Марков Георги Дамянов (29.05.1883-26.08.1956)

Е роден на 29.05.1883 г. в с. Ковачевец, Търговищко. Завършва земеделското училище в Русе през 1902 г. и ШЗО 1906 г. Дъщеря му Душка е завършила Американския колеж.

        Член на БЗНС от 1919 г., което е малко късно да се започне в политиката. Депутат(без да има изискуемия се стаж като съюзен член) в ХVІІІ ОНС-1919 г., в ХІХ ОНС-1920 г.( Парламентарната земеделска група има следното бюро:Неделчо Георгиев-председател, Кальо Малев и Станьо Златев-подпредседатели, секретари-Хр. Ветовски, Иван Гетов, Цоно Матов и Георги Марков, Т. Караваневски-касиер). От 04.11.1921 г. е подпредседател на Камарата. Депутат в ХХ ОНС-април 1923 г.

Член на УС на ЗКЗ Д-во „Земеделец”-1922 г. и 1926 г.:Илия Караджов-председател, Ст. Омарчевски-член делегат, членове-Г. Марков, Ал. Радолов, Минчо Дилянов, Й. Пекарев и др.

 23.05.1934г.-КЗД-во“Земеделец”-УС:В. Димов, А. Радолов-подпредседател, Г. Марков-член делегат, членове-М. Дилянов и др.

        15.06.1923 г.-Задържаните в Софийските казарми земеделски дейци образуват Временен комитет, който да поеме ролята на Управителен Съвет на БЗНС. Той излъчва Временно Постоянно Присъствие в състав: Дельо Георгиев, Неделчо Георгиев, Георги Марков, Михаил Тодоров, Христо Пенчев и Христо Косовски. В края на юли Г. Марков е определен за секретар (според други извори-Георги Марков-секретар, д-р Караджов, Минчо Дилянов, Хр. Пенчев и Дельо. Георгиев-членове). Предприемат се постъпки пред правителството за спиране на терора. Анулират се решението за изключване на дейци взето през февруари 1923 г. В началото на септември Марков е арестуван наново. В писмо от Шуменския затвор, от 23.12.1923 г., той пише:”...По въпроса за единния фронт, аз поддържам че щом има единен фронт на буржоазията ...не бива да сме далеч от единния фронт с работниците...”.

        Води дясна политика, подкрепя Турлаков през периода до атентата в Света Неделя. Политиката на десните е подпомагана от в-к „Земледелска отбрана”. През февруари 1925 г. излиза „Притурка” в която е обоснована политиката на десните.

        Заседание на ВСС-20/22.04.1924 г. на което е избрано първото законно ПП след преврата: Г. Марков-секретар (до януари 1925 г.), Коста Томов-редактор, М. Турлаков, П. Янев-членове и К. Павлов-помощник редактор. Сътрудничеството с комунистите е порицано.

        На 02.02.1925 г. недоволните от формираното през януари 1925 г. ПП се обявяват за ПП, издават своя притурка на съюзния орган и се установяват на ул. Ивайло, в дома на Г. Марков. С това се слага началото на постоянен разкол основан на необуздан кариеризъм. В желанието си да запазят съюзното единство здравите сили в организацията са привличали разколниците в управителните органи на Съюза, но щом са били ограничавани по някакъв начин, те са го напускали и образували „свой” съюз. Разколниците са:Коста Томов, Г. Марков, Ст. Омарчевски, М. Турлаков и Хр. Манолов. На 15/17.03.1925 г. те свикват ВСС и въпреки липсата на кворум избират ново ПП:Г. Марков-секретар, К. Томов-редактор, Ц. Бакалов, Ал. Радолов, Дельо Георгиев-членове. Те получават разрешение да издават “Земеделско знаме”.

        След априлския терор ПП се реконструира:Томов, Турлаков, Г. Марков, Радолов, Омарчевски и П. Перчемлиев.

        Заседание на ВСС на 7/9.02.1926 г. ПП:Петър Печемлиев-секретар, К.Томов-редактор, Кольо Велчев-касиер, Г. Марков и Марко Турлаков (арестуван и вкаран в затвора, заместен от Ст. Омарчевски-членове.

