Димитър Гичев Любомиров 02

Димитър Гичев Любомиров 02.12.1893—26.04.1964

Димитър Гичев е роден в с. Перущица, Пловдивско, в бедно семейство. Има сестра и брат Гичо. Завършил е Семинарията в София, член на БЗНС от 1912 г. Първата му публикация във в-к „Земеделско знаме” (На един хулител на българите) е от 1914 г. Участва в Първата световна война 1914-1918 г. и развива активна антивоенна дейност сред войниците на фронта, за което е съден от военен съд. Изживява поетически ужасите на войната:

„Превали нощ, и гаснат веч звездите,

утихна пукот и тътнеж безкраен,

то снощи бе, гърди срещу гърди

се бихме ний с противника отчаян.

...

Победата ний взехме в този бой,

но за мнозина сетен час удари,

о, Боже, ти душите успокой

на падналите храбреци-другари ... „

Участник във Владайските събития. Съюзен организатор в Пловдив през 1919-1920 г. и окръжен управител на Пловдивски окръг 1921-1923 г. Депутат в разпуснатото от деветоюнците ХХ ОНС, април 1923 г.

След държавния преврат на 9 юни 1923 г. минава в нелегалност, но няколко месеца по-късно е заловен и подложен на жестоки изтезания. Ръководи Пловдивската организация на БЗНС и сътрудничи с Петрини и Грънчаров. Пуснат е на свобода под голяма парична гаранция. Често е преследван и малтретиран от Сговористката власт. След Априлския атентат е в ареста все до началото на 1926 г. През 1924 г. публикува „Зов към селяните”. Усилията му са насочени към възстановяването на БЗНС и на неговия печатен орган в-к "Земеделско знаме" след удара, нанесен на съюза по време на априлските събития 1925 г. От есента на 1925 г. постепенно се утвърждава като лидер на БЗНС и по-скоро на неговия център, в остър сблъсък с десницата в Съюза олицетворявана от Константин Томов, Стоян Омарчевски и Георги Марков.

На конгреса на БЗКБ-Синдикална централа в София, състоял се на 20/21.12.1926 г., са снети не само пълномощията на УС на Централата, но и е избрано Временно Постоянно Присъствие на по-късно наименувания „БЗНС Врабча 1” (секретари:Д. Гичев, Ник. Рачев и Гр. Бояджиев; редактор Ал. Ботев; членове: Г. Йорданов, К. Муравиев и Пъшо Таков), което заема насилствено съюзните канцеларии на ул. Врабча и изгонва хората на Г. Марков. Събитието е познато като “преврат Лидо- Венеция” по локала, в който се е провеждал конгреса на Синдикалната Централа. През 1927 г. е съставено Обединено ПП: Георги Марков, Александър Радолов, Георги Йорданов и Димитър Гичев. Крайната десница в БЗНС остава с К. Томов в БЗНС „Оранжев”. На ХVІІІ конгрес състоял се в Стара Загора на 7/9.04.1927 г. ПП е променено, но политическата центристка линия на организацията е запазена.

За 19.05.1927 г. са насрочени избори за ХХІІ ОНС. БЗНС, Занаятчийски съюз и една от социалдемократическите фракции образуват коалицията „Железен блок”, която получава 42 мандата, между които и този на Димитър Гичев, който и е секретар на парламентарната група. Много са произнесените речи от него в НС. Ето един откъс. Питане от Д. Гичев към министъра на ВР, 09.04.1928 г.:

Д. Гичев (з. в): „Този народ, който бранеше три години на фронта България, този народ, който и днес носи на гърба си всичките тежести, които са стоварени върху него, има много по-голямо право от вас да претендира за авторитет и да се бори за своите граждански и политически права. Защото, г-да, ако наистина ще остане на хулиганите в тая страна да разделят българските граждани на господари и безправна рая, напраздно са жертвите, които този народ е дал за своето освобождение, напраздно умряха Ботев и Левски, напраздно умряха Караджата и плеадата ратници за нашето освобождение! (Смях всред сговористите) Ако ще остане, една въоръжена шайка, упражнявайки тук или там открито своята диктатура, да третира една част от българските граждани като господари, бейове, паши, които могат свободно да разпасват своя пояс, а всички други да бъдат третирани като рая, която е длъжна само да работи и да плаща, която е длъжна безропотно да робува, която е длъжна под нагайката и камшика на своите управници да абдикира от своите права...”.

