Александър Димитров (1878—1921)

Роден 1878 г. в с. Слокощица, Кюстендилско. Родителите му са дошли от Разложко и умират млади. Завършил е Фелдшерско и Педагогическо училище 1891-1895 г. Учител в кюстендилските села 1899-1905 г. Жена му се казва Апрагия, децата му са : Христо 1899, Ирина 1901, Никола 1904, Василка 1906 и Поликсена 1908. Не е сигурно че баща му се казва Теньо, а по-скоро това е името на тъста му. Семейството се установява в с. Горна Козница, Кюстендилско (където е погребан) и се преселва в София 1919 г.

Във връзка е със Забунов и сътрудничи във в-к Земеделска защита. Избран е в Централния Управителен Комитет през 1901 г, на третия конгрес на БЗНС и остава в ръководството му до смъртта си (с изключение на V и ХV конгрес). Наричан е “зидар на съюза” и “дясната ръка на Стамболийски”.

Касиер-организатор 1905 г. и в края на годината се установява на съюзна работа като касиер и отговорен редактор на Земеделско знаме 1906-1908 г. в Стара Загора, където са заедно със Стамболийски и откъдето започва тяхното неразривно приятелство (те са връстници или Димитров е с една година по-голям от Стамболийски). Също, той е голям почитател на Забунов—произнася надгробна реч при погребението му 1909 г., пише статията “Угасна!” и пълната му биография в Земеделско знаме, учредител е на фонда за подпомагане на семейството му. Избиран е за управител на печатницата 1908 и 1909 г. и е член на новосъздаденото Постоянно Присъствие. Избиран е за секретар на Съюза 1910 и 1913 г. и предлага създаването на фонд Съюзен дом и печатница 1910 г. С други земеделци закупуват сегашното място от 1 668 кв.м. на Съюзния дом, който е завършен в 1917 г.. Един от основателите на Народен магазин 1909 г., разтурен от Сговора през февруари 1924 г.. Избран е за негов председател 1909 г. и председател на неговия Управителен Съвет 1915 г. Участва в създаването на първата тютюнева кооперация в Дупница 1919 г. Учредител и председател на контролния съвет на създадената през 1920 г. Земеделска и кооперативна банка—Синдикална централа.

Убеден републиканец. Няколко пъти са му съставяни актове за обида на Царя и възбуждани съдебни дела, но оправдаван.

Заедно със Стамболийски е избран за депутат 1908 г. и с изключение на ХV ОНС остава такъв до края на живота си. Като председател на парламентарната група на БЗНС в ХVІІ ОНС по времето на Европейската война, той е увлечен в борбите на Драгиевото малцинство (което не гласува военните кредити) и в защита на затворените земеделски водачи. Отношението му спрямо Драгиев е изразено 1918 г. в публикацията му “Отворено писмо (предизвикан отговор) г-ну Димитър Драгиеву, народен представител, водач на отцепниците от земеделската парламентарна група”. Ратува за амнистия след войнишките бунтове, организира прехвърлянето на ранения по време на войнишките бунтове Р.Даскалов в Солун. Взема дейно участие срещу дейността на Д.Драгиев, порицана от ХV конгрес на БЗНС 1919 г.

Министър на Вътрешните работи в коалиционния кабинет 6.10.1919 г. до 24.06.1921 г., военен министър в хомогенния земеделски кабинет на А.Стамболийски от 24.06.1921 до 22.10.1921 г. и го замества като м-р председател по време на неговите пътувания в чужбина.

Издава в-к Шатровски глас 1904 г., орган на местната земеделска дружба. Основател е на в-к Селски глас 1919 г. където обяснява различията си с Драгиев, в-к Военно слово 1920 г. в което е против Военната лига.

Участник в македонското движение на страната на ВМОРО и съподвижник на Яне Сандански, в чиято чета може да е участвал. Нарича върховистите “кокошкари”. Той предлага Гьорче Петров за председател на комисията за бежанците след войната и Павел Шатев за окръжен управител на Момчилградско.

Допринася за оформянето на балканската политика на Съюза и се среща с Никола Пашич.

През лятото на 1921 г. ВМРО решава убийството на Стамболийски и Ал. Димитров.

Убит е и обезглавен на 22.10.1921 г. Погребан е в с. Горна Козница.

НЕКРОЛОГ

Ал.Димитров

Дух мощен, трезвен и спокоен,

сърце препълнено с любов,

с достойните—борец достоен

и в боя беззаветен войн—

това бе Димитров!

Другари, шапките снемете

в тоя болно скръбен миг,

молитва тиха промълветe

и в няма скръб се поклонете

пред тоя дух велик!

Сергей Румянцев

Земледелско знаме бр. 94,

26 октомври 1921 г.

          Александър Димитров, с изключителните си качества на организатор и политик, заема много важно място в историята на БЗНС. Щит пред Стамболийски срещу Радославов и Драгиев, меч на Съюза срещу виновниците за националната катастрофа, противниците му правилно са оценили че преди да посегнат на Стамболийски трябва да премахнат него.

Библиографска справка :

От него:

-Наръчна книжка за сдружения земледелец. Библ. на БЗНС,№11. Кор. опис. С.,1909,80с.

-Отворено писмо. <Предизвикан отговор> Г-ну Димитър Драгиеву, народен п-л, водач на отцепниците от земледелската парламентарна група. С.,1918,16с.

-Реч, произнесена от министъра на Вътрешните работи ... по запитването на парламентарната група на обединените социалисти относително мерките на правителството против демонстрацията на 24 декември 1919год. <23 заседание на Нар. събрание, 27 дек. 1919г.>. С.,1920,56с.

-Сдружените земеделци и изборната борба. Библ. на БЗНС,№9. С.,1908,52с.

-Съразмерната <пропорционална> изборна система. Реферат, четен на VII землед. събор, Търново, 8.XI.1905г. Библ. на БЗНС,№2. 1.изд. няма сведения. 2. изд. С.,1907,16с

За него:

-Александър [Тенев] Димитров. Библ. Зидари,№4. [Плевен,1929],.?. с.

-Вълов Богомил :Александър Димитров:И в боя беззаветен воин. [Биогр.]. С.,1981,282с.

-Пашев Борис:Александър Димитров. Живот и дейност. Фонд. Ал.Стамболийски. С.,1947,32с.

-Помен за Александър Димитров, учител на сдружените земеделци в България. Убит на 22 окт.1921г. Наредил Ж.Т. [Жак Таджер] и Н.З. С.,1922,136с.

▲▲▲

ОБРАТНО КЪМ НАСЛОВНАТА СТРАНИЦА >>>

                КЪМ ВИДНИ ДЕЙЦИ НА БЗНС >>>