други. Ще се боря против всеки, който отнеме свободите на българския народ." "Вие разчитате на чужда помощ - му казва Георги Димитров. - Никой няма да ви спаси. Помнете това. Това е назидание на всички ваши колеги. Също и за Лулчев." Репликите на Никола Петков шибат като камшик. "Мен ми е чудно - отговаря той, - че вие се боите от един вестник и един човек. Само страхливите хора прибягват до насилие. И жалко, че вие сте изпаднали в страхливост. Двадесет крачки даже не можете да направите без агенти. Никакви заговорници няма. Това е най-голямото доказателство, че вие сте диктатори и че се боите. Не забравяйте, че няма да ги разколебаете (сочи опозицията). Вие ще се убедите, че няма да ги разколебаете, защото не се касае за един човек, а се касае за една позиция. Ще видим, кой получава директиви от вън. И това ще узнае един ден българският народ. БЗНС не е секция." КОМУНИСТИТЕ РАЗКРИВАТ КАРТИТЕ СИ Същия ден правителството изпраща чрез прокурора на Софийския областен съд писмо във Великото Народно събрание, с което се иска отнемане на депутатския имунитет и даване под съд на народния представител Никола Петков. Докладчик по изключването и даването под съд на Никола Петков е комунистът Владимир Димчев. От името на Земеделската парламентарна група взема думата Асен Стамболийски. Още преди влизането на депутатите на заседание комунистите Титко Черноколев и Георги Чанков, членове на политбюро, се опитват да сплашат Асен Стамболийски, че ще бъде арестуван и убит, ако не побърза да направи декларация в полза на БКП и ОФ. Вземайки думата, Асен Стамболийски заявява: "Аз се качвам на трибуната, за да ви кажа, че българският народ знае, че Никола Петков е невинен. И ако има някой да съди Никола Петков, това ще е българският народ, а не вие...." За да може читателят да си даде пълна сметка за обстановката, при която се развиват "дебатите", тук ще предадем бележките от Стенографския дневник на Великото. Народно Събрание, 80-то заседание, четвъртък 5 юни 1947 г. Заседанието е открито в 16 ч. и 5 мин. "В 16 ч. влиза в залата министър-председателят Георги Димитров, следван от членовете на правителството, посрещнати със ставане на крака и продължителни ръкоплескания от народните представители от мнозинството. В 16 ч. и 5 мин. в залата влиза временният председател на Народната република и председател на Великото Народно Събрание Васил Коларов, следван от членовете на бюрото, посрещнати със ставане на крака и продължителни ръкоплескания от народните представители от мнозинството. Председател Васил___Коларов: (Звъни) . Присъствуват нужното число народни представители. Обявявам заседанието за открито. Г-да народни представители! Постъпило е от прокурорския надзор при Софийския областен съд писмо до г-на председателя на Великото Народно Събрание под №6195, от 4 юни 1947 г. Моля г-на секретаря да прочете това писмо. Секретар Иван п. Димитров (зв) (Чете) До г-на председателя на Великото Народно Събрание. Тук. Уважаеми г-н председателю ! При съдебното дирене по делото срещу конспираторите от военната фашистка организация "Неутрален офицер" и при водене предварителното дирене срещу конспираторите от другата военна фашистка организация "Военен съюз", както и от делото срещу бившия народен представител Петър К. Коев и други, са събрани извънредно много данни, които по безспорен начин сочат, че главен вдъхновител, организатор и ръководител на всички тия конспирации е народният представител Никола Димитров Петков от гр. София." От опозицията: Това е лъжа! Петър Сърбински (зНП): Това не е вярно! От опозицията: Шантаж! Секретар Иван п. Димитров (зв): "От всички тия данни е видно, че Никола Д. Петков, заедно със свои близки сподвижници, е намерил в средите на реакционно настроени офицери лица, с помощта на които е готвил да извърши държавен преврат срещу народната власт с въоръжена сила. От материалите, с които разполага обвинението, ясно се вижда, че престъпната дейност на Никола Д. Петков почва още от времето на излизането му от Отечествения фронт и правителство от юли 1945 г. Тези материали показват също така ясно, че и сега Никола Д. Петков продължава усилено подготовката на държавен преврат, разчитайки, както се вижда, на усложнения в международната обстановка. Никола Д. Петков насочва главните си усилия към създаване във войската на нелегални организации и групи от прикрили се в нея реакционни