Фракционните борби в Съюза не престават. Гичев и Г. Йорданов представляват Центъра. Те са за сваляне на Сговора от власт, за амнистия на емигрантите и за отмяна на ЗЗД, за самостоятелно участие на БЗНС в изборите. Тази позиция еволюира през април 1931 г. към коалиция с демократичните партии.

В края на 1928 г. се извършва ново разцепление. Болшинството на парламентарната група остава с Г. Марков, а малцинството с Г. Йорданов и Д. Гичев. И двете перца провеждат свой „ХХ конгрес”. Под натиска на членската маса, на 26.09.1929 г., се постига обединение и се съставя Обединено ПП, член на което е и Д. Гичев, което провежда ХХІ конгрес през 1929 г. През 1930 е избран за секретар на БЗНС-Врабча 1, но не за дълго. Още едно разцепление подобно на това от 1928 г. и със същия край-обединение пред предстоящите избори. Гичев постига и споразумение с К. Тодоров и Ал. Оббов и активно допринася за връщането на БЗНС в нормалния политически живот. На 30.05.1931 г. е създаден „Народен блок” като предизборна коалиция на БЗНС-Стара Загора, БЗНС Врабча 1, Демократическата, Радикалната и Национал-либералната партии. На 21.06.1931 г. тяхната морава бюлетина сваля от власт Демократическия Сговор на Ляпчев. Коалицията получава 600 000 гласа, от които 450 000 са на БЗНС и 152 мандата, от които 75 са на БЗНС.

След победата на Народния блок в парламентарните избори през юни 1931 г. Гичев е включен в правителството, заедно с К. Муравиев и Г. Йорданов, отначало като министър на земеделието и държавните имоти (юни 1931 - декември 1932 г.), а след това възглавява Министерството на търговията, промишлеността и труда (декември 1932 - май 1934 г.). Тригодишното управление на Народния блок е под знака на световната икономическа криза и засилващият се фашизъм както и при естественото противодействие и съперничество между коалиционните партньори. Особено енергично Врабча е атакувана от левия току що създаден „БЗНС-Ал. Стамболийски”. С издигането на Вергил Димов, баджанак на Гичев, в съюзното ръководство и в правителството тази атака не е лишена от основания. За отбелязване е, че Гичев е кум на д-р Г. М. Димитров, който е един от най-острите критици на БЗНС-Врабча 1, в чиято листа е избран за депутат-единственият му парламентарен мандат. В лоши отношения със земеделските водачи в емиграция, той проявява принципна нетърпимост срещу правенето на политика извън страната, а и с право се опасява, че емигрантите могат само да му създадат трудности в организацията. Дворецът е настоявал да се разбере с Ал. Цанков, но без резултат. Имал е известни симпатии към Италия като противовес на някои земеделци проюгославяни. Общо взето, Д. Гичев се утвърждава като сериозен и разумен политик, ограничен в разбиранията си от реалните възможности на политическата организация, на която е лидер без при това амбициите да превишават способностите му. Проведените ХХІІІ, ХХІV и ХХV конгреси на „БЗНС Врабча 1” не включват Д. Гичев в Постоянното Присъствие на Съюза, което показва желанието да се отделят партийните от държавните функции.

