Драгиев Димитър (1869—1943).

 Роден в с. Раднево, Старозагорско. Завършил гимназия в Хасково през 1886 г. и учителствува. Приема евангелисткото учение с примеси на толстоизъм. Образува книжовно дружество “Просвета” в родното си село. Премества се в Стара Загора през 1897 г. Издава в-к Справедливост (1899—1902 ), с мото “Вие трябва да се родите изново”. Написва широко разпространена брошура “Трябва ли земеделците да плащат десятък?” и много други. Застъпва политическия характер на зараждащото се земеделско движение, което е прието на ІІІ контрес-1901 г..

Избран е в УС на БЗС на учредителния му конгрес. През 1901 г. е избран за подпредседател, а през 1902 за председател на УС. Редактор на Земеделско знаме до 1905 г. За пръв път депутат през 1902 г..

М-р на Земеделието и държавните имоти в кабинета Т. Теодоров, 1918 г.

19.03.1919—Издава наново в-к Земеделска правда където оспорва водената от А.Стамболийски политика.

Въпреки постигнатото споразумение с А. Стамболийски и Ц. Бакалов, Драгиев продължава да критикува ръководството на Съюза. В навечерието на ХV конгрес публикува брошурата си „Истините по разцеплението”. Пред анкетната комисия от 25 души, съставена по предложение на Драгиев и Стамболийски, Драгиев говори 16 часа.

01.06.1919 г. е свикан ХV конгрес в театър Ренесанс. На този конгрес Д. Драгиев влиза в остър конфликт с А. Стамболийски и с болшинството на Съюза. Ето цитати от обширното му изказване пред конгреса:

“Аз ще си вървя неуклонно по моя—правия—път. Ако и доколкото и вие, другите, идвате с мене и по моя път, толкова по-добре за вас:вие ще сте на правия път. Защото моят път е винаги прав, тъй като е християнски. Но за отклонение от него, за разискване относно тоя мой път и дума не може да става:аз зная правия път. И ако и доколкото има разделение с вас, то ще е, че вие сте се отклонили от мен, и, прочее—от правия път…Говорите че съм се “отцепил” от Съюза. Да се отцепя—аз! Ами че аз съм Съюза. Така че—как мога да съм се отцепил аз? Отцепили сте се вие, които сте се отдалечили от мене. Обединението на Съюза може да се състои само в едно:в идването му, във връщането му при мене!”

За Радомирската революция: “Аз я нарекох лудешка”.

 “По мироглед, по светоглед аз и г. Стамболийски сме на два различни полюса”.

          Въпреки общите очаквания, не се стига до помирение. Драгиев напуска конгреса и скоро след това напуска и Съюза. Той се оттегля в Стара Загора, заобиколен от малка група съмишленици, издава своя вестник „Справедливост”, критикува земеделското управление, подкрепя петорката на Марко Турлаков. Бил е в течение на приготвяния преврат от военните, не го е подкрепил, но не е и предупредил бившите си другари, че е бил сондиран от Н. Рачев.

19/22.12.1923-съвещание на Драгиевистите в Стара Загора, което излиза с т.н. Никулденска декларация, с която е предлагал обединение около себе си. Откровен противник на Единния фронт. Според Пекарев, “инатя у Драгиев представлява най-светлия му идеал”.

          Димитър Дрогиев има решаваща роля при създаването и развитието на БЗНС. Неговото личностно развитие е възходящо все до 1912 г., а след това той започва да е спирачка за модерното развитие на селската организация, от която се откъсва през 1919 г. и завършва живота си напълно откъснат от нея.


 

 От него: 

-Българският земледелски народен съюз.<Библ. Виделина>. Стара Загора, 1926,118с.

-Виделина! Повече виделина! <Библ. на БЗНС,№1>.С.,1906,32с.; 2.изд. С.,1907, 32с.; 3.изд.С.,1909,32с.; [4.изд. ?] Ст.Загора,1924,30с.

-Въпросът за задълженията. Ст.Загора,1938,16с.

-Где е спасението на българските земледелци? Пловдив,1907,100с.; 2.изд. [Пловдив?],1908,100с.

-Глас към българските земледелци. Ст.Загора,1900,41с.; 2.изд. Плевен,1945,36с.

-Държавната чушмя <Какво трябва да се направи за економическото избавление на България?> Казанлък,1899,20с.

-Една политическа изповед. С.,1919,105с.

-Защо? Ст. Загора,1926,8с.

-Земледелският съюз и интелигенцията. Библ. Полезно четиво,№3. Стара Загора,1912,30с.

-Земледелский съюз и политиката. Реч произнесена във II земл. конгрес в София на 4.XII.1900г. <Книжици Справедливост.> Пловдив,1901,23с.

-Земледелският съюз и скъпотията. <Реч от земл. нар. представител ..., про-изнесена в Нар. Събрание в заседанието му на 28.I.1915г. по Законопроекта за Общ. Предвидливост. С.,1915,42с.

-Избирахме, избирахме, наситихме се вече на избори. Библ. на БЗНС,№6. С.,1908,19с.

-Из кой път? <Библ. Полезно четиво,№4>. Ст.Загора,1914,93с.

-Към мир и възраждане! <Библ. Виделина, №2.>. Ст.Загора,1924,124с.

-Личният режим в България и неговото премахване. <Библ.полезно четиво>. Ст.Загора,1908,43с.

-Намесата на България  в Световната война <Реч произнесена в Нар. Събрание в 1916г.>. Библ. Полезно четиво,№5. Ст.Загора,1919,32с..

-Обединението в Земледелския съюз. <Библ. Виделина.>. Ст.Загора,1925,48с.

-Отворено писмо до господа избирателите в Ст.Загорската околия. Стара Загора,1899,36с.

-Още няколко думи по въпросът за задълженията. Ст.Загора,1939,20с.

-Порождение, цел и развой на земледелския съюз в България. <Реч произнесена на 10-год. юбилеен събор на земл. съюз.>. Ст.Загора,1909,36с.

-По тесния и стръмен път на земледелското движение в България. Кн.излязла в 2 св. и забранена от цензурата. С.,1936,32с.; 2.изд. Ст.Загора,1938,48с.

-...и Александър Стамболийски : Септемврийският преврат. Речи на ..., нар. представители от землед. парламентарна група, произнесени в III и VI заседание на Нар. Събрание на 3 и 25.10.1908г. при разискване отговора на Тронното слово. С.,1909,37 и 26с.

-Трябва ли земледелците да плащат десятък? Ст.Загора,1899,23с.

-Шареното Народно Събрание и трябва ли то да се разтури. Библ. Книжици Справедливост. Плов


 

За него: 

-Александър Димитров-- Отворено писмо. <Предизвикан отговор> Г-ну Димитър Драгиеву, народен п-л, водач на отцепниците от земледелската парламентарна група. С.,1918,16с.

-Александър Ст.Пенчев-- Димитър Драгиев. Възпом. сборник от ... В.Търново,1946,32с.

-Филипов, Ф.П. : Драгиевизма като политико–обществена необходимост. Ст.Загора,1923,39с.

 

▲▲▲