офицери. Използувайки авторитета си на бивш министър, на водач на опозицията, обещавайки командни постове във войската и в държавното управление, той успява да склони и тласне към конспиративна дейност определен кръг сподвижници и да създаде организации и групи с фашистка идеология, които си поставят за цел събарянето чрез въоръжен преврат на установената на 9 септември 1944 г. народна власт. За тази цел Никола Д. Петков е влязъл във връзка и е потърсил съдействието на хора от терористическите групи на Иван Михайлов. (Смях сред опозицията). "Така, в процеса срещу военно-фашистката превратаджийска организация "Неутрален офицер" главният ръководител на тая организация о.з.генерал Иван Константинов Попов, генерал-щабен офицер, бивш началник на Военната академия, предан агент на цар Борис и Хитлер, върху съвестта на когото тежат много престъпления, включително убийството на 22 партизани и който изцяло признава своята престъпна дейност като водач на конспирацията "Неутрален офицер”, обяснява, че Никола Д. Петков го е подготвил за конспирацията (го е накарал да създаде тая нелегална военна организация с цел да извършат чрез нея преврат, като му обещал да го направи началник-щаба на юйската. Генерал Иван Попов в показанията си дословно казва: "Аз станах жертва на доверието, което имах към Никола Д. Петков и на отношенията му към мене." В същия процес е точно установено, че Никола Д. Петков поддържа връзки с ръководството на тая фашистка организация по няколко линии: а) чрез полковниците Марко Иванов и Борис Гергов с генерал Иван К. Попов и майор Рачо Станимиров, б) чрез своето доверено лице госпожица Невяна Любенова Розева със същия генерал Попов. в) чрез своя най-близък сътрудник - бившият народен представител Петър Константинов Коев - с престъпната дейност на когото почитаемото Велико Народно Събрание се занима, сне депутатския му имунитет и Петър Коев е призован да отговаря за нея пред съда - с подполковник Стефан Аврамов, а чрез него и с подполковниците Смолянов и Жечев, от ръководството на "Неутрален офицер". Сам Петър К. Коев в показанията си обяснява, че по дълг е сподялял с Никола Д. Петков всичките си добити впечатления, мнения и заключения от тия срещи, че му е докладвал за всички разговори, които води с представителите на "Неутрален офицер" подполковник Стефан Аврамов и др. - и че Никола Д. Петков му е нареждал да продължава тия свои връзки и е давал напътствия; г) лично Никола Петков със срещите си с генерал Иван Попов. От следствието по другата военно-фашистка организация "Военен съюз" се точно установява, че: а) полковник Марко Иванов, по негови собствени признания е започнал образуването на конспиративната фашистка организация "Военен съюз" по инструкции от Никола Д. Петков; б) Никола Д. Петков е давал инструкции на главния организатор на тоя съюз полковник Марко Иванов по работите на същия съюз; полковник Марко Иванов е давал статии неподписани, които Никола Д. Петков е преглеждал и помествал във в. "Народно земеделско знаме". в) полковник Марко Иванов завежда при Никола Д. Петков станалия в последствие активен организатор на "Военния съюз", полковник Борис Гергов "за да му вдъхне достатъчно вяра за работа", както обяснява самият полковник Гергов. г) Никола Д. Петков заедно с полковниците Марко Иванов и Борис Гергов, а също така и с главния ръководител на "Военния съюз" генерал Кирил Станчев, е установил задачите на тоя съюз: "Да се събори властта на Отечествения фронт чрез преврат и опозицията начело с него - Никола Д. Петков - да поеме управлението." Подготвяйки държавен преврат, Никола Д. Петков със своите сподвижници е съставил и списък на бъдещия кабинет, като на генерал Кирил Станчев той е определил поста министър на вътрешните работи. И в двете дела е съвършено точно изяснено, че Никола Д. Петков е създал специална "военна секция" със задача да търси, привлича, организира и ръководи реакционно и профашистки настроени действуващи и запасни офицери с оглед на главната цел - сваляне народната власт с въоръжена сила. Събран е обилен, изобличителен материал, който прокурорският надзор ще изнесе в делото срещу Никола Д. Петков. От съвкупната оценка на тоя материал се идва до непоколебимото заключение, че образуването и дейността на фашистките военно-превратаджииски организации е резултат на активната противодържавна работа на Никола Д. Петков и