Появяват се търкания между Томов и Г. Марков. Има брожение поради несвикване на съюзен конгрес. Това се проявява на VІІ конгрес на ЗКБ-Синдикална Централа-28/30.08.1926 г. Председателят Ст. Омарчевски е дезавуиран. Съдът не регистрира новоизбрания УС с председател Г.Марков.

Свиква се нов конгрес на 20/21.12.1926 г. УС наново е дезавуиран. Двойката Г. Йорданов-Д. Гичев налага ново Вр. ПП:Секретари-Д. Гичев, Никола Рачев и Гр. Бояджиев, редактор А. Ботев, членове-Г. Йорданов, К. Муравиев и Пъшо Таков. Томов не приема това решение и бива изгонен от седалището на Съюза. Излиза и ново “Земеделско знаме” редактирано от Ботев, а след него от Муравиев. През януари 1927 г. Ботев напуска Вр. ПП. Присъединяват се напусналите Томов привърженици на Г. Марков-Радолов. Съэдадено е Об. ПП:Г. Марков, Г. Йорданов, Д. Гичев и Ал. Радолов.

На първия редовен ХVІІІ конгрес след деветоюнския преврат-7/9.04.1927 г., в Ст. Загора е избран УС:Ал. Радолов, Г. Марков,  Г. Йорданов, Д. Гичев, Кальо Малев-председател, К. Муравиев, Стефан Даскалов, Пъшо Таков-секретар, Костадин Торлаков, Д. Зографски, Илия Караджов-секретар и др. ПП:Г. Марков-секретар, К. Муравиев-касиер, Ал. Радолов-редактор и членове- Кальо Малев, Г. Йорданов, Станьо Златев.

В изборите за ХХІІ ОНС-19.05.1927 г.- БЗНС се коалира със Социалистическата партия и Занаятчийския съюз в “Железен блок”-42 мандата и 6 за Томов. Г. Марков е избран за председател на парламентарната група.

17/19.06.1927 г. заседание на УС и на Парл група. ПП: Г. Йорданов-секретар, Илия Караджов-касиер, Ст. Даскалов-редактор, Хр. Чолаков-редактор на “Зем. Мисъл”,Кальо Малев и Петко Запрянов-членове.

        ХVІІІ конгрес на Врабча, април 1927 г., в Стара Загора. Г. Марков секретар, центристко ПП.

ХІХ конгрес в Пловдив-21/23.11.1927 г.-УС: Ал. Радолов, Г. Марков-член на ПП, Г. Йорданов-секретар на ПП, Петко Запрянов-касиер, Хр. Чолаков-редактор, Д. Гичев, Кальо Малев, Стефан Даскалов-член на ПП, Трифон Кунев-член на ПП, Христо К. Баев, В. Димов, Г. Драгнев, К. Муравиев, Пъшо Таков и др.

През октомври 1928 г. се стига до разцепление.

ПП на марковистите:Хр. К. Баев-секретар, Хр. Чолаков-редактор, Г. Марков и Тр. Кунев-членове. Имат подкрепата на болшинството от парл. Група.

Групата на Йорданов-Гичев подновява своето ПП:Г. Йорданов-секретар, Петко Запрянов-касиер, Ст.Даскалов-редактор, Д. Гичев-член.

И двете групи провеждат свои конгреси.

        През 1929 г. Марко Турлаков участва активно в кампанията за завръщането на Г. Марков в Съюза, завършила-26.09.1929 г.- със създаването на Обединено ПП: Радолов, Г. Йорданов, Г. Марков, Д. Гичев, Д. Стоянов, К. Муравиев, Ст. Даскалов, Тр. Кунев, Хр. Г. Баев и др. Двете парламентарни фракции също се обединяват. Апелира се към Томов и Момчев да се завърнат в Съюза.

Юбилеен (обединителен) ХХІ конгрес-21/23.11.1929 г.- в София. УС: Петко Деков-председател на УС, Ал. Радолов-секретар на ПП, Д. Гичев-редактор, Хр. К. Баев-касиер, членове: Г. Марков, Кальо Малев, Недко Ботев, Н. Захариев, Омарчевски, В. Димов, К. Муравиев, Д. Зографски, Г. Йорданов, Тр. Кунев, Ст. Даскалов и др.

