За неговото месторождение натиснете ТУК ! 

За потомството му натиснете ТУК !

 Александър Стамболийски (01.03.1879-14.06.1923).

 Роден е на 01.03.1879 Г. в с. Славовица, Пазарджишко. Баща му, Стоимен е придружавал кервани за Истамбул откъдето и фамилното му име Стамболията-“Стамболийски”.

От първия си брак, с Катерина, дядо Стоимен има двама сина—Никола (син Стоян) и Александър, от втория, с Мария, има син Васил. Имали са и сестричка Катерина, починала на пет годишна възраст. Дядо Стоимен е доживял до близо столетие и е починал на 09.06.1933 г.

Александър учи прогимназия в Ихтиман. Ученик в Садовското (откъдето е изключен) и Плевенското земеделско училище, което завършва през юни 1898 г. Запознава се с Янко Забунов, който го приема в семейството си и от чиято библиотека Стамболийски се възползва жадно. Става учител във с. Ветрен. Той поддържа ученическите си връзки със Забунов. Сътрудничи в Земледелска защита като се подписва, „А. Ст. С-ски”.

 Във  Ветрен се запознава с Милена Даскалова. Организирали са аматьорско театрално представление с пиесата Хамлет като Стамболийски е имал ролята на Хамлет, а Милена тази на Офелия. Милена произхожда от видно Еленско семейство. Прадядо й—Дойно Граматик е преписвач на Паисиевата история. Баща й, Георги Райков, е учител и се установява в Пазарджик. Той е основател на градското читалище, участва в освободителните борби. След разгрома на Априлското въстание е арестуван и умира в затвора от холера през 1878 г. Милена е родена 1875 г. и е учителка от шестнадесетгодишна възраст. Сестра й е майка на Константин Муравиев.

Венчават се през пролетта на 1900 г.

С поддръжката на съпругата си, през октомври 1900 г. заминава да следва философия в Хале и агрономство в Мюнхен, но през пролетта на 1901 г. се разболява от туберкулоза и се завръща в страната. Лекува се в Бяла

Ученик в Садово 1897 г.

черква (В Родопите) и в Чепино, където по това време се лекува и Цанко Бакалов. Наново заминава за Мюнхен, но пак се разболява и прекъсва следването си.

През 1904 и 1921 г. се разболява наново и този път се лекува в Юндола.

Дъщеря му-Надежда е родена 1901 г., син му Асен-1904 г.

На конгреса през 1902 г., в Шумен, Забунов му предлага да живее и работи в редакцията на новия съюзен орган Земледелско знаме, с отговорен редактор Станчо Момчев в Стара Загора, заедно с Александър Димитров и под авторитета на Димитър Драгиев. Избран е за редактор от Варненския конгрес 1904 г. Инициатор е за издаването на „Земеделски народен календар” чиято първа годишнина излиза през 1905 г. Тиражът му за 1909 г. е 100 000 броя.

През учебната 1905-1906 г. е учител в Славовица. Отношенията му със съпругата си са обтегнати поради обществените му ангажименти, но се уреждат донякъде. Милена се примирява с обстоятелството, че съпругът ù се е обрекъл изцяло на обществените си задължения. В началото на 1917 г. тя е обвинена в подстрекателство на женски бунтове. Починала е на 09.12.1945 г. в София.

Участието на Стамболийски в организационния живот и в структурите на БЗНС е всеобхватно, ефективно и резултатно.

Избран е в Управителния Съвет на БЗНС-1904 г.и остава такъв до убийството му. Избран е за член на Постоянния Съвет на БЗНС и за негов подпредседател 1904 г.; подпредседател на Постоянното Присъствие-1905,1906,1907. 1908 г., член на Постоянното Присъствие-1919 г.

Съюзният орган, в-к „Земледелско знаме”е негово животно дело. Помощник-редактор на Земеделско Знаме 1903 г.; редактор от 1904 до 1920 г.; главен редактор 1921 г.; главен почетен

ПП на БЗНС в Стара Загора.

редактор 1922 г.

Инициатор е за създаването му и редактор на сп. „Земеделска мисъл”-януари 1910 г. До 1915 г. излизат 41 броя.

