Бешков Илия (11.07.1901 ст.ст.-23.01.1958)
Роден на 24.VII./11.VII. н. ст./ 1901 г. в с. Долни Дъбник, Плевенско в семейство с пет деца. Ученик в Плевенската гимназия, той е забелязан и покровителстван от учителя му Ракитин.
Баща
му Бешко Дунов е между учредителите на БЗНС, член е на УС от ІV конгрес
1902 г., депутат в ХVІІ ОНС-1914 г. Като гимназист, през 1917 г., баща
му го изпраща да отнесе храна и пари за затворените земеделци между
които и Ал. Стамболийски. Организира младежка земеделска група
„Ралица”-1921 г. Учител по рисуване в родното си село.
1918 - 1920 г. Следва в Юридическия факултет на Софийския университет.
1920 - 1921 г. Учителства в Долни Дъбник.
1921 -1926 г.Следва живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов.
Започва да рисува още от юношеските си години за което свидетелствува учителят му Ракитин. Първите му карикатури излизат във-к „Звънар”, редактиран от Г.Ив.Вълков с когото се познават като ученици в Плевен и при когото е живял в София все до оженването си за Сия. Обичал е музиката, свирел е на всякакви народни инструменти.
1922 -1923 г. Печата карикатури в сп. "Маскарад", „Звънар”, "Див дядо", "Българан", "Вик"; илюстрира изданията на "Т. Ф. Чипев" и "Хемус".
Арестуван за участие в юнското въстание 1923 г. и повторно арестуван
след априлските събития 1925 г.защото пред срещнат в София негов
съселянин (според други извори това е бил един неприятен на Бешков
познат), няколко дни преди атентата в Св. Неделя, му рекъл:”Ти ще видиш
какви работи ще стават!” Оттогава казва той не водя политически
разговори с говеда. Задържан е в Плевен, жестоко инквизиран и освободен
след 
постъпки
на брат му Иван пред хора с влияние. След завършването на Художествената
Академия е назначен за стажант учител в Първа мъжка гимназия, а след
това в Трета девическа гимназия, докато го уволняват заради непочтителни
карикатури. Безработният Илия Бешков влиза в редакционният екип на в-к
„Пладне”-1928 г. и до спирането му през 1934 г. публикува едни от
най-хубавите си карикатури. През 1930 г. посещава Прага и Париж и за
втори път през 1939 г.
Анастасия Бешкова е съпругата му. Тя е от Добрич, студентка по математика в Букурещ и преместила се в Софийския Университет в края на 1925 г. Запознават се на 31 декември и на същата дата през 1930 г. се сгодяват. Венчават се на 26.07.1931 г. Имат две деца-Павлина и Александър.
Член на дружеството за "Родно изкуство"-1930 г.
Създава цикъла "Испанска хроника"-1936 г.
През
1940 г. е редактор, заедно с инж. Г.Ив.Вълков, на седмичника „Стършел”,
излизал 
от
06.12.1940 до 30.04.1941 г. Излезли са 22 броя.
От 1945 г . Преподава в Художествената академия вечерен акт, рисуване, илюстрация и оформление на книгата. 1953 г. - Редовен професор в Художествената академия; завежда катедра "Графика" до края на живота си. Носител на Димитровска награда-1950 г.. „Народен художник”-1955 г.
Към карикатура „Алеко убит от бай Ганьо” да се добави реплика:”Ти ли я свърши, бай Ганьо. Нейсе...запуши я!”
Той е казвал :”От Земеделско знаме получавам заплата, но не получавам заповеди”.
При разцеплението Оббов-Петков той е възмутен че има хора които не разбират че силата им е в единството. „Вие сте, казва дървета. Само дървета и нищо повече. Натопиш дървото във вода—разцепи се! Изправиш го на слънце—пак се разцепи! И вие друго не знаете! Само се цепите. Затова сте и дървета!”
Бил е в голямо приятелство с Коста Тодоров и негов почитател.
