СЛЕДИЗБОРНИ РАЗМИШЛЕНИЯ : КРИВОРАЗБРАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Тончо КАРАБУЛКОВ

 

    Българите гласуваха. Онези, които гласуваха. Малко повече от половината

    А другите ? Почти още толкова, които не благоволиха да отделят половин час от свободното си време, за да изпълнят един свещен дълг, едно свещено право, за което са дали живота си през вековете милиони именни и безименни хора ? За същото това право са увиснали на бесилка, са били разстреляни в ямите или изгнили в лагерите още толкова много хора !

    Да, демокрация. Всички сме за демокрацията. Онези, които гласуваха. Но сигурно и другите, които не гласуваха.

    Съществува един основен въпрос. Правото да гласуваме е ли само право, или то е и дълг ? Демокрацията има ли право да задължи всеки един от нас в деня на изборите да изрази воля и становище и да посочи лично онези, на които ще повери съдбата си за четири или пет години ?

    Има държави, при които гласуването е задължително. Но в повечето от тях това право е оставено на отделния гражданин -  сам да реши дали да гласува или не.

    Въпросът е наистина основен. На теория, щом като демокрацията задължава, смятат някои, значи тя не е вече демокрация. Щом като нарушава основното им право да избират или да не избират, значи тя влиза в разрез с основните им свободи и нарушава техния личен избор!

    Криворазбрана демокрация. Основните ни свободи ! Като че ли нашите основни свободи не са « погазвани » всеки час и всяка минута в нашия всекидневен живот !

    Какво правим например всички ние, когато стигнем с колата си пред светофара на червено ? Спираме, нали ? И чакаме светлините да минат на зелено, за да продължим.

    Кой се интересува в случая от нашия « личен избор » ? И на кого се подчиняваме ? Помислете си ! На една нищо и никаква лампа, на една крушка, която в зависимост от цвета си ни задължава да спрем или ни позволява да продължим ?

    Защото ако продължим на червено, знаем какво ни очаква. За нас самите и за невинния отсреща, който е спазил правилата на движението.

    Правилата на един само кръстопът. А с негласуването си ние даваме право на онези, които не се подчиняват на никакви правила да вършат с нас, каквото си искат.

*     *     *

*

    Българите гласуваха. Резултатите са известни. Макар и очаквани. Все пак твърде различни от очакваните.

    Българите гласуваха отново « против »,  не « за ». От петнадесет години насам българите очакват само чудеса и се уповават на чудотворци. И забравят, че демокрацията е най-трудният режим и че тя се гради ден след ден, минута след минута.

    Знаем какви са резултатите. От повече от месец насам България се оказа неспособна да излъчи кабинет. В днешния толкова решителен и важен момент.

    Също знаем чия е вината за това критично положение. Защото у по-голямата част от политиците надделяха личните амбиции и властогонските принципи, а не служенето на една идея или обща цел.

    Ако всичките тези хора, които се кълнат, че са « надясно » и че са антикомунисти се бяха стопчили преди изборите около една широка програма, никога наследниците на бившите комунисти нямаше да бъдат най-силната партия, никога нямаше да има « Атака » и никога Ахмед Доган нямаше да бъде арбитър за излизане от едно толкова  объркано политическо положение.

    Не зная какво ни очаква сега. Може би предсрочни избори. Но ако враговете на всички диктатури се явят отново разпокъсани и враждебни едни срещу други, можем да бъдем сигурни, че резултатите ще бъдат още по-печални.

    И да престанем най-сетне да обвиняваме другите за нашето нерадостно положение. Виновни сме си ние. Само ние. Никой друг.

    Дали някога ще се поучим от грешките си ?

    Всичко зависи от нас. Само от нас. От никой друг.