негови сподвижници. С това се обяснява и обстоятелството, че след излизането му в опозиция, използувайки наличието на пълна свобода за политическа работа, Никола Д. Петков отпочва широка пропагандна дейност чрез печат, събрания, агитации и др. за обединение и организиране на всички реакционни и профашистки сили за борба с всички средства срещу установената народна власт. (Възражения от опозицията). Неговият печатен орган се превръща в трибуна на тези реакционни и профашистки сили. Към събрания обвинителен материал има много статии във вестника му, писани от него или други лица, някои от които са инкриминирани, а други също следва да бъдат инкриминирани. По такъв начин всички доказателства, събрани до сега, с необходимата съдебна достоверност, установяват, че Никола Д. Петков е създал съзнателно и преднамерено организация, която си е поставила за цел събарянето чрез въоръжен преврат на установената у нас на 9 септември 1944 г. власт. Тая престъпна дейност се преследва и наказва по чл. 1, алинея първа, от наредбата-закон за защита на народната власт, във връзка с чл. 51 от наказателния закон, членове 5 и 6 от наредбата-закон за защита на народната власт, всеки от които предвижда най-тежкото наказание. За да може съдебната власт да привлече под следствие и съд това лице, при положение, че то е народен представител и че Великото Народно Събрание е в сесия, необходимо е, съгласно членове 99 и 100 от правилника за вътрешния ред на Великото Народно Събрание, разрешение. Като прилагам към настоящото писмо една част от обвинителния материал, моля, г-н председателю, сезирайте почитаемото Велико народно събрание с това мое искане: да даде разрешение за задържане и съдене на народния представител Никола Димитров Петков от гр. София. Приложения: н.о.х. №623/1946 г., 6-то наказателно отделение на Софийския областен съд; едно досие с обвинителен акт против Петър К. Коев с препис от показанията на същия и с показанията на полковниците Марко Иванов и Борис Гергов и три досиета със статии: едното със статия на Никола Д. Петков, другото със статии от в. "Народно земеделско знаме" и трето със статии на полковник Марко Иванов, които след послужване, моля да ми бъдат върнати. Прокурор: (п) Н. Стойков." Председател Васил Коларов: Г-да народни представители! Съгласно чл. 100 от правилника за вътрешния ред на Великото народно събрание, книжата по искането на прокурора следва да се изпратят веднага без разискване в комисията по Министерството на правосъдието, за да се произнесе, дали има основание да бъде уважено това искане на прокурорския надзор. Едновременно с това Великото народно събрание е, което определя срока, в който комисията трябва да представи своето заключение на Народното събрание. Предвид особената важност на това искане и неговата спешност, председателството предлага, щото комисията по Министерството на правосъдието да се събере веднага... От опозицията: Ей-й-й! Председател Васил Коларов:.. и в течение на настоящото заседание да представи своето заключение. От опозицията: Няма нужда, няма нужда! Председател Васил Коларов: (Звъни). Ако комисията, като разгледа делото срещне трудност и дойде до заключение, че трябва да бъде продължен срокът, може да се обърне към Великото народно събрание за продължаване на този срок. (Възражения от опозицията). Ще поставя на гласуване това предложение. Моля, които са съгласни с него, да вдигнат ръка. Мнозинство. Събранието приема. (Ръкоплескания от мнозинството. Възражения от опозицията). Заседанията продължават след кратка пауза. Председател_Васил Коларов: (Звъни). Заседанието продължава. Има думата докладчикът на комисията по Министерството на правосъдието. Докладчик Владимир Димчев (к): Г-да народни представители и представителки! Трябва предварително да изтъкна две неща. Тогава, когато се сне имунитетът на Петър Коев, Никола Петков излезе със статията "Парламентарната гилотина", от м. февруари т.