Народен Магазин:1909 г.-подпредседател на УС, 1910 г.-председател, 1911-1913 г.-резервен член на УС,

Кооперативна банка-УС 1920 г,

Кариерата на Стамболийски в БЗНС съвсем не е бърза, но е в безспирен възход. Редактирането и списването на в-к Земеделско знаме е главното му занимание, при това, без да изоставя пътуванията си по селата за изграждането на организацията. Развитието на организацията е поставено над личните му и семейни интереси.

Възловите моменти в неговото политическо развитие са противоборството  му с цар Фердинанд-върховенството на Парламента пред монарха, против измененията на Конституцията, неутралитет във външната политика.

04.09.1915-Опозицията е приета от цар Фердинанд. Стамболийски го критикува дръзко и държи за неутралитет в първата световна война. Той публикува две брошури: „Речта на Стамболийски пред царя” и „Пререканията между Стамболийски и царя”, заради които е арестуван в Славовица и осъден- 08.10.1915 г.-на доживотен затвор. От съпроцесниците му, Шаренков е осъден на 18 месеца, а Турлаков е оправдан. Следователят му, Васил Митаков, по-късно министър в кабинета Кьосеиванов, е осъден на смърт от Народния съд. Привлечен е като подсъдим и в процеса по аферата Деклозиер,-21.10.1916-но е оправдан, осъдени са депутатите Неделчо Георгиев, Григор Бояджиев, Марко Турлаков, Найден Команов и

Семейството му, 1908 г.

директорът на Народен Магазин Р. Даскалов.

Конфликтът му с Димитър Драгиев, чиято развръзка става на ХV конгрес на БЗНС през 1919 г., съвсем не е личностен, а израз на високо разбиране за отговорността на политика при определянето на стратегическите насоки в развитието на БЗНС. Още на ХІV конгрес, в 1913 г., Драгиев е порицан за незадоволителна парламентарна дейност.

Депутат в ХІV ОНС 1908 г., избран в Преславско, V ВНС 1911 г., ХVІ ОНС 1913 г., ХVІІ ОНС 1914 г. и председател на парламентарната група. След осъждането му, го замества Ал. Димитров; ХVІІІ ОНС 1919 г., ХІХ ОНС 1920 г., ХХ ОНС 22.04.1923 г.

Законодателството на земеделския режим е перфектното изражение на решителното отваряне на селските маси спрямо проблемите на държавата. Предложените решения и гласуваните закони са израз на избуялата социална енергия на българското село. Много от тях остават трайно в нашата държавна система.

При провала на фронта и до смъртта си, Стамболийски се стреми да избегне гражданските размирици (каквито се развихриха в Германия, Австрия и Унгария) като заплаха от ляво, каквато беше и Транспортната стачка и да принуди десницата да поеме отговорностите си за водената до тогава от нея политика.

При образуването на трите кабинета, ръководени от Стамболийски, той дозираше умело и с проникновение състава им така, че да се получи възможната най-широка подкрепа от различните течения в БЗНС Може да се дискутира доколко земеделските правителства обхващаха реалното упражнение на властта при фрапантните случаи на немощ както при убийството на Александър Димитров, Кюстендилските събития и Търновския погром.

Създаването на Оранжевата гвардия и оставането й в организационна немощ е също един пример за нещо започнато и недовършено.

Пред ХVІ конгрес 1921 г.—Бяхме ли ние готови за управление? Аз ви казах и го повтарям:не! ...Някои казваха тогава, че сме се качили на властта. Аз ви казвам, че не ние се качихме на властта, а тя се качи на нас.

23.І.1919 г. до 07.05.1919 г.-М-р на Обществените сгради, пътищата и благоустройството в първия коалиционен кабинет на Теодор Теодоров и до 06.10.1919 г. във втория му кабинет.

06.10.1919 г.-М-р председател на коалиционен кабинет с народняците и прогресивните либерали; м-р на войната до 24.06.1921 г. и временно управляващ същото министерство от 24.10.1921 до 09.11.1921 г. и от 09.02.1923 до 12.03.1923 г.; управляващ министерството на Благоустройството до 21.02.1920 г.; управляващ министерството на външните работи и изповеданията до 09.06.1923 г.; управляващ министерството на търговията, промишлеността и труда от 14.03.1923 до 09.05.1923 г.

