СТАТИИ ОТ  ПЕТКОВ

Той издигна сам своя неразрушим паметник. Със своята пламен­на борба за демокрация, със своята огнена вяра в правдата и свободата. Почитайки заветите, които ни остави, ние даваме място на две негови статии по-случай деня, в който той се пожертва за свобода­та и независимостта на Отечеството. В тях той се очертава  като истински народен трибун.

ДЪЛГЪТ НА  РЕПУБЛИКАТА

Републиканската форма на управление е преди всичко доказателство за по-голяма политическа зрялост на народа. Тази зрялост следва да даде своите отражения, както във вътрешното управление на страната, така и във външно­политическото ръководство на държавата.

До сега външната политика на нашата държава се провеждаше под непосредственото влияние на властвуващата династия, която в съдбоносните за народа и държавата ни моменти винаги съумяваше да наложи своите външно­политически амбиции и интереси, които резко се различа­ваха от действителните интереси на българския народ.

Премахването на монархията освободи народа от нейното онекунство и предаде цялостното управление на стра­ната в ръцете на самия народ. С това, обаче, българският народ, и особено неговите политически първенци, поеха един върховен дълг.

По вътрешните въпроси отделните партии могат и трябва да имат различия. Но по външната политика народът трябва да бъде единен. Неговата външна политика трябва да отра­зява постоянните, неизменни национални тежнения на целия народ. Това налага днес повече от всеки друг път очертава­нето и вглъбяването в съзнанието на всеки българин на един общобългарски въишно-политически мироглед, който да гарантира на нашата външна политика необходимия стаби­литет и да я предпази от вредното влияние на партийните борби и увлечения.

Българската външна политика не трябва да попада под ничие тясно партийно влияние, а да стои над всички партии като една огромна стоманена стрелка, сочеща вечно към трайните и ненарушими външно-политически идеали на народа. Защото попадне ли тя под тясно партийно влияние, много лесно ще загуби своята съпротивителна сила спрямо чуждите влияния, ще раздели народа на фили и фоби и ще стане наново готова жертва на неприятелите на нашия народ.

За тази цел, обаче, външно-политическите проблеми, които се поставят за българския народ, трябва да бъдат поставени на свободно общонародно обсъждане. Лошите спомени от миналото, когато съдбоносни за народа външно­политически решения се вземаха по време на тайните пъту­вания на владетеля, не трябва никога вече да се повтарят в нашата страна. Тайната дипломация не носи нищо добро за народа.

в. „Народно земеделско знаме” от 21  януари 1947 г.

ДВЕТЕ ДИКТАТУРИ

След 9 септ. 1944 год. ЦК на РП (к) като успя да постави ръка на всички ключови министерства, установи в страната еднопартийната си диктатура. Този диктаторски режим по нищо не ее различава от режима, който българският народ познава от годините на фашистката диктатура. И единият и другият вървят по един и същи път. И единият и другият са отречени от народа.

И двете диктатури са управления на малцинството.

И двете диктатури почиват на организираното насилие в миналото - полиция, днес -партийна милиция.

И двете диктатури прокламират високо свободата, а вършат насилие, говорят, че почиват на народната воля, а потъпкват народния глас.

И двете диктатури потискат основните граждански свободи. И двете са врагове на Конституцията: в миналото тя се нарушаваше, без да се споменава нейното име, днес в нея се кълнат, отричайки я изцяло със своите дела.

И двете диктатури са врагове на свободния печат.

И двете диктатури са врагове на свободата на митинги и събрания. И двете изпадат в ярост срещу противните тем политически убеждения.

И двете диктатури, по принцип, са врагове на парламен­таризма.

И двете диктатури са в невъзможност да се справят с назрелите стопански нужди на страната.

И двете диктатури посягат безотговорно на народното имущество: в миналото - върху дохода на гражданина, днес - и върху парчето земя на българския селянин.

Най-сетне, и двете тия диктатури са малцинства, които упражняват своята власт върху мнозинството на българския  народ, което не е нито буржоазия, нито пролетариат.

Това мнозинство, изразяващо над 80% от народа, се състои преди всичко от селяни, които работят сами собствената си земя. То се състои от чиновници, занаятчии и дребни собственици, които нито експлоатират, нито желаят да бъдат експлоатирани. Това мнозинство, именно, защото е мнозинство, винаги е било за народовластие и винаги - против диктатурата и диктаторите. То е водило дълги борби и е проляло много кръв за своите конституционни свободи. Най-голямата преобладаваща част от него днес се намира в средата на БЗНС. Чрез него днес народът води упорита борба срещу насилието и насилниците, срещу тези, които посягат на Търновската конституция.

Този демократичен селски народ винаги е излизал победител в борбата.

Рано или късно, той ще излезе победител и ще извоюва свбодата и демокрацията.

в. „Народно земеделско знаме” от 4 декември 1945 г.