г. С тази статия той искаше да изкара, че Великото народно събрание се движи по едно партийно разрешение на въпроса. Но трябва да ви заявя, че в Софийския областен съд вече има образувано дело срещу народния представител Петър Костадинов Коев, връчен му е обвинителният акт и делото е насрочено, ако се не лъжа, през този-месец. В това дело е събран много изобличителен материал за престъпната дейност на бившия депутат Петър Костадинов Коев. Един от опозицията: Той и сега е депутат. Докладчик Владимир Димчев (к) : Неговият имунитет е снет, той е задържан под стража и утре ще бъде осъден и лишен от права. (Възражения от опозицията). Петър Анастасов (сЛ): Разбра се! Димчев: Когато се внася въпросът за народния представител Никола Д. Петков, чух да се казва: "Вие искате да ударите опозицията като партия, като организация". Трябва да бъдат разяснени, тези тъй да се каже, кестерме приказки. Ако ние искаме да унищожаваме една организация, има достатъчно много материал, за да бъде тя ударена. Вие виждате, че г-н прокурорът в своето писмо изрично казва: "От всички тия данни е видно, че Никола Д. Петков, заедно със свои близки сподвижници..." Обаче г-н прокурорът отправя искането си до Великото народно събрание само по отношение на Никола Д. Петков... Един от опозицията: Засега! Докладчик Владимир Димчев (к) ... който се явява в дъното на двете конспиративни фашистки военни организации, който се явява вдъхновителят на престъпната дейност на тия две организации. Рангел Даскалов (зНП): Това не е вярно. Докладчик Владимир Димчев (к): Отправиха се преди малко упреци, как може да се намери прокурор, който да извърши това. (Към опозицията). Аз ще ви кажа, че ако прегледате обвинителния матерал, натрупан във всички дела и преписки, които са дадени тук, вие ще видите, че действително нито един юрист, каквито имате 20 човека, ако иска да има правна съвест, не може да отговори, освен че действително Никола Д. Петков е обнаружил престъпната дейност, която се цитира в писмото на |г-н прокурора.. Петър Анастасов(сЛ): Кога успяха за един час да прегледат този материал? Председател Васил Коларов: (Звъни). Докладчик Владимир Димчев (к): Ще видите колко скоро сме го прегледали. Г-н прокурорът при Софийския областен съд иска разрешение за снемане имунитета на Никола Д. Петков, задържането му под стража и отдаването му под следствие и съд по казаните текстове. Прокурорът иска разрешение, първо, защото Никола Петков е облечен в една неприкосновеност и, второ, защото за деянията, по които иска да обвини Никола Петков, се предвиждат най-тежките наказания по нашите наказателни закони. Както е предвидено в членовете 99 и 100 от правилника за вътрешния ред на Великото народно събрание, в такъв случай трябва да се вземе разрешението на Великото народно събрание. Преди това обаче комисията по Министерството на правосъдието трябва да се занимае с въпроса, за да види има ли достатъчно основания да се уважи искането на прокурора, или пък ще следва да го остави без последствие. Петър Анастасов (сЛ): Имате ли кураж? Докладчик Владимир Димчев (к) :Данните, които ни се представят, са от делото на военната фашистка организация "Неутрален офицер", и по другата военно-фашистка организация "Военен съюз". Представени са и маса други писмени доказателства и много и много от вестниците на Никола Д. Петков... Един от опозицията: Колко вестници? Докладчик Владимир Димчев (к): Цели две папки, в които се привеждат ония статии, с които се създава една психологическа предпоставка, за да могат да се впрегнат в тази конспиративна дейност лековерни, неподготвени и неузрели офицери. (Възражения от опозицията). Комисията разгледа представените материали и намери за основателно твърдението на г-н прокурора, какво Никола Петков е използувал своето положение на бивш министър, на шеф на опозицията и на лице, изтъкнато от вътрешната и международната реакция, което се готви и изтъква от тази реакция за бъдещ министър-председател... (Възражения от опозицията). Един от опозицията: Той ще бъде такъв на български народ. Министър Антон Югов: Ще почакате малко! Титко Чернркрлев (к): Когато си видите ушите, тогава ще бъде! Министър Антон_Ю гов: Гладна кокошка просо сънува! Друг от опозицията: Дайте да се произведат свободни избори и ще стане министър-председател. (Глъчка). Председател Васил Коларов: (Звъни). Докладчик Владимир Димчев (к) : ... и че това негово особено положение му е давало възможността лесно и леко да повлиява със своя авторитет за създаването на тия конспирации Един от опозицията: Значи, признавате, че има авторитет. Друг от опозицията : Сега правите авторитета му още по- голям. Докладчик Владимир Димчев (к): Г-да народни представители! Никога в нашата и чуждата политическа история една военна организация не може сама да проведе един замислен политически и