Доц. д-р Веселин Бояджиев

 

РЕГИОНАЛНИТЕ ДИСПРОПОРЦИИ КАТО ЗАПЛАХА ЗА ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Ключови думи: национална сигурност, регионална сигурност, икономическа и социална сигурност, регионално развитие, устойчиво развитие, регионален и локален оптимум

 

Разбиранията за сигурността на Република България извървяха дълъг път и като правило имаха водеща роля по отношение на позитивните обществени промени, които бяха извършени през последните години. Независимо от политическите, социологическите и другите многобройни видове обяснения чувството за сигурност на обществото, държавата и на всеки гражданин са в основата. В съвременните вътрешни и международни условия водещи понятия като национална сигурност губят много от старото си съдържание и придобиват нови черти.

Две явления не остават чужди и за България: глобализация и регионализация. Те се преплитат сложно с трите териториални равнища на обществените процеси: наднационалното, националното и субнационалното/поднационалното/. Съвременната глобализация, според нас/Бояджиев,2003/, води началото си от разработването на модела на междуцивилизационното общуване на Пиренейския полуостров, особено от периода 8-15 век. След това се редят Великите географски открития, колониалната и постоколониалната епоха. Разпадането на комунистическата система постави пред България нови предизвикателства. След обясними и очаквани противоречия повечето обществени сили в началото на 90-те години на миналия век се ориентираха към НАТО и ЕС. С това се постигна един консенсус, който и днес, въпреки трудностите, устоява.

В споменатите три териториални равнища по традиция вниманието привличат наднационалното и националното. Вътрешните равнища- регионалното/ районно и областно/ и локалното/ общинското/-по принцип се подценяват и в много случаи не се познават.

В предлаганата работа нашата цел е привличане на вниманието на политици и експерти към задълбочаващи се проблеми в регионалното развитие на страната, които все по-ясно генерират нестабилност, засягаща вътрешната сигурност на страната и ролята й на стабилизиращ фактор във и около Балканския полуостров.

Вътрешната икономическа, социална, екологическа и регионална сигурност по нищо не отстъпват на политическата и военната сигурност. И ако в българското общество с основание се чувства едно облегчение за членството в НАТО и ЕС, то по отношение на националната вътрешна сигурност засяганите от нас в заглавието и в указаната цел проблеми/заплахи/ стават все по-важни и все по-осезаеми. Един популярен пример. Още преди няколко десетилетия учените обявиха с тревога, че населението на бившия Видински окръг започва да намалява и в продължение на поне две десетилетия на това явление се гледаше по-скоро с любопитство като едно необходимо разнообразие на фона на похваляваното положително развитие. Зърното обаче покълна, даде плод и днес дори и най-големите оптимисти, когато става реч за населението, говорят за “тревожни тенденции”, въпреки че за нас точната квалификация е “тежка криза на границата на демографската катастрофа”. За съжаление подобни примери има доста и ние, които смятаме, че има какво да кажем и да понесем отговорността за това, трябва да го сторим навреме или дори късно...

От гледна точка на фундаменталната теория в регионалното развитие основното е устойчивост и балансираност във времето. Ограничените ресурси ни принуждават само да изредим най-важните диспропорции за регионалното развитие на България, които приближават конфликтни стойности и заплашват нейната сигурност:

1.Тревожно високият дял на Южна България за сметка на Северна България в обществените отношения и рязко губещото стойност дунавско крайбрежие, което е главния географски белег на България.

2.Все по-големите различия между град София и неговата зона на влияние, както и делът на столицата за цялата страна. Това се отнася и за населението и за БВП и за други стойности. Издръжката на София става все по-скъпа, крие все повече опасности, проблемите ще нарастват с изпреварващи темпове.

3.Все по-големите различия в социално-икономическото равнище между тридесетина централни селища / областните центрове плюс Г.Оряховица, Димитровград, Казанлък, Асеновград и Дупница / и останалата част на страната. Контрастите “център--периферия” у нас са изключително големи и в някои отношения засягат социалния мир. Това се отнася особено за Родопите, които след Освобождението са “изпитната лаборатория” по регионална политика и сигурност. Подобна участ / огромно изоставане / имат и другите гранични територии по западната и южната граница. Българо-гръцкото сътрудничество в Родопите може да се превърне в добър пример и за гръцко-турските и за македоно-албанските регионални отношения и сигурност.

4.Концентрацията на население и икономика в ниските части на страната, изоставането и обезлюдяването на хълмистия и планинския пояс.

5. Премахването на бариерите за общуване със света не се извърши във физическия смисъл и съществуащите ГКПП вече са спирачка за регионалното развитие както на страната, така и в отношенията ù със съседите, независимо, че големи промени в регионалната политика на нашите съседи към България реално няма.

6. Бързо протичащото обезлюдяване на почти всички български села и увеличаващия се дял на ромското население в много от тях. Неспособността досега ромското население като цяло да бъде въвлечено в развитието на обществото се проявява най-вече при криминалната престъпност, неграмотността, заболеваемостта и географията на изборите, но проблемите тепърва ще се задълбочават при липса на кардинални промени.

7. Европейското регионално развитие налага все повече власт да се предава от центъра на регионите и локалитетите. Голямото изоставане на нашата страна при налагане на изборна власт в административните области донякъде и неофициално се обяснява със страха от “овладяването” на Разградска и Кърджалийска област от турското малцинство, още повече че периодически от време на време активисти на ДПС подхранват тези страхове.

В заключение:

В регионалната и организационната структура на НАТО и ЕС Република България ще играе все по-важна роля. Важен, и за съжаление, все още слабо оценен елемент на нейната регионална /външна и вътрешна/ сигурност е спокойния обществен живот, липсата на междуетнически, междурелигиозни и други опасни напрежения и конфликти, които има в много нейни съседни и по-далечни държави. Самата България има свои опасни вътрешни проблеми, чиито стойности нарастват и заплашват спокойствието. Необходима е специална регионална политика на развитие и сигурност, която не само да предотврати посочените по-горе заплахи, но и превантивно да повлияе върху “класическите” проблеми, идващи от географското положение и обществената криза в България--пренос и търговия с наркотици, оръжие, хора, алкохол, контрабанда, внос и износ на терористични заплахи и действия.

В резюме :

Регионалната сигурност на България получава все по-голямо значение в перспективите за развитие на НАТО и ЕС. Особено полезен пример България дава с общественото спокойствие и липсата на междуетнически и междурелигиозни конфликти с опасни стойности. Дълбоката обществена криза, от която излиза страната, задълбочава различията между отделните територии, групи население и селища. Предстоят опасни стойности в много отношения ако не се изработи и поведе нова регионална политика на развитие и сигурност. С нея България има шанс да остане база на спокойствието и да даде пример на своите балкански съседи, както и за затвърди ролята си на център на антитерористична политика във все по-широк териториален обхват, излизащ и извън Балканите.

 

София, ноември 2004 г.