ЯНКО ЗАБУНОВ (12.06.1868—19.12.1909).

Роден в с. Желязово, Елховско. Сирак по майка от малък, той напуска семейството си едва седем годишен и се озовава в Сливен където е приет за черковен слуга и така завършва първоначалното си образование. Подпомогнат от общината той, той влиза в Садовското земеделско училище през 1883 г. и го завършва в 1886 г. Селски учител за две години, общински земеделски надзирател в Сливен. През 1890 Окръжната постоянна комисия в Сливен му отпуска стипендия и той следва 2 години винарство в Австрия, след което е учител във винарската изба в Сливен и неин директор 1894/1895 г. След редовната си военна повинност е произведен поручик о.з.

По време на следването си се влюбва в Мария Захрадник, австрийска словенка. Венчават се на 18.11.1893 г. във Виена. Имат три деца—Кирил, Стефан и дъщеричка, която умира малка през 1909 г.

На 10.01.1894 издава сп. Орало, с мото “Оралото и мотиката хранят цял свят”. Излезли 6 броя, след които то става орган на Българското земеделско дружество. Управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец 1895-1897 и Директор на Плевенското винарско училище 1897г., преназначен за земеделски надзирател при Окр. Съвет 1899 г.

Забунов е в контакт с учители (Коста Илиев, Никола Корманов, К.Малков) в земеделските училища в Садово и Образцов чифлик в Русе. На 12.06.1899 в Русе е подписано споразумение за издаване на в-к Земеделска защита на мястото на в-ците Земеделец и Винарско-земеделски вестник, с редактор Янко Забунов. Първият брой излиза на 6/9. На 14.12.1899 г. Забунов напуска държавната служба и се отдава изцяло на зараждащото се земеделско движение, финансирано предимно с лични негови заеми.

На Учредителния конгрес на Българския Земледелски Съюз, той е избран за Председател на Централния Управителен Комитет на БЗС и остава такъв до 1902 г. Избиран е за депутат в ХІ ОНС-1901 г.и в ХІІ ОНС-1902 г.,

Притиснат от дългове, той спира активната си политическа дейност и се връща на поста си като директор на винарското училище. Установява Трифон Зарезан като празник на лозарите. На 01.01.1909 г. Плевенското винарско училище е затворено, Забунов е уволнен от служба два месеца преди да стече право на пенсия. Приет е за държавен агроном в Плевен.

Отначало поддържа професионално-просветния характер на Съюза, но приема наложилото се решение за неговия политически характер. Забунов остава като образец на себеотрицателен общественик и способен ръководител на младата земеделска организация. Той „открива” Александър Стамболийски и Александър Димитров, което говори за отвореност и доверие в прииждащите млади хора в Съюза.

▲▲▲

Библиографска справка :

 От него: 

-Годишни отчети за състоянието на учебното дело и училищното стопанство на Държавно лозарско-овощарско училище в Плевен през учебната 1904-1905 год. от …--…,1908,128 с.

 За него: 

-Любомир Василев Тодоров-- Янко Забунов. [Биография]. С.,1999,30с.

-Иван Вълов-- Янко Забунов. По хребета на времето. [Биогр.]. С.,1988,280с.

-Паун Генов-- Я.Забунов. Първоапостолът на земеделското сдружаване. По случай 38г. от смъртта му. С.,1948,39с.

-Александър Ст.Пенчев-- Познавате ли първоапостолите–зидари на БЗНС:Янко Забунов, Цанко Бакалов, Димитър Драгиев. Възпоменателен  сборник от ... В.Търново,1946,32с.