Димитър Илиев:”МОЯТ ЖИВОТ (1897-1966). Спомени”.
Съставителство и редакция-проф. дин Димитър Попов. С., изд. „Изток-Запад”, 2006 г., 711 с.

Димитър Илиев е виден деятел на БЗНС:фактически, първият секретар на ЗМС, сътрудник на Стоян Калъчев в редакцията на „Земеделско знаме”, частен секретар на Райко Даскалов, емигрант в Югославия и представител на Задграничното Представителство в Ниш. Адвокат в Оряхово, той участва в земеделското движение като представител на „третото” течение-привърженици на Стефан Цанов, насочено срещу пладненци и гичевисти. Депутат от опозицията в ХХІV ОНС-1938 г.- и в ХХV ОНС-1940/1944 г. Не е съден от Народния съд. Активен сътрудник на Никола Петков в редакцията на в-к „Народно земеделско знаме” и негов защитник в процеса му през 1947 г. След престой в концлагера Куциян е изселен в провинцията.

Книгата е ценна с реалистичното описание на политическите нрави в емиграция и в съюзната организация. Става видно че, както и сега, сме били далеч от едно демократично общество-правилата и идеите са били потъпквани в името на груби лични интереси или на маниакални амбиции. Показателни, в този смисъл, са отношенията му със Стефан Цанов-една прехвалена земеделска икона.

Има много трагизъм в съдбата на повалените от възходящия комунизъм негови жертви, натикани жестоко в един изпълнен с лишения и враждебност частен живот, в който те все пак намират човешката радост при подкрепата от съпругата, децата, внуците.

Прочитът на книгата е увлекателен и напомня, с отношението на автора спрямо себе си, на „Записките...” на Захари Стоянов. Съвременниците на автора ще намерят в книгата му отзвук от някогашните, пък и от сегашните, проблеми на земеделеца и гражданина. Младите ще намерят едно минало, което, за щастие, им е спестено да преживеят. И едните и другите, обаче, трябва да сведат глави пред живота на автора, стоически изживян във вярност на високи граждански идеали.

●●●