държавен преврат. Винаги военните са се уповавали на известни групи, на известни политически организации или най-малкото на известни общественици, към които се прилепват и чийто авторитет искат да използуват. Вие си спомняте преврата на 9 юни 1923 г. Преди да бъде извършен деветоюнският преврат, нашите превратаджийски елементи с печат, със събрания, с организации подготвиха общественото мнение против Земеделския съюз. И в това число начело на тази кампания стоеше Кръстю Пастухов. (Ръкоплескания от мнозинството. Силни възражения от опозицията). Петър Анастасов (сЛ): Това не е вярно! Това не е вярно. Докладчик Владимир Димчев (к): Поставя се въпросът какво предвижда чл. 1 от закона за защита на народната власт? Той гласи: "Който в страната или в чужбина образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел събарянето, подравянето или отслабването на установената власт в държавата чрез преврат, бунт, метеж, терористически действия или общоопасно престъпления се наказва с най-тежкото наказание - смърт или доживотен затвор.Следователно съвършено основателно г-н прокурорът изпраща това писмо и иска нашето разрешение. Голословно ли е обвинението на г-н прокурора? Необосновано ли г-н прокурорът праща това писмо? Един от опозицията: По заповед от партията! Докладчик Владимир Димчев (к): Не г-да народни представители! Писмото на прокурора е подкрепено с маса обвинителен материал. Най-напред вие имате делото по конспиративната организация "Неутрален офицер" №б23 от 1946 г. на 6-то наказателно отделение при Софийския областен съд, по което са подсъдими три групи от 27 човека. По чл.1, алинея първа, от закона за защита на народната власт те бяха обвинени, че са създали конспиративна организация и са се готвили да извършат държавен преврат. Имаше и второ едно обвинение - за предателство - че те са искали да вършат предателство в смисъл, че ако евентуално избухне война срещу България те да използуват положението и да предадат войскови части на неприятеля. С изключение на четирима, които бяха оправдани, всички останали бяха осъдени съгласно обвинителния акт. Тази присъда влезе в законна сила. Те направиха признания и в своите писмени отговори при предварителното дирене, направиха признания и пред съда за своята вина на по 39-40-50 страници на пишеша машина, предадени, предадени накратко, защото в съда няма стенографи. В признанията си те излагат своите обяснения как са затънали в тази организация, изказват своите съжаления и просят снизхождение. Един от опозицията: Каквото им диктуваха, това писаха! Докладчик Владимир Димчев (к): Трябвя да ви уверя, г-да народни представители, че по представените данни се изказаха в комисията 11 човека. Всички имахме съзнанието, че задачата, която ни е поставена, е много важна и съществена. В комисията имаше представители и на опозицията, не членове на комисията, но членове на тяхната група. Те видяха с каква сериозност, с какво спокойствие, с какво хладнокръвие и с каква пълна обективност се разгледаха там представените данни. Не ние ще съдим. Ние имаме задачата само да се произнесем, намираме ли достатъчно основателно искането на прокурора, има ли достатъчно данни в подкрепа на неговото искане. Само това е нашата задача като комисия. Ние прегледахме представените данни не с едно партийно предубеждение. От опозицията: Ей-й-й! Един от опозицията: Няма кой да ви вярва! Докладчик Владимир Димчев (к): а както ви казах, обективно и със спокойствие. След малко аз ще почна да ви чета обвинителните материали и вие ще ги чуете. Един от мнозинството: Те (сочи опозицията) ги знаят предварително. Докладчик Владимир Димчев (к) : Безспорно е обстоятелството, фактът, че и по двете конспиративни организации "Неутрален офицер" и "Военен съюз", имаме две присъди, издадени от законно установени съдилища, при пълна свобода за представяне на доказателства. Тия присъди влязоха в законна сила. Димитър Цветков трябва да каже на своите другари, че щом като една присъда влезе в законна сила, съгласно нашите закони, тази присъда е правилно издадена, съгласно данните. (Възражения от опозицията). Един от опозицията: Фашистките присъди правилни ли са? Петър Анастасов (сЛ): Червени Фашисти! Докладчик Владимир Димчев (к): Искате да кажете, че сега съдът е фашистки! Димитър Котев (к): Крясъците на свраките издават само паника! Това не е кураж! Докладчик Владимир Димчев (к)...