27.11.1919-подписва мирния договор в Ньойи.

20.05.1920-М-р председател на първия земеделски кабинет. Министър на Външните работи и управляващ министерството на Войната, където го замества Ал. Димитров през юни 1921 г.. Реконструкция на кабинета през ноември 1921 г.

15.03.1923-втори земеделски кабинет-Стамболийски е м-р председател и министър на Външните Работи, управляващ м-вото на търговията и промишлеността.

Строителството на съюзния дом е една особена заслуга на Стамболийски. Още преди войните се чувствала нуждата за такъв. Имал е спор за това със Станчо Момчев. Той избира за архитект Лазар Парашкеванов, виден протагонист на модерната архитектура. Проектът е одобрен 1922 г., но първата копка е направена едва през 1947 г. и под давлението на комунистическото правителство проектът е изменен като предвидената конгресна зала за 1 200 души е променена в Опера за 1 500 души. Строежът трае десет години. Успяло се е да се избегне „култовския” облик на сградата и София се сдобива с една от най-добрите акустични зали в света.

Едно от големите качества на Стамболийски е отвореността му към личности далеч от политиката, но притежаващи особени качества.

Така, през 1922 г. той се среща в Рила с Учителя на Бялото братство Петър Дънов.

Той посещава в Женева видния наш скулптор Андрей Николов и го приканва да се завърне в България. "Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време" --увещава го Стамболийски. През 1921-22 г. Николов извайва бюст на Стамболийски (той се намира сега в Музея на Обществото на народите в Женева), а по-късно, през 1927 г. се завръща в България.

Привлича в дипломацията личности като ген. Михаил Савов, Петко Д. Петков и Димитър Станчов. Инициатор е за празнуването на юбилеите на Иван Вазов и Цанко Церковски.

Като управник на една малка и победена страна, той не е могъл да не подпише Ньойския мирен договор, с териториалните загуби, с военните ограничения и тежките репарационни задължения.

Външната политика на земеделския режим е насочена към разбиване на международната изолация на страната и е успешна като се има предвид краткото време, с което е разполагала.

Бързите и енергични действия срещу важни социални групи ги изправят на нож с управлението. Относителната по-слаба подготовка на новия държавен апарат усилва недоволствата и прави възможно провеждането на преврата.

Може да се каже, че Александър Стамболийски е безупречен в идеите си и в тяхното осъществяване. Може да бъде критикуван до колкото не е овладял държавните механизми, се е заобиколил с нови хора и се е разделил с други, е започнал да вярва в собствената си значимост, за което свидетелстват многочасовите му речи и култовски манифестации.

Той се отличава със своята борбеност и самобреченост.

Александър и брат му Васил са убити на 14 юни 1923 г. в къщата им на 3 километра от село Славовица. Говори се за не безизвестният дядо Коле, който “коли леко” и отрязва главата на Александър Стамболийски със садистично удоволствие... Земеделският лидер е прободен 97 пъти с щик и обезглавен. Преди да издъхне, се подписва със собствената си кръв на стената на стаята-мъчилище. През 2001 г. къщата-музей изгоря, следствието не се произнесе умишлен или не бе палежът и сега ...”няма пари да се изгради наново”. Личният му архив в „Чифлика”, в Славовица и в Съюзния дом е разграбен и изгорен от „шпицаджии”.

Да изгуби властта чрез преврат, да загуби и главата си, е доказателството, че Александър Стамболийски наистина е великият реформатор, от когото противниците му с право са се страхували.

За поколенията след неговата мъченическа смърт, Александър Стамболийски остава висок пример за идеолог и политик отговорил адекватно на проблемите на българското село и държава, образец на смел и успешен държавник поемайки кормилото при условия заплашващи самото съществувание на страната.

За привържениците на БЗНС, преживели комунистическия строй и прехода към демокрация, Александър Стамболийски е пример за себеотдайна служба на Организацията, пример за гражданска и политическа честност, пример, чието подобие не бихме могли да намерим днес нито в организацията ни, нито в обществото ни. И това е жалкото!