След военния преврат на 19 май 1934 г., на който Гичев отказва подкрепата си, поради разтурянето на политическите партии, той развива полулегална обществено-политическа дейност, подкрепена от в-к „Нива” (април 1935-май 1938 г.), за което е интерниран в Клисурския манастир. На 14.05.1936 г. той разпространява отворено писмо, озаглавено „Време за губене няма” и издига лозунга „Да възстановим Конституцията и оздравим държавата!” Той окачествява превратаджииските правителства като „безотговорна диктатура”. За това писмо той е даден под съд за нарушение на Наредбата-закон за политическите партии. Защитаван е от 31 видни адвокати. Осъден е на 1 г. затвор и оправдан при обжалването. През май 1936 г. е инициатор за образуването на „петорката” - демократи, либерали, Ляпчевия сговор, социалдемократи и Врабча, която изпраща Меморандум до Царя, с който се иска възстановяването на Търновската конституция. Той не иска да има обща акция с БЗНС Ал. Стамболийски поради тяхното одобрение на деветнадесетомайския преврат. През август 1936 г. с позволение на Правителството е свикана в дома на Никола Петков Национална конференция на дейци от „Врабча 1”. През безпартийния режим е възможно той да е изгубил част от влиянието си в земеделското движение в полза на БЗНС Ал.Стамболийски, но това е трудно да се определи. След обиколка в Европа (през юни 1937 г.) Гичев е интерниран. През март 1938 г. са насрочени законодателни избори за ХХІV ОНС по мажоритарната система. Резултатите са 60 мандата за опозицията от всичко 120, земеделците получават 46 мандата (Врабча 1-27, между които и Д. Гичев, Пладне-10, „Селски глас” - 1 (Н. Атанасов), „Орач” - 4, „независими”- 4). Георги Марков е избран за правителствен подпредседател на НС. По това време БЗНС Ал. Стамболийски (о) е разделен на три основни групи: тази водена от Г. М.Димитров, Асен Павлов, Коста Тодоров, Ал. Оббов, изразител, на които е в-к „Младо село” (март 1936-март 1938 г.); групата на Н. Атанасов, Христо Стоянов и Г. Йорданов с в-к „Селски глас” (февруари 1936-март 1938 г.) и групата на М. Геновски със сп. „Земя и труд”. Опозиционерите от Врабча 1 се обособяват около в-к „Орач” и се представляват от Ст. Омарчевски, Стоил Стефанов и Н. Захариев (техен представител-Никола Йотов е министър в кабинета Андрей Тошев). През 1937 г. Дени Костов напуска Врабча 1 и издава в-к „Народно знаме”(април 1937-1942 г.).

На изборите за ХХV ОНС през декември 1939 г. и януари 1940 г. земеделците получават 354 382 гласа или 16,7 % от подадените гласове. Гичев не е избран. Той не подкрепя Соболевата акция. През февруари 1941 г. опозицията на два пъти иска аудиенция от Царя. Това искане е подкрепено от Гичев. На 24 март 1944 г. до регентите и Министерския съвет е изпратена т.нар. Декларация на десетте, подписана от Н. Мушанов, К. Георгиев, Ат. Буров, Кр. Пастухов, Д. Гичев, А. Гиргинов, П. Стайнов, К. Муравиев, Н. Петков и В. Димов, Опозиционните лидери искат: промяна на българската външна политика, оттегляне на българските войски от Сърбия, прекратяване на полицейския терор и подобряване на отношенията със СССР. Тези искания са отхвърлени от регентите и правителството. Гичев е против участието в ОФ, защото програмата му е предложена от БРП, а не е предварително дискутирана и е против участието на „Звено” в ОФ. И против въоръжената борба. На дейци от Пловдивско той отговаря:”...Аз и моите хора ремарке на комунистите няма да ставаме...”. През ноември 1943 г. Иван Пашов води преговори с тримата водачи на Врабча които преповтарят позициите си. На друга среща през февруари 1944 г. с Пашов Врабча предлага коалиция БЗНС Врабча-БРП.На 4/5 и на 12.12.1943 г. в София се е състояла полулегална конференция на дейци от Врабча. На 7 август опозицията излиза с нова декларация, подписана и от четирима представители на ОФ. Нейният дух и исканията, поставени в нея, са близки с тези от първата. Буржоазната опозиция е готова да формира правителство заедно с комунистите. Между 10 и 12 август цар Борис се среща и с Димитър Гичев. Тя е последна от консултациите му, но заради това е може би и най-важната. По твърдения на покойния му син Страхил Гичев и на дъщеря му Рая Гичева, срещата между царя и техния баща е била за едно скорошно съставяне на национално правителство с участието на най-видните представители на легалната опозиция в страната. Има също данни че е подготвяно заминаването на врабчевист за Москва за уреждане на отношенията с РП.

