Е роден в с. Левски. Плевенско. Баща му, дядо Кимо (преселник от с. Лесичери, Търновско), е народняк, виден жител на селото, няколко пъти кмет и църковен епитроп. Семейството е с шест деца, Крум е петото. Наричали са се отначало Поповски, по-късно заменено с Попов. Чичо му Георги е живял в Русия и отначало Попов се е надявал той да го подпомага при следването. От дете, Попов е с премазан от волска кола десен крак и накуцва. Завършва Плевенската гимназия 1911 г. Селски учител. Следва право в Софийския Университет, един от професорите му е Ал. Цанков.

        На 22.08.1914 г. се жени за Юрданка (Юрийя) Петрова Бочева, от Ловеч, учителка в Плевенските села. Баджанак му е Васил Мулетаров-депутат от БКП и общински съветник в София. Имат син-Петър и две дъщери-Параскева и Мая(родена след убийството на баща ù). Преди преврата обитават ул. Шипка №8, а къщата им на бул. Христо Смирненски(проектирана от арх. Лазар Парашкеванов) е завършена след убийството на Попов. Юрийя е починала на 25.02.1971 г. Дъщеря ù Мая се омъжва за Запрян Тошев Илиев, адвокат, роден в с. Катуница, Пловдивско който след няколко годишен престой в концлагера Белене е въдворен в родното си село и разделен от семейството си. Умира през 1976 г. Мая осиновява двете си родени деца за да ги „откъсне” от опасната биографска връзка с „прокажения” баща. Това им позволява да продължат образованието си. Дъщерята София е омъжена в Германия, а синът Тошо Попов умира като емигрант в Париж през 1995 г. Какви съдби в комунистическа България!

        Участва и в трите войни като е освободен от ШЗО в Княжево поради недъга му. Освободен е от военна служба през април 1918 г.

        През 1917 г. посещава затворника Стамболийски, с когото се познава от събранията на земеделската студентска група и студентската манифестация през 1914 г. (подведени са под съдебна отговорност и освободени от настъпила амнистия). След Радомирските събития е служил като куриер на нелегалния Ал. Стамболийски. Първото голямо публично събрание-23.01.1919 г.-на амнистирания Ал. Стамболийски е в Плевен, подготвено с активното участие на Попов. През 1918 г. е възнамерявал да следва и медицина. Завършил е право 1919 г. Стажант адвокат в Плевен, където става председател на местната дружба (член е на БЗНС от 1914 г.), а по-късно и на окръжната. Тогава се запознава с Ал. Димитров, който му става кумир и пример. При опелото му в църквата Света Неделя той произнася една забележителна реч в негова възхвала. Написва и статията „Заветът ми”, подписана „Духът на Ал. Димитров” (Земеделско знаме от 05.11.1921 г.).

        Замества Илия Караджов като главен секретар на МВР при министър Александър Димитров (с когото има еднакви политически разбирания и твърдост на характера) -1920 г. Негов помощник е Йордан Вишовградски. Проявява се като добър администратор и предприема ефикасни мерки за подобрението на администрацията. Подава оставка на 18.02.1921 г. и е заместен от помощника си. През ноември 1921 г. е извършена реконструкция на кабинета. Р. Даскалов е министър на ВР и назначава Попов за главен секретар на мястото на Ат. Добревски.

        През юни 1920 г. той създава синдикат на земеделските кооперации в Плевенско. Автор е на проекто-устава на основания през 1921 г. БЗМС и изнася доклад на Учредителния му конгрес. Познат е като добър организатор и притежава отлични ораторски качества. Ал. Стамболийски го нарича „картечницата на Съюза”. Организирал е изложбата на скулптора Андрей Николов. Познато е публичното събрание на 22.08.1922 г. на тема „Интелигенцията в буржоазните партии и нейната роля в миналото”, на което сказчици и опоненти са Крум Попов и Христо Силянов и което е било събитие за тогавашната общественост.

        На ХVІ конгрес-11/15.02.1921 г. е избран за член на УС и Главен организатор, а от август замества Кирил Павлов на поста секретар на Съюза. Подготвя юбилея на Цанко Церковски и тогава се сближава и покровителства Сергей Румянцев. През декември 1921 г., в Търново, председателства възстановителния конгрес на Съюза на Цвеклопроизводителите (образуван 1915 г.) и е избран за негов председател.