▲▲▲

От него :

 ... Пълно събрание на съчиненията му. Т.І–ІІІ. Ред. и предг. Къню Кожухаров. Ур. и кор. Хр. К.Радев. Изд. Фонд. Ал.Стамболийски. С., 1947,322с. Т.I,ч.1.–Михаил Геновски: Александър Стамболийски. Живот,идеи, борби 1900–1914. Т.III. ч.2.-- Трудова демокрация. Политически партии или съсловни организации. <4.изд.> Съдържа и Къню Кожухаров : Философско–обществените възгледи на Александър Стамболийски с.9–70. С.,1947,246с. Т.II не е излязъл.

... Избрани произведения. Съст. и ред. Ненчо Димов, Йордан Зарчев, Богомил Вълов. С.,1979,524с.; 2.изд. С.,1980,524с.

Власт. Безвластие. Народовластие. <Писано в затвора.>. С.,1919,40с.

Върховният принцип на народовластието <Писано в затвора>. С.,1919,16с.

Глас из земледелската среда. Разказ. Отпеч. от в.Землед. защита. Плевен,1900,34с.

Двете ми срещи с цар Фердинанд. С.,1919,32с.; 2.изд. С.,1945,40с.; 3.изд. С.,1979,32с. Фототипно изд. на изд. от 1919г.; 4.изд. С.,1979,84с. Изд. е посветено на 100 год. от рождението на Ал.Стамболийски.; 5.изд. С.,1989,56с. Изд. е посветено на 110г. от рождението на Ал.Стамболийски.

Законодателната дейност на Обновителното XIX селско народно събрание. В кн. авт. означен С.А. С.,1923, 50с.

Защо ги съдим? Първа реч, произнесена на 8 заседание на 27 окт.1922г., III редовна сесия на XIX-то обикн. нар. събрание по вътрешната политика на правителството. С.,1922,103с.

Защо ги съдим? Втора реч на ..., произнесена на 9 заседание на 28 окт.,1922г., III редовна сесия на XIX-то обикн. нар. събрание по вътр. политика на правителството. С.,1922,76с.

Защо се сдружават земледелците <Писано в затвора>. С.,1919,32с.; 2. изд.,Плевен, 1945,32с.

Земледелец по занаятие и земледелец по убеждение. Библ. на БЗНС,№8. С.,1908,8с.

Земледелските дейци и тяхното израждане <Писано в затвора.>. С.,1919,76с.

Земледелският съюз и неговите врагове <Писано в затвора>. С.,1919,40с.

Земледелският съюз и неговите оръжия за отбрана и победа. <Писано в затвора>. С.,1919,54с.

Земледелско управление, първа година <15-часова реч на м-р председателя..., произнесена пред делегатите на XVI редовен земледелски конгрес>. С.,1921,192с.

Знаменита реч на м-р председателя..., произнесена на 16 земл. нар. конгрес. С.,1921,23с.

Из кореспонденцията на Александър Стамболийски. Документи..., С.,[1923],32с.

Интелигентните сили в Земледелския съюз и партиите <Писано в затвора>. С.,1919,80с.

Истината по разпокъсването на земледелската парламентарна група. Заглавието вероятно дублира “Писмата ми от затвора...”Вж по-долу. С.,1919,[.?.]

Какъв трябва да бъде политикът <Написано в затворите>. С.,1919,52с.; 2.изд.С.,1920,51с.

Нашите възгледи по държавните пенсии. Библ. БЗНС ,№3. С.,1908,46с.

Писмата ми от затвора по споровете в земледелската парламентарна група < С прит. на едно писмо от М[арко] Турлаков.> С.,1919,23с.

Политически партии или съсловни организации? Библ. на БЗНС, №12. С.,1909,448с.; 2 изд. 1920,200с, фототипно; 3.изд. с предговор от Никола Д. Петков. С.,1945,324с.; 4.изд. включено в Пълно събрание на съчиненията му [на Ал.Стамболийски] С.,1947, 322с.; 5. изд. от 2.изд. С.,1990,200с.