ХХІІ конгрес-21/23.11.1930 г.- Стефан Цанов-председател на УС. ПП: Д. Гичев-секретар, Петко Деков-редактор, членове: Ал. Радолов, Георги Йорданов, Георги Марков(отстранен през декември, но малко по-късно въстановен), Николай Велев. След ХХІІ конгрес и все до парламентарните избори за ХХІІІ ОНС-юни, 1931 г. в Съюза се развихрят междуособни борби. Утвърждава се линията за коалиция с демократичните партии.

Още през май той напуска БЗНС-Врабча 1 и основава, заедно със Стоян Омарчевски, Ал. Радолов, Стефан Цанов и Димитър Зографски, за кой ли път, „свой” съюз.

Двете ПП се обединяват преди самите избори и постигат изборна победа-75 мандата. Г. Марков не е избран.

        21.03.1932 г.-ново разцепление.

        Обединяват се „марковистите” с „оранжевия БЗНС на К. Томов, с няколко дейци от БЗНС Ст.Загора и групата на Дени Костов в т.н. БЗНС „Сердика”. Девизът им е:”Възраждане на Земеделския съюз”.

        На същата дата се е състояла конференция на която е решено да се създаде БЗНС-Ал. Стамболийски. Председател на Временен Упр. Съвет е издигнат Г. Марков.

        21/22.11.1932 г.-ХХІІІ конгрес-на групата Г.Марков-К.Томов. ПП на БЗНС Сердика 1932 г.:Г.Марков, Недко Ботев, Дим. Илиев, и Хр.Г.Попов.

        21/23.11.1932 г.-ХХІV конгрес(учредителен) на БЗНС-Ал. Стамболийски в Ст. Загора. Г. Марков е потвърден като Председател на УС, но през март 1933 г. е заместен от Оббов и той остава като подпредседател на УС. През юни става член на ПП.

        През лятото на 1933 г. е било постигнато едно ефимерно обединение- Об. ПП:от пладненци-Асен Павлов, Н. Петков, Ал. Ганчев и Ат. Малинов; от Сердика-Г. Марков, Недко Ботев, Дим.Илиев и Хр. Г. Попов; от драгиевистите-Д. Досков, Дечо Тенев, Грозьо Динев и Найден Команов; от “недоволните от Врабча 1”-Нед.Атанасов и Петър Коев.

        17.08.1933 г.-Създава се Обединен БЗНС-Ал. Стамболийски-Врабча 1 в който Г. Марков не участва.

        1933 г. се провежда конгрес на БЗНС Г.Марков.

        23.02.1934 г.-Заседание на УС на БЗНС Г.Марков. Избрано е ново ПП: Г. Марков-секретар, Хр.Г.Попов-редактор, членове-Петър Коев и др. Решено е да се върнат в БЗНС Врабча.

        След деветнадесетомайския преврат Г. Марков е в групата около в-к „Орач”. На изборите за ХХІV ОНС-март 1938 г.-те са представени от Г. Марков, Стоян Омарчевски и Никола Йотов. Г Марков е избран от правителственото болшинство за подпредседател на Камарата.

        На възстановителната съюзна конференция след 9-и е избран за член на УС.

        01.03.1945 г.-Заседание на Инициативен комитет за образуване на ОЗПС:Асен Павлов, Борис Пашев, Христо Стоянов, Г. Йорданов, Г. Марков и др.

Депутат на Обединената опозиция в VІ ВНС 1946/47 г. Няма данни за съдбата му след забраната на БЗНС-Н. Петков.

        Умира в София на 26.08.1956 г.

        Георги Марков е централна личност в историята на БЗНС след преврата от девети юни. Постоянното му присъствие във висшите ръководни органи на Съюза и участието му в няколко разкола говори за властовите му амбиции и умението му да създава манипулативни игри. Силното желание за единство в земеделските среди му е позволявало да се задържи на гребена на вълната при това без да притежава някаква дълбока политическа мисъл и ораторски дарби. Присъствието му в БЗНС-Н. Петков в трудните години на започващия комунизъм изкупуват до някъде предишното му поведение.

▲▲▲