Е роден в. с. Сломер, община Павликени. Произхожда от заможно семейство. Учи в Търговската гимназия в Свищов и завършва гимназия в Шумен. Учителствува четиринадесет години. Член на БЗНС от 1908 г. 

        Избиран е за депутат в ХVII ОНС 1914 г., при разцеплението в парламентарната група той остава в болшинството и през април 1918 г. е кооптиран в ПП на Съюза; ХVIII ОНС 1919 г., на което е подпредседател и замества неприелия си поста на председател Найчо Цанов; ХІХ ОНС 1920 г. и негов председател от 04.11.1921 до 11.03.1923 г., ХХ ОНС 1923 г.

        След ареста на М. Турлаков през 1916 г. го замества като управител на Народен магазин. През юни, 1919 г. е избран в неговия УС и негов председател до декември 1920 г. При анкетата срещу управителя на Народен Магазин Ото Нехелес той си подава оставката, а Ал. Димитров е изпратен в Чужбина.

        21.02.1920 г.-Министър на обществените сгради и благоустройството в коалиционния кабинет на Ал. Стамболийски.

        20.05.1920 г.-министър на железниците и пощите в хомогенния земеделски кабинет където замества М. Турлаков.

        юни 1921 г.-министър на вътрешните работи където замества Ал. Димитров. В края на месеца подава оставка.

        15.03.1923 г.-министър на железниците и пощите където замества Хр. Г. Манолов.

        След държавния преврат от 9 юни 1923 г. Недялко Атанасов е арестуван с другите министри от кабинета на Александър Стамболийски и хвърлен в затвора. Макар че на 9 април 1924 г. получава оправдателна присъда, не е пуснат на свобода. На 06.08.1924 г.-бяга от затворническата болница заедно с бившия министър на вътрешните работи Христо Стоянов и Иван Тулешков (по-късно „партизански” генерал) и емигрира в Югославия. Член е на Задграничното представителство на БЗНС  заедно с Коста Тодоров, Александър Оббов и Христо Стоянов. Осъден е за революционна дейност задочно на смърт през 1926 г. и конфискация на имотите му, заедно с останалите членове на Задграничното представителство. В него се проявяват различия и през март 1925 г. то се разцепва на две-К. Тодоров и Оббов срещу Н. Атанасов и Хр. Стоянов, които са обвинявани за връзки с комунистите, а в средите на БЗНС поддържат центристкото течение водено от Кирил Павлов. По-късно те поддържат връзки с БЗНС Врабча 1. Самата дейност на Задграничното представителство не е още проучена, което не позволява и някаква оценка за неговата дейност. В непубликуваните мемоари на Ал. Оббов се споменава за получени от Задграничното представителство гръцки пари срещу неуточнени обещания. През октомври 1932 г. заедно с Хр. Стоянов се опитват да влязат в страната без да са амнистирани, но са върнати от границата. При завръщането си от емиграция през 1933 г. те желаят да се включат в БЗНС Врабча 1, но Гичев не ги приема и те подкрепят недоволните (Никола Захариев-Георги Йорданов) в този съюз и през 1933 г. те влизат в Об. БЗНС Ал. Стамболийски на който Хр. Стоянов е избран за секретар, а Н. Атанасов за член на ПП. На ХХV конгрес-21/23.11.1933 г. е избран за член на УС. След преврата на 19 май Н. Атанасов, Хр. Стоянов и Г. Йорданов се обособяват в група и издават в-к „Селски глас”. Познат е един негов разговор от 1936 г. с д-р Г.М.Димитров  на когото Н. Атанасов казва: -„Аз съм стар, по затворите не ми се ходи”, а докторът му казва:„Остани си у вас”. Но „старият” Атанасов „ходи” и в емиграция, и беше бит на събрание в Лом 1933 г., наново беше бит в парламента дори „ходи” осем години по затвори. Същото не може да се каже за неговия събеседник и „наставник”.

Избран е за депутат в ХХІV ОНС-1938 г. Поддържа ОФ от 1943 г.

        Липсват сведения за личния му живот, за семейството му. Споменава се че дъщеря му е женена за Велико Великовски-видин деец на БЗНС през тридесетте години.

        След 9 септември, на националната конференция на БЗНС Н. Атанасов е избран за член на УС и на Почетен съвет създаден тогава. Избран е за депутат в VІ ВНС-1946 г.- в листата на Обединената Опозиция. Член е на ПП на БЗНС-Н. Петков преди разтурянето му. Пише често във в-к „Народно земеделско знаме”. Свидетел на процеса срещу Н. Петков, той е обвинен в лъжесвидетелствуване и осъден на четири години затвор, а след това е въдворен в Белене. Освободен е през 1955 г. Умира в София на 12.02.1960 г.

        През повече от половинвековната си политическа дейност Недялко Атанасов се очертава като разумен политик и винаги привързан към едно нормално развитие на земеделската организация. Той се държи по-далеч от себеизтъкването си и полага усилия за оставането на БЗНС в руслото на нормална демократична организация. Жестоките репресии които преживя от комунистическата власт показват истинският му ръст на голям земеделец и демократ.

▲▲▲