В началото на септември 1944 г. влиза в кабинета на К. Муравиев като министър без портфейл. Правителството на Муравиев предприе отчаяни и решителни мерки, за да се оттегли България от съюза си с Германия, но навлизането на съветската армия в страната предопредели неговия неуспех. Отношението на отечественофронтовското правителство спрямо по-нататъшната съдба на министрите от кабинета Муравиев се определя от многобройни вътрешни и външни съображения. В декларацията на централните ръководства на отечественофронтовските партии от 17/9 изрично се посочва: "Вън от ОФ няма демократични политически организации." Нещо повече - НК на ОФ квалифицира демократите, радикалите, привържениците на БЗНС "Врабча" с лидер Димитър Гичев и социалдемократите на Кръстю Пастухов като "своеобразни профашисти", "идеолози и проводници на великобългарския шовинизъм". За делата си и те трябва да отговарят пред Народния съд. Това означава, че Наредбата-закон ще засегне и онези политически среди, които са отказали сътрудничество с БРП на основата на програмата на ОФ от 1942 г., доразвита в манифеста от края на август 1944 г. Подвеждането им пред Народния съд както и евентуалните им присъди са договаряни с Георги Димитров което означава съветско отношение към проблема. На 18 декември 1944 г. Политбюро решава, че главните процеси не могат да бъдат повече отлагани. В тази връзка се обсъжда и партийното становище за присъдите, които то ще поиска. С шифрована радиограма Трайчо Костов (Спиридонов) съобщава на Георги Димитров (Дед) в Москва: „19.ХП. Утре почва народният съд. Тодор предлага министрите от Филовия и Божиловия кабинет да бъдат осъдени на смърт, Багрянов и компания - до живот, а от Муравиевия кабинет някои да бъдат евентуално даже оправдани. Ние още не сме решили окончателно, но сме склонни да бъдем по-строги. Багрянов, Драганов, Станишев, Сталийски и ген. Руси Русев - на смърт, останалите от тоя кабинет - на 15 години. Не ни се иска да освобождаваме когото и да било от Муравиевия кабинет, освен ако решим, че Гичев напр. би ни бил нужен за борба срещу Гемето. Разбира се, наказанията за тях ще бъдат минимални. Ти как мислиш? Спиридонов.” С нова радиограма Трайчо Костов по-подробно обяснява на Георги Димитров какъв е замисълът на Политбюро. „Все повече - пише той, укрепва мисълта, че ще трябва чрез Гичев да държим Гемето винаги в шах. От това той най-много се страхува. Място за двама вождове в Земеделския съюз няма. Споразумението помежду им едва ли е възможно, защото Гемето мъчно ще се съгласи да свири втора цигулка. Ако това е така, тогава трябва да оправдаем Гичева или най-много условно да го осъдим, за да го пуснем, когато стане нужда. А заедно с Гичев трябва да оправдаем и други от Муравиевия кабинет. Съобщи срочно твоето мнение, защото трябва да дадем вече линия на съда, който днес започва работа.” След два дни е получен отговор: „Спиридонов. Според мен никой не следва да бъде оправдан. Всички те носят отговорност и трябва да получат наказание. Разбира се, размерът на наказанието трябва да се определи в съответствие със степента на отговорност. Примерно за министрите от първите два кабинета и за тези от третия кабинет, които непосредствено отговарят за палаческите действия против народа, за ограбването на страната - висш размер на наказание. За останалите от третия и четвъртия кабинет - доживотен затвор и от 15 г. до 1 г. Много е важно, щото всичко това да бъде по съответния начин съгласувано с най-важните партньори и също така достатъчно обосновано в съдебната присъда. Дед.” [Спиридонов е псевдоним на Трайчо Костов, а Дед - на Георги Димитров. Отговорът за коалиционното правителство на Константин Муравиев се забавя с няколко часа. Предполага се, че Георги Димитров се е консултирал със съветските си господари и тогава изпраща втора радиограма. В нея той посочва, че правителството на Муравиев носи също „голяма политическа отговорност” и всички негови министри трябва да бъдат осъдени. За Никола Мушанов от Демократическата партия, Димитър Гичев от БЗНС „Врабча" и Атанас Буров от Народната партия и др., които са водили според Георги Димитров „известна, макар и съвършено непоследователна опозиция против прогерманския курс”, съдът може да постанови минимално наказание до условна присъда. Осъден е от Народния Съд на 1 година и помилван на 9.9.1945 г. На конференция 4/5.11.1945 г. подкрепя обединението на БЗНС-Врабча 1 с БЗНС-Н.Петков, когато произнася знаменитата си реч “За единен земеделски съюз-опора и надежда на българския народ”. В заседание на ВСС в началото на лятото 1946 г. Д.Гичев заявява:”Г. М. Димитров е в САЩ и е погрешно и опасно да говорим, че Съюзът следва неговата външна политика... БЗНС никога не е имал и не може да има ръководство извън България ...”. Отказва на Тодор Самодумов (комунист) правото да „обединява” земеделците. Участва в предизборната кампания за VІ ВНС, пребит е в Пещера. Арестуван е на 31.12.1947 г. и организиран процес на 16 април 1948 г. Подсъдими са Димитър Аргиров-осъден на 15 г., Катя Борисова Стефанова, Йордан Стоянов и Димитър Малковски. Той е обвинен в съдействие за "организиране на въоръжени чети" за борба срещу властта, в даване на нареждания за "организиране на саботажи", в "разпространяване на слухове". Димитър Гичев не се признава за виновен. Осъден е на доживотен строг тъмничен затвор. Имотите му са конфискувани в полза на държавата.

