Инж. Мато Коритски

ПРЕДИЗБОРНИ РАЗМИСЛИ

Твърди се упорито, че ни е предложен избор между левицата, представлявана от досегашния Президент Г. Първанов и десницата, представлявана от досегашния Председател на Конституционния съд Н. Беронов. Аз не мисля, че тази алтернатива отговаря удачно на състоянието на обществото и истинските основни предизвикателства пред него.

Левица в България няма. Ляво в нея е само фразеологията захранваща носталгични комунисти в отстъпление от пропадналата им власт преди 17 години. В същност нашата “левица” е подпомагана от новите капиталисти при потъпкването на социалното и трудово законодателство, при създаването на нови властови прослойки изхождащи от върховете на комунистическата власт. БСП, под ръководството на сегашния Президент, не подкрепи нито една от инициативите на кабинета Костов, който предприе нашата европейска и атлантическа интеграция. БСП не вдигна глас срещу нехайното отношение на кабинета Сакскобурготски спрямо подготовката ни за членство в Европейския съюз и дори е в коалиция сега с тях и тази политика продължава, политика на привиден европеизъм и нищо конкретно, което ще лиши страната поне за една година от “европейски” пари и така най-бедната членка на Европейския съюз ще се окаже единствения чист донор.

В кое свое послание към народа или към Парламента (член 98/2 от Конституцията) “левия” Президент изрази мнението си за корупцията на властниците, за ненаказваната организирана престъпност, за високите косвени данъци плащани от най-бедните, от болните, от пенсионерите.

Десницата или това, което се нарича десница в посткомунистическа България не е основана на имотни критерии, а се основава на желанието да се изгради правова и демократична държава, която служи на гражданите еднакво без оглед на техните партийни предпочитания или имотно състояние. Като такава тя е безскрупулно нападана както от носталгиците по времето на тато така и от тези, които безнаказано ограбиха и ограбват държавата, от тези, за които правова държава означава конфискация на краденото и затвор.

Борбата се води между хората, които подкрепят демократичните промени и хората, които искат да запазят сегашното състояние на държавата, защото нейното безсилие им позволява да трупат богатства и осигурява тяхната ненаказауемост.

Обществото е разделено по-скоро на хора и политически сили, които са, ако не за запазването на безхаберието в държавата, то поне в колкото е възможно по-бавно неговото намаляване и премахване и хора и политически сили, които са за бърза и сериозна ликвидация на безхаберието на държавата, което обслужва престъпни интереси.

Издигането на кандидатурата на г-н Беронов за Президент отговаря именно на една такава политика. Същата, в името, на която беше издигната кандидатурата на г-н Гаврийски за софийски кмет. Че беше избран “бате Бойко” това е за урок на хората, които са лековерни, политически неграмотни и вярващи в химери. Възможно е и г-н Беронов да претърпи поражение. Да бъде предпочетен комунистическия кандидат и така тройната управляваща коалиция да изкара целия си мандат. Това не ще означава, че хората и партиите, които го подкрепят не са на прав път. Напротив!

България е парламентарна република и Президентът няма реална политическа власт. Той само представлява държавата и не вярвам, че г-н Първанов ще бъде топло посрещан от европейските си колеги особено след като се видя, че е и агент на Държавна сигурност. Времето на комунистите е минало. Нужен ни е човек по-малко или съвсем неангажиран с пропадналия комунистически строй и г-н Беронов е именно такъв човек.

Палитрата от кандидати е пъстра, но и тук агентите на Държавна сигурност присъстват-двама сигурни. Двама са и висши военни, което ясно говори за какво ги боли. Петият, г-н Сидеров е наистина най-живописният. Ако не беше толкова сериозен поводът щеше да бъде любопитно да имаме такъв президент на всички българи с толкова крайни позиции и заобиколен от живописното му семейство. И той, както и софийският кмет и премиера не са си уредили семейния статус, а се заемат да управляват държавата!

Подадените гласове за г-н Беронов ще покажат тежестта на реформаторското течение в нашата политика. Какъвто и да е резултатът демократите трябва безкомпромисно да продължат борбата за народното доверие, което единствено може да им позволи да продължат своето дело.

●●●