било по насилствен, било по някакъв друг начин. (Възражения от опозицията). Само хора, които се отнасят крайно леко и съвършено недобросъвестно към известен съдебен материал, без да са го погледнали, могат да крякат тъй, както крякат господата от опозицията. Всеки празник, ако вземе и чете тези показания, ще има интуицията, че действително тук се разказват работи, които са съвършено верни. (Възражения от опозицията). Докладчик Владимир Димчев (к): От така разглеждания материал не може да остане никакво съмнение, че издадените присъди по двете дела са правилно издадени и съобразени с данните по делата. Подсъдимите не само признават своята вина, те разкриват своите вдъхновители - тези, които са ги тикнали, които са ги психологически подготвяли за възприемане идеята за конспирация и действия с въоръжен преврат против властта и които са ги тикнали именно по този престъпен път. Мнозина от подсъдимите правят признание, че са били повлияни от това, което са чели във в.в. "Народно земеделско знаме" и "Свободен народ", и от това, което им е говорено. И ако ние искаме правилно да преценим този обвинителен материал, статиите, които са ни пратени от г-н прокурора, ние не можем да ги вземем откъснато сами по себе си. Тези статии ние трябва да ги вземем във връзка с целокупната дейност на фашистките организации, с целокупната дейност на Никола Д. Петков и на неговите сподвижници, с онези съвети, които са давани на ухо в интимен кръг, за да можем да разберем как действително тия статии са могли да подготвят хората да се преклонят пред желанията на Никола Петков за влизане в тези конспирации. Ние правистите, знаем, че ако един човек е взел решение да извърши убийство, обаче у него има още колебание, неговата воля още не е оформена достатъчно и отиде при един свой приятел, който е авторитет, извънредно силен авторитет за него, изложи му своите намерения и желания и този негов авторитет с няколко думи закалява неговата воля, оформява неговото желание, неговата престъпна мисъл и той извършва престъплението, тогава, по силата на чл. 51 от наказателния закон той се съди като съучастник в извършеното престъпление, той е интелектуалният подбудител, защото той със своята дейност оформява престъпната воля на този човек. Има колебаещи се офицери, има офицери, като Гергов и други, които се колебаят. И понеже другите офицери, които са в тази организация, не могат да оформят тяхната воля, те биват водени при Никола Д. Петков и след като са били в кабинета му, те вече излизат успокоени, вдъхновени, както казват някои от тях, за идеята на конспирацията и на идеята за преврата. Прав ли е г-н прокурорът, когато казва, че съгласно чл.1, алинея първа, от закона за защита на народната власт, във връзка с чл. 51 от наказателния закон трябва да отговаря Никола Д. Петков? Разбира се, че е прав. Един от опозицията: Излишно е да държите тук обвинителна реч. Докладчик Владимир Димчев (к): Сега минавам към показанията на Петър Жечев. Петър Жечев е дал показания, които, макар и частично схванати при съдебно дирене, се съдържат в стр. 53 до 83, цели 30 страници на пишеща машина по протокола на областния съд. Ще скицирам само най-съществените негови изявления. Който иска, може да ги провери. Одеве подпредседателят на комисията ги чете от досието пред комисията. Аз ще ги чета по моите бележки, но мога да ги чета и от досието. От опозицията: Карай, карай! Докладчик Владимир Димчев (к): Признавам се напълно за виновен. Поиска да се ползува с паметни бележки. Петко Търпанов (сЛ): Ти забрави, че си докладчик на комисия, а не прокурор! Докладчик Владимир Димчев (к): Поддържа показанията си - става дума за показанията му на предварително разследване - и казва: "Длъжен съм да ви уверя, че показанията, които предстои да дам, са по-бързо плод на разкаяние, че те ще бъдат една изповед, в която ще целя да дам истината, каквато и да е тя. С тях "- показанията си -" няма да имам за цел да се оправдавам или пък да хвърлям вината върху когото и да било" -стр. 53 - "Член съм и съм един от организаторите на организацията "Неутрален офицер". След туй излага надълго и нашироко как у него се напластявало недоверие срещу ОФ власт и особено срещу комунистите. - "И когато реших да действувам, да проведа борбата, имах пред вид и съдействието, което опозицията ще окаже на нашата организация. Тази мисъл се закрепи още повечk |