Георги Хинчев

КАКВОТО СИ НАПРАВИШ САМ-НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ТИ НАПРАВИ ...

Тази поговорка е валидна разбира се, и за хубавото, и за лошото... За съжаление, тя ме връхлетя заедно с едно натрапчиво лошо предчувствие още в навечерието на президентските избори, когато с болка наблюдавах една парадоксална картина как ръководителите на тъй нареченото дясноцентристко политическо пространство сами подкопават и без това нестабилните основи под краката си... И когато в безсилието си ми идеше да извикам и аз като поета:”Не пей ми се, не смей ми се, от днес вече ще да блея...”...Защото вместо да се сложи край на съмненията и на подозренията след ритуалното ръкостискане на Иван Костов и Петър Стоянов при регистрацията на Неделчо Беронов и Юлиана Николова в Централната избирателна комисия за участие в президентските избори, безразсъдното поведение на конфронтация и надхитряне, на съмнения и подозрения, продължи и в решителния период на предизборната кампания. И когато преглеждах подопечните вестници на ДСБ и СДС „Седем” и „Демокрация днес” с разочарование и гняв за пореден път установявах, че „приятелският огън” между основните партии в дясно-центристката коалиция продължава със същата сила и че плахо промъкналият се оптимизъм на първите страници безразсъдно е стъпкан на няколко от следващите... При което, образно казано, това, което през деня се оплиташе с хубави намерения и думи, през нощта се разплиташе по най-глупав начин и се връщаше не дори на изходната позиция, а далече зад нея... Също като при митичната Пенелопа, само че с обратен морален знак...

Всичко това бе гарнирано с провокативни публични съмнения в успеха на издигнатата единна кандидатура, което окончателно обезкуражи нейните привърженици и симпатизанти. И резултатът е налице... Но вместо поука, насред общественото позорище огънят между някогашните съратници продължава и предизвиква всеобщ присмех, подплатен саркастично от болшевишките медии... А изпитващите угризение, че не са гласували, хора, вече се питат да ли си е струвало да сторят това и вече не знаят на чия страна да застанат- на страната на орела, на рака или на щуката... Затова втрещени и объркани задават болезнени въпроси... Какво е това? Неразбиране или провокация... Наивност или йезуитщина... Глупост или глупава хитрост... Слепота или провиждане на невидими задкулисни ходове...

На всички тия въпроси аз, моите приятели и всички демократично и дясно мислещи хора, на които е чужда лъжата и демагогията, и голяма част от които не гласуват именно заради потъпканите им надежди от техните недобросъвестни водачи, искат честен и незабавен отговор. Сега, веднага! И понеже е дошло време да съберем разпиляната си сила, защото е позорно да влезем в Европа начело с ония, от които се отрекохме преди седемнайсет години, крайно време е да настъпи пълна яснота. Незабавно, на часа!

Но как ще стане всичко това, когато се убедихме, за жалост, че „и най-мъдрия си е малко прост”, след като такива мастити държавници като Костов и Стоянов, които необратимо наложиха цивилизационния избор на България, не можаха да разберат, че загубата на Неделчо Беронов, който на фона на участвалите в президентската надпревара доносници, провокатори, манипулатори и популисти изглеждаше несравнимо достолепно и се държа непостижимо достойно, ще бъде не само обща, а и тяхна лична загуба. Нещо повече тя се превърна в провал, който е на път да ги обезличи окончателно... И обратното ако бяха положили всеотдайно и честно нужните усилия, в общия успех демократично мислещите хора щяха да съзрат и тяхната лична победа...

Всичко това, гарнирано с егоистичната и клиентелистка, и в крайна сметка, предателска политика на разни гергьовденци, воеводи и земеделци, някои от които членове на Европейската народна партия, затваря дясно центристкото политическо пространство в задънена улица... Неизвестно до кога... След като дълги години то бе торпилирано от моделираните в болшевишкия мозъчен център „спасители на нацията” като Жорж Ганчев, който размъти мозъците на лумпените, Симеон Втори, който нанесе тежък удар на политическата система и Волен Сидеров, който на фона на нацистките си изстъпления легитимира „Гоце” като проевропейският български президент... Най-новата жива торпила, конструирана, моделирана и изпробвана няколко години след продължителна и тотална „артилерийска подготовка” от социалистическите средства за псевдоинформация, е Бойко Борисов, чиято задача е да доразбие и завладее дясно-центристката част на политическия център в страната и да образува тъй наречената „нова десница”, която да се превърне в една беззъба и дирижирана опозиция на внуците на някогашните политбюровци, които да си управляват години наред като проруски троянски коне в рамките на западноевропейското пространство... Такава е стратегията!...

Много и тъжно, че към тая стратегия, или по-конкретно казано към новата „ракета носител” за поредния старт на политическия маратон към властта, най-пъргаво се се ориентираха земеделците. По-точно—техните ръководители. Още преди изборите Георги Пинчев гръмогласно и помпозно номинира Бойко Борисов като единствения достоен кандидат за президент... А на поредния конгрес на фракцията на Анастасия Мозер преди три дни силният човек на деня, който с противоречивото си поведение се подигра безцеремонно и подло на цялата дясно центристка общност за да подсигури преизбирането на храненика на Саддам, приятеля на Милошевич и послушника на Путин, беше единственият скъп гост на съюзния форум... А къде бяха другите земеделски формации, защо ги нямаше демократичните организации, също членове на Европейската народна партия?... Нямаше ги дори и останалите ренегати, които също са се наредили на опашката на мераклиите за пореден мандат в Парламента, независимо от размера на моралната цена... Срамувах се като гледах как г-жа Мозер се окиши (не само в преносния, а и в буквалния смисъл на думата!) на врата на бодигарда на Тодор Живков и на цар Симеон в конгресната зала, и как подставените клакьори сервилно и простодушно акламираха всяка дума от циничното и коварно слово на новия месия...

Задавам си въпроса не се ли питат онеправданите и измъчени земеделци защо социалистите и техните сателити така амбициозно се стремят да вземат абсолютно цялата власт в страната. И защо така безцеремонно и нагло искат да стъпчат двата основни лоста на демокрацията правото на свободния избор и наличието на опозиция като коректив на управлението... Нека да им помогна в отговора те не може да не знаят, че всичко това би било здравословно и за самите тях, но щом не го искат, значи има някои мощни задкулисни олигархични кръгове, които след като не могат да спрат влизането ни в Европейския съюз искат там да се злепоставим непоправимо, да доведат онеправданите и лумпените до болезнена носталгия към казармения начин на живот и така да предизвикат желаната от тях „логична” реставрация... Жалкото е, че някой въвлича земеделците в този зловещ проект, а те в безсилието си с половин уста мълвят думата „обединение”и вместо да го осъществят само разместват буквите в историческата абревиатура на своята вековна организация, за да оцелеят...

София,

Архангеловден 2006 г.

●●●