        На ХVІІ конгрес-28/30.05.1922 г. е освободен от всякакъв пост в ръководството, секретар на Съюза става Мико Петков. Застъпва тезата, че решенията на ХVІ конгрес не са изпълнени по вина на десницата и настоява за съденето на виновниците за войните.

        Смята се, че е член на Комитета за селска диктатура заедно със Стоян Калъчев, Стоил Стефанов, Димитър Кемалов, Спас Дупаринов и др. (Р. Даскалов отрича неговото съществувание). По време на Търновските събития, септември 1922 г., той подготвя контра - събора в Търново и гласуваните там резолюции, с които се иска радикализиране на властта, но при възникналите ексцеси допринася да се избегнат крайностите на тълпата. На заседанията на ВСС и на ПП на БЗМС, проведени на 24/26.09.1922 г., са одобрени Търновските събития, иска се съд на виновниците за войната и амнистия за деяния между 14/25.09.1922 г. При проведения Референдум за съдене на виновниците за войните черните бюлетини са в болшинство в София.

        Участва активно в земеделската публицистика. Пише често във в-к Земеделско знаме. Петнадесет дни след убийството на Ал. Димитров възобновява излизането на в-к „Селски глас”, без да е оповестено участието му (същият е смятан за орган на Съюза на Цвеклопроизводителите), пише и във в-к „Победа”.

        През пролетта на 1922 г. е приет закон за Столичната община с организация подобна на Парижката община. В очакване на общински избори е назначена седемчленна общинска комисия с председател Крум Попов-от 09.06.1922 г. Между членовете на комисията са Иван Длъгнеков-участник в подготвянето на проектозакона за Столичната община и д-р Донев-бивш главен секретар на Министерството на просветата. Попов приема дължността от дотогавашния кмет Константин Батолов. На 19.02.1922 г се провеждат общински избори в страната-БЗНС се поставя на първо място с 52,26% от подадените гласове. В София опозицията печели 26 места срещу 38 места на правителствената листа. На 08.03.1923 г. е конституиран Централен Общински Съвет на чело с кмета Крум Попов. На изборите за окръжни съвети, през януари 1923 г., в София са гласували за БЗНС 5 600 души.

        Кметуването му е отбелязано като успешно. Подобрява се снабдяването с вода на София, строи се хидроцентралата в Бояна, подобрени са концесиите за осветлението и трамваите на града.

        При последната реорганизация на земеделското правителство К. Попов не заема министерско място. Говори се, че му е предлагано МВР, но той отказал. Той, обаче, е останал един от най-близките сътрудници на Ал. Стамболийски и изявен противник на десничарската „петорка” в земеделския кабинет. Единствен М. Геновски говори за някаква среща на Ал. Стамболийски с млади земеделци, станала в дома на Попов през пролетта на 1923 г. В мемоарите на Муравиев няма следа от такава среща. Говорело се там за Република за което няма документално потвърждение.

        Превратът на 9-и юни го сварва с бременна жена с третото им дете. Арестуван е и откаран в V полицейски участък. На 11 юни, с царски указ, е уволнен като кмет на София и заместен от общинския съветник Иван Площадков. На 17 или 18 юли Крум Попов и Стоян Калъчев са изведени от ареста срещу фалшифицирана заповед уж за преместване в ареста на Военното училище и следите им се губят. На 25.07.1923 г. --трупът му е открит, със следи от тежки мъчения, в района на с. Горубляне, в местността „Кавал дупка”.

        Крум Попов е изразител на идейно-последователните земеделски среди които са за бързи и решителни преобразувания в държавата. В работата си с Ал. Димитров и Р. Даскалов в Министерството на Вътрешните работи както и като кмет на „анти-земеделска” София и организатор на Търновските събития през 1922 г., той е представлявал първата мишена за успелите деветоюнци. И те не са се лишили от садистичното задоволство да го премахнат още в първите дни след преврата.

▲▲▲

БИБЛИОГРАФИЯ

За него:

Нина Андонова: Крум Попов-биографичен очерк. С.,1980,128 с.

Михаил Геновски: От селски учител до столичен кмет. Книга за Крум Попов. Предг. Д. Димитров. С.,1989,288 с.

▲▲▲