Принципите на Българския земледелски народен съюз <Писано в затвора>. С.,1919, 60с.; 2.изд.Плевен,1944,31с.; 3. изд. Пловдив,1944,36с.; 4.изд. С.,1945,36с.; 5.изд. С., 1990,57с.

Различието между Земледелския съюз и партиите <Писано в затвора>. С.,1919,57с 2.изд.Плевен,1944,32с.

Резултатите от дейността на Земледелския съюз <Писано в затвора>. Кор. загл. Какво постигна Земледелският съюз с опозиционната си дейност. С.,1919,52с.

Речите са подредени хронологически.

Реч на ..., Преславски нар. представител, член на земледелската парламентарна група, произнесена по отговора на тронното слово на 25 май 1908г. С.,1908,61с.

Реч на м-р председателя ...,по програмата на земл. правителство, произнесена в XVIII Обикн. нар. събрание. С.,1919,40с.

Реч, произнесена от м-р председателя ..., по сключване на мира в Париж. <22 заседание на Нар. събрание, 26 дек. 1919г.>

С.,1920,78с.

Ученик в Садово 1897 г.

Реч, произнесена от м-р председателя ...,по Законопроекта за трудовата повинност. <20 заседание на Нар. събрание, 27 май 1920г.> С.,1920,24с.

Реч, произнесена от м-р председателя ..., по Законопроекта за увеличение размера на държавните заеми. <32 заседание на Нар. събрание, 21 юни 1920г.> С.,1920,23с.

Реч на м-р председателя ..., в отговор на запитването на социалдемократическата парламентарна група относително публичните събрания, цензурата, военното положение и пр. <57 заседание на XIX-то обикн. нар. събрание, 16 септ.1920г.> С.,1920,56с.

Реч на м-р председателя ..., по Законопроекта за изменение Закона за бюджета на държавата за 1921/1922 финансова година <24 заседание, II извънредна сесия на XIX-то обикн. нар. събрание, 5 юли 1921г.> С.,1921,67с.

Реч на м-р председателя ..., по законопроекта за изменение и допълнение Закона за търговията със зърнени храни и произведенията от тях. <41 заседание, II извънредна сесия на XIX-то обикн. нар. събрание,7.IX.1921г.> С.,1921,135с.

..., Стоян Омарчевски и Райко Даскалов: Речи, произнесени от министрите Ал. Стамболийски, Ст. Омарчевски и Райко Даскалов по случай 30-год. юбилей на поета и обществения деец Цанко Церковски на 16 октомври 1921г. в с. Бяла черква и отговор на юбиляра. С.1921,50с.

за него :

... С.,1923,47с.

... Агитационна библ. “Земледелска България”. [Пловдив,1929],16с.

... [Албум.] Авт. и съст. П.Петрова, М.Дупаринов. Художник О.Киров. С.,1989,24с.

... Биографичен очерк. С.,1968,...с.

... --борец за мир и сближение със Съветския Съюз. С.,1952,16с.

... --документално наследство : Външна политика на правителството на БЗНС, 1919–1923. Съст. П.Панаиотов и Т.Добриянов. С.,1989,400с.

... Живот, дело, завети. Приветствия, доклади и съобщения, изнесени на Меж-дународната научна конференция по случай сто години от рождението на Ал. Стамболийски, София, 6 и 7 юни,1979. Ред. колегия: акад. Хр.Христов и др. С.,1980,640с.

... Комисия за преглеждане архивите на бившите министри. Дружбашкия режим. Документи. №1 и №2. С.,1923,31с. и 47с.

... Личност, дело, епоха. Библ. Зидари. Галерия убити държ. мъже.№4–5. Ч.I Плевен, 1928,127с. Ч.2-Доп. изд.–Смърт. Плевен,1929,127с. Ч.3–Стамболийски като оратор. <Бележити парламентарни и политически речи.> Плевен,1929,127с.

... Обществен деец и политик. С.,1922,50с.

... Очерк. В кн. авт. означен S.A.V.  С.,1922,50с.

... 1923-1948. Сборник. Издава КНИК.Урежда ред. комитет. С.,1948,80с.

Кабинета на г-на Ал.Стамболи&#