Ето няколко международни отзиви за този процес.

Цюрих, 8 май 1948„НОЕ ЦЮРИХЕР ЦАЙТУНГ" („Унищожението на опозицията в България"): Почти тайно от световното обществено мнение в комунистическа България се разгледа един нов съдебен процес. Той трябваше да бъде следен, защото бе осъден на доживотен затвор един стар политик - Димитър Гичев, човек, който през целия си живот бе патриот и демократ, който никога не величаеше чужди течения и се отличаваше с въздържано поведение. Гичев не бе някаква голяма борческа сила. Той бе умерен селски водач, който в своето колебание при решителни случаи изпускаше понякога благоприятния момент. През последните години за него не се говореше нищо, защото както авторитарният режим преди войната, така и комунистическата диктатура след нея чрез интернирания отнемаха възможността за политическа дейност на неудобните им политици. Комунистическите управници в София образуваха процес срещу човек, чийто политически живот бе толкова чист, че до днес нито един редовен съд не е представил обвинения за неговото осъждане. Пред съда в София сега бе представено предложението на прокурора за доживотен затвор или смърт. Гичев, който досега живееше като интерниран или в някой затвор, бе обвинен, че е разпространявал неверни слухове за Съветския съюз и че поддържал връзки с англосаксонските страни. Това обвинение, без доказателства, без достатъчно факти, можа обаче да хвърли Гичев за остатъка от неговия живот в един от страшните затвори на българската „народна демокрация"... След осъждането на Гичев броят на парламентаристите и партийните водачи, които все още не са екзекутирани или арестувани, значително намаля... Западните сили дълго мълчаха при случая Гичев и едва тогава, когато присъдата бе вече произнесена, американското правителство взе открито становище и осъди най-строго процеса срещу Гичев, който има зад гърба си много години като защитник на демократичните принципи в България. Вашингтон изрази мнението си, че с тази присъда българското правителство отново накърни принципите на мирния договор за гаранция на човешките права и свободи.

Ню Йорк, 6 февруари 1948-„НЮ ЙОРК ТАЙМС" („Димитър Гичев заедно с други четирима души, обвинени в заговор срещу България", специална дописка от София): Днес българското правителство поиска смъртна присъда или доживотен затвор за Димитър Гичев, един от най-популярните селски водачи в страната, чрез обвинителен акт срещу него и четирима други. Според обвинителния акт те се обвиняват в конспиративна дейност срещу воденото от комунистите правителство в съгласие с интересите на Великобритания и САЩ... Обвинителният акт, който е обнародван тази вечер, съдържа обвинения от политически и стопански характер. Същественото в него са твърденията, че следвайки диктовка