Също голямо приятелство го е свързвало с Константин Петканов който го помирява с религията.
През войната е мобилизиран в Противовъздушната отбрана.
Брат
му е д-р Иван Бешков, роден 1896 г., земеделец от 1923 г., земеделски
депутат 1927-1934 г. и в ХХV ОНС, избран в Плевенско.
Завършва Търговска гимназия в Свищов и следва
финансови и стопански науки в Лайпциг, Германия. След Първата световна
война записва право в СУ "Св. Климент Охридски", но се отказва и
продължава образованието си по финансови и стопански науки в Лайпциг.
След завръщането си в България е учител в родното си село (1922–1924 г.)
и директор на местната земеделска кооперация (1924–1926 г.). Той е един
от основателите на кооперация "Българска захар" и член на управителния ù
съвет (1926–1936 г.). Изпълнява длъжностите: главен директор на Общия
съюз на българските земеделски кооперации (1938–1943 г.), администратор
на Българската земеделска и кооперативна банка (1934–1938 г.). Заема
редица държавни постове: депутат в ХХII (1927–1931 г.), ХХIII (1931–1934
г.) и ХХV ОНС (1940–1944 г.), министър на земеделието и държавните имоти
в кабинета Божилов (14 септември 1943 – 1 юни 1944 г.). След като т.нар.
Народен съд го осъжда на смърт, той е разстрелян в София през 1945 г.
12.10.1944 г.-Бешков публикува карикатурата „Свободен, но бос!” за която е остро критикуван.
На
23.05.1947 г. той получава наградата на БАН за изкуството му. Тодор
Павлов 
произнася
похвална реч.Отговорът на Бешков е”... И ако съм очаквал награда,
очаквал съм я именно от децата. Изненадан съм, че тя идва от
възрастните, и то-от Академията на науките”.
На 06.07.1947 г. Георги Димитров, министър-председател, го вика на разговор, разговор между „плахия и безстрашния”, между „атеиста и религиозния”. Съдържанието на този разговор е останала тайна между тях двамата.
На 06.07.1949 г. произнася слово пред художниците в БИАД-панегирик на починалия Георги Димитров, публикуван по-късно със заглавието „Огненият пророк”.
През 1950 г. е назначен за преподавател в Художествената академия и получава Димитровска награда, първа степен. През 1953 г. е назначен за редовен професор. Хода на официалните почести спира до тук. Но онова което топли болното му сърце е голямото му приятелство с Константин Петканов. С него и с писателя Георги Томалевски посещават редовно религиозната служба в „Света София” и „Александър Невски”. Биографите му не говорят за приятелството му с Никола Петков и за политическите му симпатии към Обединената опозиция.
След
девети септември той престава да публикува и упорито отказва на
настояванията на приятели и 
заинтересовани
политици. Така, Георги Караславов го запитва:”Илия бе, ти членуваш ли в
Земеделския съюз?” на което Бешков отговаря:”Не, Георги, Земеделският
съюз членува в мене”.
На прием в Министерския съвет Васил Коларов подхвърля на Стоян Венев защо не приобщят Бешков към „Стършел”, а Бешков отговаря:”Неговото име е Стоян—значи да стои...А моето име е Бешков—значи беж!”
За управлението на Народния блок 1930-1934 г.:„Аз критикувах самата власт, а те ми казваха:”Какво правиш? Ти си наш човек?” Какво значи „наш човек”?... Мислех се за добър земеделец и нямах намерение да събарям тази власт. Смятах че съм добър земеделец и се оказа действително, че съм бил по-добър земеделец от някои други”
17.04.1952 г. към Дора Габе:”Ти Жендов тук не намесвай, защото не си осведомена. Неговата е усложнена с Вълко още от Съветския съюз. Дебна го, дебна и накрая сам му падна на мушката. А за подлеците-и аз съм дребен подлец:кланям се на прислужници, остроумнича пред Ректора (Крум Кюлявков), който въобще е лишен от чувство за хумор, пляскам по петдесет пъти на Сталин, а смятам за по-достойно да правя това само пет пъти... Отвратително е не самото ръкопляскане, а вървенето срещу собственото си убеждение”.
27.08.1956
г. в „Светата троица”-Маркс, Ленин, Сталин:
”Все ми се струва, че с това непрекъсната спрягане на името на Маркс тук си вредите с най-добри намерения. Не се ли досещате че възприемателските способности на човека имат предел, отвъд който започва съпротивата?”
„Според мен Сталин е велик актьор; ненадминат позьор, умеещ да скрие същината си зад кратки и дълбокомъдри фрази; страхлив, както и всички жестоки хора; подозрителен и толкова хитър, че без грешка изигра кървавата си концлагерна роля, в която погинаха двадесетина милиона.”
12.09.1956 г. в „За „Бащата” на народите, децата, критиката и самокритиката”:„Друго, съвсем друго нещо е самокритиката, която аз нe признавам и хората остроумно я нарекоха самоскритика... Когато някой в „единната” (кварталната ОФ организация) захване тъй да се саморазгъзва, че отново се вживява със сладострастието си, съкварталците злобно започват да се подсмиват”.
30.04.1952 г. в „Партията”:„
Пак преди две години ей тука беше и Беломустаков. За да ми вземе акъла,
размаха още от входа флаг като плашило, че не му стига и това, ами
забоботи-и той важно:”Другарю 
Бешков,партията иска от нас и ние трябва да ù дадем...” Викам си на
акъла:ти си партията, по нейно поръчение вътре в пет минути гласувахме
два пъти-веднаж за професор, а после за ректор-избрахме те и за едното,
и за другото; хай сиктир оттука! Оправяйте си се там както щете, но тоя
път без мене... Не съм злопаметен, но като се сетя как ме изиграха, иде
ми да ревна с кървави сълзи!”
1956 г. в „Абстракция ли е Вълко Червенков?:„Днес Вълко Червенков или Х е абстракция, затова никой не може да го рисува. Днес министрите не са хора, а абстракции”.
1956 г. във „В аванс”:„Ако сте умни и се взрехте в туй което съм рисувал, то е предусетило и вас в аванс и не ви е пощадило. И после-аз с вас имам много по-малко общо, отколкото вие с тези, срещу които непрестанно ме тикате!...”
Умира в
правителствения санаториум във Владая на 23.I.1958 г. Покойникът е
изложен в Художествената 
академия
след което е опят от владика Йосиф в църквата „Света София”.
Погребан
е в София.
Илия Бешков е изключителна личност с която малко други могат да се сравнят. Свързан чрез баща си и чрез цялата обществена среда на Плевенския край със борбата на БЗНС той му остава верен като „замлъква” след девети септември. Въпреки щедрите награди от комунистическите управници те не получават друго освен красноречиво мълчание. Тепърва предстои обективното изследване на творчеството и личността му които комунистически лъжеизследователи обвиха с мълчание и двусмислици. Той се нарежда достойно до инж. Г.Ив.Вълков, Трифун Кунев, Коста Тодоров и още колко други които посветиха живота си на идеала за общото добро. Можем да се гордеем с него и да гледаме на обществото както той го виждаше в своите гениални карикатури.
●●●
Марий Ягодов: Големият най-малък син. Лична книга за Илия Бешков. С.,1988,302 с.
Словото на Бешков. Съст.Александър Гетман, Станислав Сивриев. Ред. Александър Бешков. Вт.доп.изд. С., 1973,422 с.
Илия Бешков. С.,1994,258 с.
Филм "Илия Бешков - човекът, който се превърна в рисунка", -опит да се извади от забвение посланията на големия художник Илия Бешков.Сценаристи Петя Тетевенска и Стефка Калева. Консултант на филма е Александър Бешков, а оператор - Константин Занков. Режисьор е Костадин Бонев.
●●●